Милички... Смазана съм... Аз, която си мислех, че съм силна, оправна, че мога да се справя с всички предизвикателства....

Та, с две думи....

Бях споменала, че може да имам добра новина на сбирката в София, но уви    в 6 г.с. всичко приключи        Приех нещата горе долу добре, реших, че просто този път не е било писано, но ще продължаваме да се борим с моето мило и ще успеем...

За да ме разведри ме заведе на село, там родата му ни нападна "Айде бре, няма ли да има бебе", "Кога ще става това бебе"... той дума не продума, остави ме сама да се справям с тяхните въпроси... А не е моя работа, аз ги виждам за 1-ви път в живота си (това напълно сериозно)... Отблъснах въпросите горе долу (знам, че не иска да казвам, че сме проблемно забременяващи...)

Прибрахме се снощи, говорихме си за това, какви изследвания трябва да направим, за да видим откъде не се е получило, всичко беше добре...

А днес сутринта ми сервира: "Виж какво трябват ми 300 лева за коронки", и трябва да ги дадем този месец....

Все едно нищо не сме говорили, все едно, че не трябва да се правят изследвания, все едно, че не знае колко ни е зле семейния бюджет, все едно... ей така ни в клин ни в ръкав...

Незнам мили мои, и аз незнам какво да мисля...

Може би трябва да уточня, че той вече има син от предишния си брак, и мен все ме е страх, че той иска дете най-вече заради мен, не защото иска да има още едно дете...

Видя ме, че щях да се разплача от болка и обида, и тръгна на работа все едно, че нищо не е било...

Толкова съм объркана, не знам какво да мисля...

Притеснявам се, че може би постъпвам егоистично с това желание да имаме дете възможно най-бързо, но от друга страна времето тече, той е на 42, аз съм на 36...
Все си мисля, че със събките може да поизчакаме месец, два, по-важни са сега изследванията...

Кажете ми - права ли съм, какво да правя, толкова съм объркана....

1. много съжалявам за случилото се. думите ще бледнеят каквото и да кажа.
2. твоя милия като не иска да знае неговата рода защо остави тебе на пангара да се оправяш. аз на твое място щях да им кажа като те така нетактично ме питат точно в такъв момент, а той милия си мълчи.
3. нещо не разбирам какви са тия коронки ама ако става въпрос за зъбни коронки могат да изчакат естествено. на моя една коронка чака втора година вече и още ще чака. това не е жизнено важно освен ако не е просто предлог.
дори да иска дете само заради тебе, за мене лично това си е дна добра причина. това че той има дете от предишен брак няма никакво значение. не би имало дори от тебе да има друго дете.
шъ им се не знае. бати мъжете. от кво толко ги е страх. че ще се намери проблем при тях и че ще се окажат "негодни". дори така да е какво от това. проблемите като се намерят се решават (повечето). а като се зарови главата в пясъка кво се решава. права си че искаш дете веднага. бори се за него. ти си знаеш как. успех.

Рали, много съжалявам за огорчението и мъката, които изживяваш. Наистина, каквото и да се каже в този момент, едва ли ще те успокои.
Лили е права, трябва да се бориш! Знам, че на приказки изглежда лесно, но това е единственото, с което мога да ти помогна.

Съжалявам миличка, предполагам че си по-чувствителна сега и затова реагираш толкова емоционално, но съм сигурна, че и той го иска колкото теб и съвсем скоро ще се справите.
От друга страна, един спонтанен аборт не е повод да се притесняваш много, не казвам, че трябва да чакаш нещата да се повторят, недай се боже и чак тогава да търсиш причината, но знаеш че такива неща се случват за съжаление.
целувки

Ох, Рали, много  съжалявам!
А за мъжа ти- не му се ядосвай, може би това е неговия начин да реагира, да преживее нещата. Не мисля, че защото има вече едно дете няма да иска от тебе. Та тай е избрал да живее живота си с тебе, как няма да иска дете?
Успех мила!

Милички, добре, че сте ми вие - поне на вас да ви кажа, как се чувствам и какво ми е.... Благодаря ви за подкрепата мили мои
 

Лили, проблемът не е там, където си мислиш - ние сме с астенозооспермия, и аз направо не можех да повярвам на закъснението, на   , на кръвния тест... И толкова бях щастлива, и едновременно с това си мълчех, и никому нищо не бях казала (с изключение на милото, защото то само се усети - мен ми е като часовник на 27 дена...)...

Стефи, за спонтанния си права, но... предпочитам да взема ръцете в свои ръце, да знам, че действам нещо, отколкото да чакам времето да минава...

И знам, че сте прави, като казвате, че той щом се е оженил за мен, значи иска да е с мен, да сме заедно, но.... просто явно днес сутринта много ми дойде ....

