здравейте момичета ,като чета тази тема направо настръхвам и да си кажа често не ми се вярва че е истина .Като ви гледам в албумчето всички сме толкова щастливи и сплотени ,а то какво ....
Аз в началото на брака  имах малко проблеми със моя съпруг , и ме дразнеше че беше пълен непокист за всяко нещо .Например като за начало живехме с майка му .Това го изтърпях точно 6 месеца и седнах да говоря с него ,зашото на мен не ми трябва мъж ,който чака всичко да свърша аз или ако не аз МАМА.Че с това се справихме ,сега сме само двамата и да ви кажа ,горда съм ,че наистина се промени ,много по-грижовен и отговорен .
По въпроса с темата ,мога да кажа ,че и моя мъж не  е мнгоо в час,защото за него всичко е като филм ,пожелаваш си бебе и на то готово ,да ама не .Много разговори имах с него ,че не трябва да чакаме и че е време да започнем да правим опити за бвебе .Е започнахме и сега от няколко месеца не се получава,и виждам как започва да му става тясно .Все още ен сме ходили по лекари ,но скоро ще започнем ако не се получи до лятото .Тогава ще го вида как ще приеме всичко .Мисля ,че колкото и да се прави на силен ,ще рухне ,защото като му говоря ,че пречи това че е пушач и трябва да ги спре  и това ,че трябва да пие витамини ,като мен всеки ден  много не му влиза в главата .

Raissa777   ,възхищавам ти се ,колко си силна .Мисли за себе си и бебето което чакаш .Вие сте най-важнни сега .Ако видиш ,че не става и не  се променят нещата към добро ,просто бъди по -силната ти и вземи нещата в твои ръце .Пожелавам ти Успех и наистина всичко да тръгне към добро за теб

  Ще тръгне...за всички нас, ще тръгне към добро .

Мисля ,че колкото и да се прави на силен ,ще рухне ,защото като му говоря ,че пречи това че е пушач и трябва да ги спре  и това ,че трябва да пие витамини ,като мен всеки ден  много не му влиза в главата .

По-добе не търси под вола теле, както казват старите хора. Пушенето води до проблеми особено при мъжете и ако има такива и са на границата спирането определено може да се подпомоге, но ти дори не знаеш има ли и ако има къде е проблема.  Та не го тормози от сега без а знаеш дали той има проблем. Може да се окаже, че има прекрасна спермограма и после да н иска да променя нищо, ако наистина се наложи. Току виж решил, че ти си се вманиячила ( както моят мъж, макар че не го е казал) и да не ти взима притесненията на серионо.
Моят не пуши, но пък пие алкохол. Не много, но при положение, че спермограмата все му беше близо до границата, аз все му дуднях да спре напълно алкохола. И все чувах как алкохолиците имали деца, а той малко пиел и не било от това. Какво ли не правех да го убеждавам, че това мъничко може да е, което да направи разликата при нас.
  
Колкото до витамините - спорно е това дали трябва да се взимат. Смята се, че ако имаш една сравнително балансирана и здравослова диета,би трябвало а си визмаш необходимите витамини от храната.

Поздрави.


Боби

Цитат на: foveri в Май 07, 2010, 19:45:23 pm

Мисля ,че колкото и да се прави на силен ,ще рухне ,защото като му говоря ,че пречи това че е пушач и трябва да ги спре  и това ,че трябва да пие витамини ,като мен всеки ден  много не му влиза в главата .

По-добе не търси под вола теле, както казват старите хора. Пушенето води до проблеми особено при мъжете и ако има такива и са на границата спирането определено може да се подпомоге, но ти дори не знаеш има ли и ако има къде е проблема.  Та не го тормози от сега без а знаеш дали той има проблем. Може да се окаже, че има прекрасна спермограма и после да н иска да променя нищо, ако наистина се наложи. Току виж решил, че ти си се вманиячила ( както моят мъж, макар че не го е казал) и да не ти взима притесненията на серионо.
Моят не пуши, но пък пие алкохол. Не много, но при положение, че спермограмата все му беше близо до границата, аз все му дуднях да спре напълно алкохола. И все чувах как алкохолиците имали деца, а той малко пиел и не било от това. Какво ли не правех да го убеждавам, че това мъничко може да е, което да направи разликата при нас.
Колкото до витамините - спорно е това дали трябва да се взимат. Смята се, че ако имаш една сравнително балансирана и здравослова диета,би трябвало а си визмаш необходимите витамини от храната.

Подкрепям всичко написано от Боби.
И аз натяквах за цигарите и алкохола дълго преди да разберем какъв ни е проблемът. Оказа се варикоцеле - и пълно въздържание нямаше да помогне.

