Той е по-стабилният психически вкъщи, по едно време плачех всеки път като ми идваше МЦ, той ме успокояваше,сега вече и аз спрях да плача, някак си притъпих усещанията, гледам на всичко това като едва ли не "задача", за която трябва да намерим вярното решение за желания краен резултат. съжалявам, че звучи толкова ...неемоционално, но иначе бих се побъркала.
аз чета по форуми, питам, ровя, сравнявам, записвам часове за лекари, цялата съм в движение в името на каузата:)), той е много по-уравновесен и неразпиляващ се от мен.
наскоро ми каза-"не се притеснявай, ако не стане, ще си осиновим детенце". явно беше мислел по въпроса, защото беше много сериозен и много спокоен. олекна ми:)