Пиша с молба за съвет, а историята на кратко е следната:
Преди няколко дни получих писмо с предложение за осиновяване на детенце. За наше нещастие и огромно разочарование възрастта на детето се различава драстично от нашите изисквания и както се оказа са се обърнали към нас с ясната идея, че ще се откажем.
След като проведох обширен разговор с една от служителките на въпросната дирекция и й обясних какви са нашите доводи за отказа тя все пак почти ме задължи да откажем писмено. Разбрах, че имам право на едномесечен размисъл и пожелах да се възползвам от това си право, но и то ми беше отнето с поредното обаждане и настояване от страна на социалните за писмения ми отказ. Последните ми се обосноваха, че не могат да чакат и трябва да предложат детето на друго семейство (излкючително правилно, ако ни бяха предложили дете, което имаше шанс да премем), но само след писмения ми отказ.
Въпросът ми е защо след като аз и съпругът ми сме преценили какво дете предпочитаме, каво дете ще се чувства щастливо при нас, обсновали сме своите исисквания и сме подали заявление трябва да се губи време с напразни комуникации и да ни се предлага детенце, което ние 100% ще откажем?
Смятам, че при 200хил чакащи български семейства не е удачно да се правят предложения с единствената цел да се наберат трите отказа за да се изпрати детето за международно осиновяване. Не мога да допусна, че в БГ няма нито едно семейство, за което въпросното детенце да е именно онова, което чакат.
Да се върна на въпроса си: в края на крайщата длъжни ли сме да даваме писмения си отказ за да угодим на недообмислените решения на социалните и този ни отказ дали ще се отрази на нашето досие?
Все пак не се и надявам, че няма да се наложи да правим компромиси в името на децата, но би трябвало да се вземат в предвид и нашите интереси - това смятам, че също е важно за бъдещето на децата.

много тъпо, че РДСП не спазват изискванията на кандидат-осиновителите и се налага да се отказват предложения. според мен може и да не подавате отказ, но по този начин детето ще чака един месец следващите кандидати за него...губи се време. ето какво пише в СК:

чл. 95 от СК

(5) В срок един месец от получаването на уведомлението осиновяващият може да подаде молба за осиновяване до съда чрез регионалната дирекция за социално подпомагане. Дирекцията изпраща молбата за осиновяване заедно с преписката в тридневен срок от получаването й.
(6) В случай, че уведоменият осиновяващ писмено откаже предложението или не подаде молба в срока по ал. 5, регионалната дирекция за социално подпомагане в 14-дневен срок уведомява следващия подходящ осиновяващ.
(7) Отказът или неподаването на молба в срока по ал. 5 се отбелязва в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване.

...... този ни отказ дали ще се отрази на нашето досие? ....

Дали писмено заявен или чрез едномесечно мълчание, отказът ще бъде отразен в досието ви. Няма ограничение за броя откази, които кандидат-осиновителите могат да направят. Не би трябвало и наличието на откази да се отрази на отношението на членовете на съветите по осиновяване. Особено ако ясно са посочени причините и отказът изглежда мотивиран. Останалото е въпрос на лична преценка на заседаващите - близо 30 съвета в страната от по минимум 5 члена = 150 различни характери, гледни точки, моментни настроения.
Аз бих дала писмен отказ, за да скъся срока до следващото уведомление на подходящ осиновител за детето. Може пък то да е неговото семейство...

Цитат на: Valex в Март 25, 2010, 15:06:20 pm

...... този ни отказ дали ще се отрази на нашето досие? ....

Дали писмено заявен или чрез едномесечно мълчание, отказът ще бъде отразен в досието ви. Няма ограничение за броя откази, които кандидат-осиновителите могат да направят. Не би трябвало и наличието на откази да се отрази на отношението на членовете на съветите по осиновяване. Особено ако ясно са посочени причините и отказът изглежда мотивиран. Останалото е въпрос на лична преценка на заседаващите - близо 30 съвета в страната от по минимум 5 члена = 150 различни характери, гледни точки, моментни настроения.
Аз бих дала писмен отказ, за да скъся срока до следващото уведомление на подходящ осиновител за детето. Може пък то да е неговото семейство...