Още веднъж ви благодаря за подкрепата милички... ще се оправя, пак ще вдигна глава - явно ми трябва повечко време  

Ралка, незнам какво друго да кажа, освен че много, много съжалявам. Нормално е след това, което ти се е случило да си разстроена и по-емоционална, това се отнася и за любимия ти и така си обяснявам случило се недоразумение помежду ви. Дай му мъничко време да се съвземе, пък и на себе си и сигурна съм ще преосмисли позицията си, само не се измъчвай с допълнителни въпроси и това, което ти се е случило си е достатъчно тежко за понасяне, за да се натоварваш с други грижи.
Пожелавам ти в най-скоро време да имаш повод да ни зарадваш;)

Мила Рали, странни същества са това мъжете, както и на свой ред са убедени, че странни сме ние. И как би могло да е иначе щом сме толкова различно устроении като тяло и като дух. Това че не винаги спеделяме общо мнение, не означава, че сме настроени връжбено един към друг, просто сме различни. Много често аз самата се чуствам като теб, сърдя се на мъжа ми, че не иска да си бие прегнил и в същото време смята, че до ИКСИ няма да се стигне, защото се счита достатъчно силен да преодолее проблема сам. Сърдя му се, че може нонстоп да чете разни софтуерни спецификации, да разучава нови среди за програмиране вместо да попрочете нещичко за сериозността на проблема мъжки стерилитет; че планира да прави ремонти, докато аз му опявам, че трябва да пестим и да бързаме за АРТ. Гневя се често, по-често тихомълком, опитвам да му напомням за проблемите, без да го притискам.
Мила Рали, те просто оставят нещата на нас, знаят че сме по практични и ги е срам да си признаят, че сме по-устойчиви и по-организирани да се справим. Убедила съм се обаче, че това не означава, че ни засвидетелстват по-малко подкрепа и помощ, за тях нещата просто имат друга интензивност, защото са мъже и са  различни!
Въпреки написаното по-горе абсолютно вярвам и съм сигурна в мъжа си, знам, че гледаме и се движим в една посока по общ път и с общи мечти, както съм сигурна и, че съпругът ти те обича и иска дете, толкова силно колкото и ти, в противен случай ти не би го избрала. Ще се увериш, че това е поредното недоразумение между мъж и жена. Целувам те!

Това е неговият начин да се спаси от страданието. Абсолютно съм сигурна, че много страда.

Рали, мила, прегръщам те  
Ще се наредят нещата! И бебе ще има!

Милички... Смазана съм... Аз, която си мислех, че съм силна, оправна, че мога да се справя с всички предизвикателства....

Направо ми се вие от смазване. Темата е такава, за това я споделям тук:
1. Мъжкото претърпя гръбначна операция от дискова херния - то са болки, то са чудесии, не ми се говори направо. Той страда , а аз го гледам и се опитвам да помагам /понякога доста безуспешно/. Днеска ми каза, че ако го вдигна пак по тоя начин /ма той е сто и малко килограма/ ще го пратя пак в операционната. Не знам какво и как да направя, страх ме е и въпреки всичко се опитвам и заради двама ни да бъда силна.
2. В служебните си ангажименти съм обяснила личния си проблем но милост няма и докато бях в реанимацията при него ми звъняха по телефона и ми държаха тон защо това и онова не съм свършила на еди кой си. За пореден път се убедих, че платиш ли за свършване на някаква работа , човещина няма и липсва разбиране, но както и да е...
3. На всичкото отгоре по план график почваме със строеж на нашта си къща и майстори са ми на главата. Те поне за сега излизат , че са запазили по нещо човешко.

С две думи - милост няма. Все пак може и да е по-зле. Преди месеци , поради неуспехите със забременяването ми идваха едни мисли, че съм достигнала дъното, че повече няма на къде да боли душата , че нещастието ми е пълно. Да, ама не - винаги има следващо ниво - нагоре или надолу. Но май някой друг решава, не аз.

Знаете ли, като въобще незнам какво и как ще бъде оттук нататък и занапред, мрънканията ми за бебе са ми просто смешни. В момента хич не ми пука кога ми е овулацията  и тъй нататък. Благодарна съм, че мъжа ми макар и трудно се е събудил от анастезията и въпреки всичките болки и мъки прави по десетина крачки в коридора на болничното отделение. Това в момента ме прави щастлива, повече не смея да искам ....

Излях си мъката, но може би утре ще изтрия този постинг.

лейди, не го трий. съчувствам ти много и ако искаш вярвай твърде добре знам как се чувстваш. да ти кажа че още утре всичко ще се оправи означава да те излъжа. и аз го знам и ти го знаеш. така че друго ще ти кажа - ще се оправи всичко. не утре, а в други ден. но със сигурност ще се оправи. когато удариш дъното пътя е само един - нагоре. сигурна съм защото е логично. няма начин да идеш по-надолу от дъното. и това го знаеш. опитай да се дистанцираш от маловажните неща (като служебни проблеми) и се съсредоточи върху важните но ги отхвърляй едно по едно. ще стане. ще тръгнеш нагоре - няма друг начин. ще видиш.

