Още веднъж някой ако ми благодари ще науча децата да ви бият с юмручета...знаете ли как боли?
Злати, сега се търкаляй на воля 'щото после пак ще се търкаляш по пода ама не по собствена воля докато се гоните да пълзите, вървите и т.н.
Вичко ще е наред...аз знам:)
Успех на всички семейства и да не спирате да се усмихвате:)
Сузито, наслади се на дните до 30-ти защото после ти предстои едно вълнуващо приключение. Макар всяка процедура да натоварва психиката ни (и физиката), преминава толкова бързо и неусетно за разлика от дните до теста:) Ани ще ти обясни всичко, доктора ще ти каже по какъв протокол ще си и ако нещо не запомниш ще питаш пак. И хормони ще ти кажат кога да си пуснеш.
Аз всеки опит уж все внимателно слушах и 10 минути след като си тъгнех от болницата се чудех...това казаха ли ми го или си го измислям:))))))) Емоциите ми идваха в повече:)))))))) Ама нали малко съм луда, нормално е да е така при мен:))))))
Момичета, момчета, всеки път свършва някъде. Все някъде е вашата спирка и мечтата, която чака да я хванете в ръце. Понякога лесно, понякога трудно, понякога много трудно... И не Господ ни го причинява защото сме сгрешили с нещо а защото така са се стекли обстоятелствата в живота ни. Единственото, което можем да направим, е да не спираме да мечтаем, защото мечтите се сбъдват.
Късмет от мен и малките лисковци.
Петина