Вчера не се стърпях и им изпратих отказ. Първо, че не искам детето да губи повече време - оказа се, че е живяло 5г по домовете и чак сега майка му е лишена от родителски права. Второ - за да им натрия носовете че не си вършат работата както трябва!
Не искам да си правя комплименти, но щом сме се само-преценили и сме се решили на тая стъпка и все пак сме одобрени за кандидат - осиновители, значи би трябвало да има нещо хубаво в нашето семейство. Вече не мисля, че ние губим - по-скоро социалните губят като не си помръдват пръста да ни намерят подходящото детенце. Ако някой си беше направил труда да оправи прословутия закон преди поне 10-тина години сега нямаше да има толкова много деца по домовете извън така предпочитаната възраст за осиновяване! Не виждам къде е вината на такива като нас и с какво сме им длъжни, че да ни слагат "черни токи" в досиетата!

И ти си права и те са прави.

Първо писмения отказ е задължителен и си направила добре, защото иначе бавиш детето.

Ако искат да дадат зелена улица на детето, нямат избор -трябва да го предлагат докато получи 3 отказа от бг семейства... това е изискването на  закона и Хагската конвенция.

Като помислиш малко и преглътнеш основателното си разочарование, ще си дадеш сметка, че твоята мъка в момента е голяма, но едно дете е получило шанс... коeто според мен си струва.

Много добре си направила, че вече си изпратила писмен отказ - късяваш чакането на детенцето и защитаваш себе си, защото според мен няма да имаш черна точка в досието, а аргументирано обяснение на решението си.
Само с едно не съм съгласна:

Вече не мисля, че ние губим - по-скоро социалните губят като не си помръдват пръста да ни намерят подходящото детенце.

Губят децата! Затова каквото и да правите за в бъдеще, правете го с тази мисъл в главата, а и го напомняйте на социалните.

А какво би станало хипотетично разбира се, но явно не е изключено, ако семейството получи още едно предложение, неотговарящо на посочените в заявлението изисквания. Вече ще имат два отказа, а имаше ограничения в броя откази

Ограничения в броя откази категорично няма 

Освен това, в самия отказ се посочват мотиви, така, че реално отказ имаме само тогава, когато предложеното дете е отговаряло напълно на посоченте от заявителя критерии и въпреки това по някаква причина кандидатите са решили да го откажат

.....и както се оказа са се обърнали към нас с ясната идея, че ще се откажем.
Смятам, че при 200 хил. чакащи български семейства не е удачно да се правят предложения с единствената цел да се наберат трите отказа за да се изпрати детето за международно осиновяване.

Ето това е, което на мен ми къса сърцето от болка. И децата ли ще изтъргуват зад граница някои, които наричат себе си "хора"?

не разбрах горното, моля за извинение.

моля ви само да си представите децата, които нямат шанс да бъдат осиновени тук в БГ по ред причини... е трябва ли да живеят в домовете, само и само за да не заминат за чужбина...

ако законовата процедура се спазва търговията е напълно изключена

Може да се повторя, но ми се ще пак да подчертая - като казвам, че социалните губят имам в предвид, че биха си оправили доста репутацията ако намерят законов изход и прекъснат практиката да държат деца по 5-10г в домовете. Защо го правят? Нима не знаят, че по-голям процент от кандидат-осиновителите предпочитат по-мънички деца? Защо едно дете постъпило в дом не се предлага моментално за осиновяване - в това число и новоредените? До кога ще ни разиграва с глупостите си? Нима не знаят, че всяко дете, прекарало първите 7г от живота си в дом, а не в нормална семейна среда носи тоя отпечатък завинаги върху психиката, характера, личността си и т.н. Никой няма да ме убеди, че имат основание да приберат дадено дете в дома, защото майка му го е захвърлила или по ред други причини и не могат да намерят начин да го дадат на читаво семейство в някакъв приемлив за всички срок, да речем месец-два. Няма начин да няма начин!!!