Ралинка  миличка сигурна съм че мъжът те обича и иска да си имате детенце!!!!!!И то наистина скоро ще стане!!!!!!!
Просто се успокой ,пак поговори с него ,защото мъжете малко по трудно зацепват.Между друго те също си го изживяват но малко по друг начин и не го показват.Аз на моя ако знаеш колко му мърнках за да почнем изследвания..........................и колко още имам да мърнкам та да направим имунологични ,генетични........!!!!Оф     тежко е на жените ,но за това сме борбени.
Ралинка стискам ти палци скоро да се похвалиш че бебока е на път и всичко е ОК!!!!!!Пригъртки от мен  

Оф Лейди май наистина много ти  се струпа на главата!Ти си много силен човек и заслужаваш възхищение.

Нещата ще си дойдат на място но няма да стане веднага!Трябва време.
Лили е права ,трябва да се абстрахираш от  служебни проблеми .Мисли само за важните неща!!!Надявам се скоро скоро да се подредят нещата и мъжът ти бързо да се въстанови след тази операция!!!Целувки мила и те пригърщам.!!!когато ти е тежко пиши-хората са казали СПОДЕЛЕНА МЪКА ПОЛОВИН МЪКА.  

Лейди, не го трий миличка - нали затова е тази тема и тази част на форума - да си изливаме мъката и болката и после да можем да продължаваме напред???

Вярно, че много ти се е струпало напоследък мила, но не се предавай, не обръщай внимание на дреболиите и гледай напред - нещата ще се оправят мила...

Лейди, ще се оправят нещата  

Мацки, и аз съм на някакво дъно. Даже тръгнах да обвинявам любими хора в това, че ме мразят  

Ще се измъкнем и всичко ще се оправи!

Рали, много съжалявам да науча тази лоша новина. Но... както и друг път съм го писала по такива поводи - във всяка лоша новина се крие и по една хубава. Хубавата новина е, че веднъж е станало! А щом е станало веднъж, ще стане и втори път! Почти всяка жена е минала през поне един спонтанен аборт, повечето дори не са и разбрали за това (ако не са опитвали изрично за бебе). Един спонтанен аборт категорично не е причина да тръгнеш да правиш скъпи и многобройни изследвания, повярвай на старото и патилото! При такива като нас с тебе, най-често срещаната причина е случаен хромозомен дефект поради годинките. Просто при нас, по-възрастните кандидат-мами, успехът идва малко по-бавно - именно с отчитане на такива препъни-камъни по пътя.
Засега си почини емоционално и физически 1-2 месеца (ако не се е наложило да те кюртират, може и само 1) и си започвайте отново план-програмата. Пак повтарям - не е нужно да трошиш пари по специфични изследвания на тема "защо се получи спонтанен аборт".

Май тази пролет нещо не ми действа добре, а като гледам, не само на мен. Само че трябва да вдигнем главите и да продължаваме да се борим, защото няма да го направи никой вместо нас. Нали знаете, каквото е написано, това ще ни се случи. Е, може хубавите неща да дойдат малко по-късно, но такъв е живота, пък и старите хора са казали - видиш ли лошо, радвай се - значи идва хубаво.......

Рали, ако може това да те успокои аз съм в абсолютно идентична ситуация и като възраст на мен и мъжа ми и той също е с вече доста голямо дете от първия брак.За финанси в момента не ми се говори и  двамата имахме сериозно преустройство в работата си свързано с много разходи и заеми, така че в момента само стискам зъби всичко да се оправи в близките месеци защото издишаме от всякъде. Всички тези проблеми се отразиха и на психиката ни, за секса почти забравихме  има вечери , в които  почти и не си говорим, а при нашата възраст всеки месец е важен.
   Много пъти съм си мислела също като теб, че той иска дете само заради мен все пак той веднъж се е реализирал като мъж и то със син. Говорили сме много пъти много пъти съм плакала но все пак избора беше мой знаех, че е разведен с дете. Още тогава майка ми много плака и се съмняваше, че той ще иска друго дете. Аз преди няколко години забременях и той беше много щастлив но всичко свърши зле. Може би защото сме с проблем не му се води такава борба като на мен или и аз не знам. Блъскам си главата над този въпрос. А може би мъжете не обичат като нас да показват чуствата си.

Рали много съжалявам. Всеки има такива "черни дупки", в които изпада. Някой път си мислим, че никой не разбира точно как се чустваме и възприемаме нещата. И ни се струва егоистично...
Явно това е един вид изпитание през което всеки трябва да мине.
Мъжете също много преживяват всичко само дето не го показват по начина, по който ние го показваме.
Накрая остават само хубавите моменти.