По принцип е хубаво да се спре пушенето и огранчи пиенето, но не си обтягайте излишно отношенията. Впрегни усилията си в това и двамата да започнете изследвания в специализирана клиника, ако вече имате една година неуспешни опити, разбира се.

Да доложа, малко съм шокирана, но ... туй то.
Нещата около мен придобиха коренно различен облик. Мисля че, откакто се изтумбих твърде видимо - изведнъж станах бременна жена.
До преди това не бях...все повтарях, че трябва да се пазя , физически и психически , през първите 12 седмици - без резултат. Съобразяване - зеро.
Сега откакто се заоблих - станах вече бременна. Не трябва да вдигам тежко, не трябва да се преуморявам, да не се ядосвам за глупости, да ми е добре...всички да внимават как говорят с мен и т.н. Чак на мен ми е странно, но вече наблюдавам този "феномен" доволно време. Човеко пак си е изнервен и с проблеми на главата, но някак като ме види се променя и сякаш ги забравя. И да не е така - поне не си го изкарва на мен.

Странна работа, като в поговорката - око да види, ръка да пипне!
(пу пу така да продължават нещата  )

Раиска, пожелавам ти това отношение на мъжа ти да продължи завинаги!
Другото не е нормално. Не може детето да расте в изнервена обстановка и да се учи от баща си как е нормално да се държим лошо с жената. Не, че не може, но не трябва! Успех! 

Раиса, радвам се, че така са се развили нещата. Дано така да продължава.

При нас пък хич нищо не върви. С малки изключения, не съм разбрала, че съм бременна и ако не му припомня, през ум не му минава да ми помогне. Гледа ме как си нося неща и не реагира - абе какво да ти разправям. Чужди мъже забелязват и ми взимат неща от ръцете, докато нашият блее до мен.  За това бебе едно нещо не се е сетил сам да вземе. Ей така сам да изяви желание. Само пита дали ритало, но за всичко да се сетя разчита на мен. Дали ще е да избирам столче за кола, количка, дрехи, предиатър - абе каквото се сетиш, всяко нещо аз съм свършила.

Офф хайде стига съм ви занимавала. Мразя да се оплаквам, защото таман се ядосам и той пък вземе, че направи нещо мило, но сега вече до гуша ми е дошло. Не знам как ще е , но аз самата съм ужасно разочарована и не съм очаквала подобно отношение. Като реши да е мил е много мил, ама като не се сеща, въпреки че не е нарочно, това ме наранява. Ми ако той не се сеща за мен, кой друг ще се сети?

Боби

Раиска   това е супер пупупу да не го урочасаме

Боби ,това са мъжете. Има такива които не могат и чубства да си покажат.А и ние сме в деликатно положение и на нас не може да ни се угоди.Ще видиш как ще се промени като се роди бебчето.Дано е за добро това затишие от негова страна и скоро да се променят нещата и при вас.

Боби, като те слушам единственото кофти е, че ти се изнервяш, а не трябва...
Иначе аз отдавна съм разбрала, че жените са къде къде по-оправни и мъжете уж са силния пол, но за сумати неща разчитат на нас...
Лошото е, че сега сме по-сетивни и и малкото ни се вижда много.

При мен : - какво ще вечеряме? - къде ще ходим на почивка, намери ли хотел? - какво ще правим почивните дни? - искам да ми купиш къси чорапки, няколко фанелки с къс ръкав и 2 чифта къси панталони, едните да са камуфлажни... - а и да ми занесеш сакото на химическо... - кога ще ходим в метро и практикер, искам хамак да си купя? - изглади ли ми дрехите ? - а черната фанелка къде ми е ? - за кучето взе ли витамини ?
и т.н. т.н.

Такива - как си? кога са ти изпитите? трябва ли ти нещо? да ти помогна ли ? - са толкова редки, че изобщо не разчитам. Ако ми трябва помощ - си казвам.

Че аз дрехите му купувам  как да разчитам че ще купи нещо подходящо за бебчо? Или аксесоарите...нали аз ще ги ползвам. Изобщо не мога да разчитам че ще вземе нещо по-добро от това, което ще избера аз. Тъй като той е абсолютно наясно с тези факти - изобщо не се бута и не изявява никакво желание да пазарува сам каквото и да било. Единственото нещо, което заяви, че той щял да купи е коша за кола и то големия! Който е в посока движението...не за друго, ами неговите приятели от работата, които имат малки деца, ще му покажат какво да вземе. Той сам ... трагедия.
Може и твоя мъж за това да не се бута да избира, понеже предварително знае, че няма да се справи на твоето ниво.

Вчера питам ( абсолютно на шега ) дали иска да ходим заедно на лекции. Отговорът беше - ама аз какво ще правя там.. Аз изобщо не го искам с мен, само да ми пречи, но исках да се посмея на бисера, който ще изръси.