Ограничения в броя откази категорично няма  

Освен това, в самия отказ се посочват мотиви, така, че реално отказ имаме само тогава, когато предложеното дете е отговаряло напълно на посоченте от заявителя критерии и въпреки това по някаква причина кандидатите са решили да го откажат

Нямам нищо против да им се обоснова и го направих, но когато преди това им се обадих по телефона и ги попитах защо ме търсят въпреки нашето заявенлението, ми се отговори, че са се надявали да направим компромис! Значи аз и съпругът ми трябва да правим комромиси заради чужди грешки! Много ми е жал за детенцето, но нима смятат че са в правото си първо да лишават детето от семейство и грижи като го държат в дома 5г и второ да искат от мен нещо, което ще компрометира собствените ми принципи! В случая никой няма никакви права или избор - нито детенце, нито ние и всички трябва да се съобразяваме и да носим последствията от недообмислените им и явно неработещи закони. Особено децата!
Няма да се примиря и ако така стоят нещата ще стигна доста далеч, но не мога да понасям мисълта, че причиняват тая мъка на децата, а после искат от нас да им оперем пешкира...

 

напълно разбирам афекта ти

единственото, което мога да ти кажа, е че СК беше променен доста крайно и мисля, че вече няма да има деца в домовете, които да стоят непотърсени с години...

поне така се надявам 

И аз на това се надявах Фуси, че с новия СК ще сбъднем най-сетне мечтата си, и най-вече няма да има повече такива дечица, като предложеното на Валекс, стояли с години в домовете, изпуснали шансове за нормално детство. Кое дете заслужава това? А ето, в дома в нашия град има деца, непотърсени от родителите на по 2-3 год., изобщо непотърсени през цялото това време от родители, и въпреки всичко все още не се предлагат за осиновяване. Аз намерих връзки в дома и разбрах за тези деца, а като питам РДСП отговора е деца няма, или чакайте. Е сега поне обещават след април, ама дали е вярно?

Типин, хващай телефона от понеделник, избери си 5 града и почвай - всяка седмица...не помня на колко момичета от тук съм дала този съвет, винаги, винаги дава ефект

Благодаря ти Фуси. Направих го това, и отговаряха, че точно след април вече възможностите се увеличават защото тогава вече ще започнат да предлагат децата без откази. Т.е. още малко търпение, да се надяваме.

това добре, ама ти не ги оставяй на мира - тормози ги в рамките на закона 

това добре, ама ти не ги оставяй на мира - тормози ги в рамките на закона 

100% за! И при мен тормозът даде ефект! При това прекрасен! Към момента плещи до побъркване, а съседският папагал се умълча тотално - засрамен и опозорен!

Не се горещете! Много е тежко да минеш през отказ, но пък много се надявам новия СК да позволи на много повече деца да си отидат вкъщи.

И така ,и аз се сблъсках с това да направя отказ,
получих писмо в което ми предлагаха -цитирам "дете от ромски произход непритежаващо чертите на етноса".След като се обадих в РДСП-то и говорих с служителката ,която почти ми държа тон как съм можела да отказвам,че това бил последния ми шанс,че нямало да ми предлагат повече деца,че който го видел го искал и тем подобни ми стана много гадно,попитах я след като това дете се е харесвало на толкова хора защо не са го дали ами го държат тя млъкна.Ето от това ми стана гадно,карат те да се чустваш виновен за решението си.А ние ясно сме заявили желанието си.Жалко само за децата.

Мила, иди и виж детето.Позданавам хора, които осиновиха детенце със същия произход русо със сини очи. Не се отказвай преди да си видяла детето, иначе решението ти ще е прибързано