Но пък знам, ако е нещо важно, сериозно - винаги мога да разчитам на него.
Имам усещането, че мъжете си ги делят нещата и всичко свързано с децата - е женска работа. Като поотраснат не, но докато са малки...не ги търси .

Ти не се ядосвай  Кой да се сети за теб - еми ти ще се сетиш 

Момичета, мааааалко се отклонихте от темичката
Иначе, нещата, които обсъждате са много важни и за жалост доста жени срещат тези проблеми. Защо не пуснете отделна тема? Сигурна съм, че доста момичета ще се включат.

Момичета, мааааалко се отклонихте от темичката

  и аз това си мислех докато пишех...че не малко, ми нова тема подхванахме 

Раиса, радвам се, че така са се развили нещата. Дано така да продължава.

При нас пък хич нищо не върви. С малки изключения, не съм разбрала, че съм бременна и ако не му припомня, през ум не му минава да ми помогне. Гледа ме как си нося неща и не реагира - абе какво да ти разправям. Чужди мъже забелязват и ми взимат неща от ръцете, докато нашият блее до мен.  За това бебе едно нещо не се е сетил сам да вземе. Ей така сам да изяви желание. Само пита дали ритало, но за всичко да се сетя разчита на мен. Дали ще е да избирам столче за кола, количка, дрехи, предиатър - абе каквото се сетиш, всяко нещо аз съм свършила.

Офф хайде стига съм ви занимавала. Мразя да се оплаквам, защото таман се ядосам и той пък вземе, че направи нещо мило, но сега вече до гуша ми е дошло. Не знам как ще е , но аз самата съм ужасно разочарована и не съм очаквала подобно отношение. Като реши да е мил е много мил, ама като не се сеща, въпреки че не е нарочно, това ме наранява. Ми ако той не се сеща за мен, кой друг ще се сети?

Боби

Боби, за съжаление 99% от мъжете са такива. При нас положението е същото. Аз също се ядосвам, че непрекъснато и за всичко трябва да го ръчкам. Но, това е. Свикнала съм му, няма да мога да го променя...
Когато ми прикепи и започна да викам, ми се отговаря, че трябвало да му кажа какво точно да направел, иначе нямало да го свърши..... абе, застреляна работа, мъжка
Нали знаете, че мъжете цял живот си остават деца

Понеже сте подхванали малко по-друга тема, да ви успокоя. Като минала съвсем наскоро по този път знам за какво говорите. Но знам и друго, което ще осъзнаете като родите - вас ви хваща "гнезденето". Искате да се свърши всичко и сега на минутата. Аз само вадех душата на моя мъж -"хайде, да купим това и онова, да наредим стаята, да сложим кошарката ....." 1001 задачи в минута. А той спокоооооен, та чак ме побъркваше. Е оказа се прав, а аз припирах (добре че не чете тук  ). Та така, ще се поядосвате, поядосвате пък като родите ще ви мине. Мъжете обикновено се почустват бащи чак като вземат малкото човече в ръце. И тогава вече нищо не може да ги спре  .

Ооо, ама аз си знам, че си "гнездя", ама иначе няма да има къде да сложим бебето да спи като родя, ако не съм аз да бутам това и онова да се прави. Та то това гнездене си има причина - добре си го е измислила природата  .

Б.

Колко е разбран само   .Като става въпрос мен да ме ръгат и да ме бодат, няма проблем.Но като става въпрос да поговорим само, "многострадалната геновева" разигра сценки как нищо вече не иска да прави.
Като че ли на мен ми е лесно!

Понякога се чудя, ако в мен беше основния проблем, щеше ли "любимия ми" да е също толкова толерантен и коректен?!
А аз трябва да бъда търпеливата и разбираща съпруга..., а докога ли ще ми издържат нервите .
[/quote]

Здравейте,
аз съм много нова във форума и "в инвитрото", но имам подобен проблем - от една страна партньорът ми е ок - но това е само от гледна точка на това да дойде с мен, да се помисли за парите и тн. но не може въобще да понесе, че на мен може да ми е тъжно/да съм уплашена/притеснена, че може би няма да стана и тн. казва, че му е трудно и. от друга страна, обаче, се чудя дали ако на него трябваше да му бият инжекции, и ако той трябваше да премине през тази процедура дали нямаше да прекараме доста време в говорене на това колко е тежко. оказва се, че за мен най-трудно е усещането, че сама трябва да се справям с целият емоционален товар, без партньорът си.

Здравейте и от мен и аз съм нова във форума!  :DНие сме на фаза наблюдение на фоликули след стимулация с клостил.Всеки месец се гледаме с моя доктор и работим с мъжа ми по въпроса! Женени сме от три години- досега съм доволна от моя мъъж,не мога да се оплача. Дойде ли началото на месеца разпределяме парите ни за прегледите,за хапчетата и се молим да стане нашето бебче!
Не ми е правил проблеми досега с изключение на момента , в който му взимаха кръв-едвам го удържах на стола,(за кръвна картина),ужас, такива страхливци са тия мъже ,ако трябваше да търпят нашите мъки,досега нямаше да е останал мъж!

Здравейте пак,

сега като чета отново постовете си мисля, не звучи ли като извинение - "те мъжете са такива" и "ние сме по-силни" и "трябва да се правят повече компромиси". От една страна, това значи да се откажем от идеята заедно да минаваме през трудностите и да се успокояваме, че то те толкова могат. Но не е така, нас никой не ни пита колко можем, от нас се очакват и изискват неща, защо ние да не очакваме емоционална подкрепа от мъжете си. те могат да го изразяват по различен начин, но това е различно от това да се правят, че нищо не се случва, нали? ако се държат по този начин сега, кое ни кара да мислим, че като родим, ще са по-добри партньори и ще участват адекватно в отглеждането на детето? не знам, де но си мисля, че подценявайки ги (не изисквайки повече от тях) и поемайки цялата отговорност правим лоша услуга на себе си и на тях. най-малкото, защото по този начин не им позволяваме да си изтъгуват тъгата, а и да си "изпълнят потенциала" 

поздравление на бременните - всичко хубаво!!!!

пс
знаете ли, че има специална вуду кукла, която се казва "To streighten your man" - доста е страшна, но може пък и ние да станем малко по-като нея????

Напълно съм съгласна с последното мнение! Ние не сме от желязо, стига сме ги жалили тия мъже!
Слава богу, аз не мога да се оплача от съпруга си в нито едно отношение! Той ми е най-голямата опора и съм му много благодарна за това. Убедена съм, че ще бъде страхотен баща и ще ми помага много. Но за това имам принос и аз. Жалила съм го умерено, без да го извинявам за това, че горкия той е мъж, а те мъжете са си такива. Няма такива филми при нас. Тоя кръст е и за двама ни и ще го носим заедно. Какво ще остане от мен, ако само аз го нося?
Успех момичета!

Здравейте,

само да кажа: днес най-накрая накарах партньора си да попрочете малко за икси, защото в края на крайщата се очаква да започнем другата седмица. първото нещо, на което попадна (или поне му направи впечатление) е, че ако няма сперматозоиди те могат да се извлекат направо от тестисите.  balk_150: ето това му беше физиономията. Абсолютно се вбесих. питах го дали си е мислил за иглите дето в мене ще ги бодат и защо поне веднъж не направи такова лице и в моя чест. Защо не си е помръднал пръста да потърси малко информация или консултация с уролог/андролог или нещо, каквото и да е.  . неговата позиция е, че трябва да си стоим мирно, да чакаме какво ще кажат докторите и просто да го изпълняваме. Фактът, че като имаш информация можеш да взимаш по-добри решения за него не е валиден.
освен, че съм му ядосана, че ме оставя сама да ровя и да се тревожа за неща, се притеснявам, че е абсолютно неподготвен за това, което ще се случва, има фантазията, че аз ще раждам април месец, защото ние ще правим икси през август.

та на въпроса как мъжете се справят с неуспехите - с главата в пясъка, това не е оптимизъм и надежда, това е тотално отричане на реалността.

Здравейте,

само да кажа: днес най-накрая накарах партньора си да попрочете малко за икси, защото в края на крайщата се очаква да започнем другата седмица. първото нещо, на което попадна (или поне му направи впечатление) е, че ако няма сперматозоиди те могат да се извлекат направо от тестисите.  balk_150: ето това му беше физиономията. Абсолютно се вбесих. питах го дали си е мислил за иглите дето в мене ще ги бодат и защо поне веднъж не направи такова лице и в моя чест.

Моят мъж също не се интересуваше и като щяхме да правим инвитро ( което после отпадна), а най-голямата му грижа беше, че 5 дена трябва да е на антибиотик и не може да си пие биричката. Представяш ли си? А аз през какво трябва да мина го приемаше много леко. После като бях бременна беше така пак - аз мрънкам за нещо, а вместо съчувствие отсреща ми се казва, че това било нормално( все едно не знам). Обаче в интерес на истината, сега като се роди бебка той много се грижи за нея. Пак не чете и не се интересува, а само каквото аз му кажа знае, но пък я оставям с него по цяла вечер и той я гледа, храни , сменя памперси и дори я къпе сам. Така че това, че не четат не означава, че не са добри изпълнители, когато има нужда. А и за липсата на съчъвствие установих, че той и когато е нещо, което на него да му се случва,  просто го приема и толкова. Просто явно по друг начин възприемат нещата.

Б.