Здравейте, момичета!

Как вашите мъже се справят с неуспехите, рухват ли и те като нас, силни ли са.

При нас като че ли аз трябва да съм по-силна в трудните моменти, НАЛАГА ми се, въпреки че "аз" и "силна" не са съвместими понятия.
Докато има някакъв шанс, мъжа ми е този, който ми дава надежда и кураж да имам търпение и вяра.Но когато и последната капка надежда се изпари, "силния пол" изведнъж рухва.
И без това ми е трудно да се изправя, как сега да се правя на силна и него да окуражавам  .

Дайте съвети!

При нас положението е много зле в това отношение.
Като тръгна за тест не мисля какъв ще е резултата, а как ще се отрази на него.
След всеки неуспех рухва все повече.
Сега планираме пореден опит. Той смята как ще се справим финансово.
Аз по цял ден мисля дали да започваме, как ще му се отрази пак отрицателния тест.

Здравейте момичета! При нас проблема е при мъжа ми и да ви кажа, че той също си мисли по-негативно на нещата. Опитвам се да го успокоявам, да мисли положително, защото това е една от тайните на успеха,ама нали знаете, че по природа мъжете са по страхливи от жените нищо, че са силния пол. Но все пак мисля, че успявам по някакъв начин да го успокоявам. Мисля си, че и ако аз се отпусна и рухна какъв е смисъла тогава да се борим за това, за което сме решили да постигнем.
Успех милички.

Аз по цял ден мисля дали да започваме, как ще му се отрази пак отрицателния тест.

pop4o извинявам се за спама,но ти предварително се програмираш за неуспех с тези думи!Давай го по позитивно и ще стане.
А за мъжете които се крепят на силните си жени много ме е яд.Защото в повечето случаи при тях процедурата свършва до даването на материала!Жената изтърпява какво ли не а накрая и трябва да се прави на силна.Не мога да ги разбера тези мъже.
п.п. при нас такъв проблем нямаше.

Маймунке съжалявам за неуспеха! Горе главата.
Ние с мъжа ми също си казваме, че е много важно, че сме заедно и се обичаме и няма да се предаваме.

Мила звездичке ти си късметлийка с такъв силен мъж до себе си.  Наистина на мъжа работата свършва до даване на материала, но при нас мъжа ми се притеснява за мен точно за това, че ми предстоят доста процедури до заветната цел. Може би има мъже, които не са наясно напълно с процедурите и затова не влизат съвсем в положение на жената и си мислят, че само те имат проблем и че от тук нататък докторите са на ход.

Здравейте момичета! Моят мъж е с много силен, властен и строг характер, но когато чуе за отрицателния тест погледа му се изменя. Старае се да не ми показва емоциите си и винаги гледа да се пошегува, усмихва ми се и ме утешава постоянно. Знам че му е тежко както на мен но не ми го показва и за което съм му много благодарна. Ако не беше той досега щях да се откажа. Дори когато започнахме с докторите, ми каза "моля се проблема да е в мен, за да не се налага да те подлагат на допълнителен стрес". Благодарна съм че имам такъв човек до себе си.
Аз също съм на мнение че жените са по силни като цяло, но не във всяка ситуация!
Успех на всички в тази борба!

Радина наистина трябва да се радваш, че имаш такъв мъж до себе си!
Успех и на тебе мила. Човек, когато желае нещо наистина, рано ли късно то се сбъдва.

През цялото време ме окуражаваше. Вярваше в успеха около сто пъти повече от мен, но уви. Само тайничко си тъгуваше, въобще не рухна. Постоянно ме убеждава, че в най-скоро време ще успеем. Напоследък дори казва: " Нашето бебе като се роди еди си какво..." или " Ще купим за вкъщи ново креватче, пък на село старото..." Ех да можех да вярвам колкото него  

С тъга. Винаги е бил до мен и ме е подкрепял. Първият път беше най-трудно. и за двамата.

Сега си спомних погледа и думите му след като излезнах с отрицателният резултат от клиниката...  Толкова надежда таеше милия ... и като му казах "..Айде да тръгваме - 0.00.." а той.... ми казва "Така се надявах да се покажеш сияеща ..." уф... много тъпо, онзи ден, след случайна грешка на езика, как ми отговори  аз го питах искаш ли сол той ми отговаря "не, искам дете" ... човека се зазяпал във филма и говорят за деца, а той искал пипер. Колко ми стана тъпооо, е опитах се да го обърна на шега, ама още ме боде 
Та накратко, понася ги очевидно зле, но се опитва неуспешно да го скрие. За жалост това се отразява. Може би, ако споделяше, нещата щяха да са по-гладки... ноооооо, мъжее 

По отношение на проблемното забременяване е пълен оптимист. И преди изследванията, и по време на неуспешните три инсеминации, и след прегледа при уролога и операцията за варикоцеле, и при настоящата терапия с кломифен.

Не проумявам откъде го вади това спокойствие като е по-нервният от двама ни. Но пък е голяма утеха, макар и да не споделя страховете ми.

Моят милия при всеки неуспешен опит виждах как му се пълнят очите но той не се притеснявай и толкова пълно мълчание ,стои малко при мен и изчезва ,а бе общо взето много трудно ги приемаше--- тестове а най лошото е че не говореше. Дори сега на последния опит когато забременях ме погледна направо със съжаление и ме пита ама бременна ли си.Пак мълчание и нищо не смееше да се зарадва.Едва когато отидох на преглед да установят бременността и когато чухме сърчицето, пак ме попита ама сигурно ли е и ми казва оле подкосиха ми се краката.Това беше първата реакция
 А като видя снимките и записа от диска просто грейна и го гледа 3 пъти един след друг.Та тежко им е и на тях макар че не споделят всичко.

Не при всички мъже се свежда само до даване на материал. Моя беше с ТЕСЕ и за огромно съжаление (дори и когато пиша съм в сълзи) не се откриха сперматозоиди. Притесненията ми за него не ми оставиха време да се притеснявам за процедурата при мен. Много ни е тежко и на двамата. Решихме да използваме донорски материал. Сега чакаме резултата. Въпреки огромната болка той е голям оптимист и все казва ще стане, ти си бременна. Невероятен човек е и винаги успява да тласне моя реализъм в позитивна насока.

при нас аз съм слабия характер. при отрицателнте тестове той е бил до мен винаги и ми е връщал надеждата за живот. при всички рискови ситуации пак той е бил силния и ме е карал да се чувствам желана и горда. винаги е силен и вярва, че ще успеем заедно, за което му благодаря.
пиша този пост със сълзи на очи и се надявам следващия път сълзите да са от радост, защото сме минали през какво ли не.
благодарение на неговата сила продължавам борбата с оптимизъм и чаквам с нетърпение следващия тест.

Той е по-стабилният психически вкъщи, по едно време плачех всеки път като ми идваше МЦ, той ме успокояваше,сега вече и аз спрях да плача, някак си притъпих усещанията, гледам на всичко това като едва ли не "задача", за която трябва да намерим вярното решение за желания краен резултат. съжалявам, че звучи толкова ...неемоционално, но иначе бих се побъркала.
аз чета по форуми, питам, ровя, сравнявам, записвам часове за лекари, цялата съм в движение в името на каузата:)), той е много по-уравновесен и неразпиляващ се от мен.
наскоро ми каза-"не се притеснявай, ако не стане, ще си осиновим детенце". явно беше мислел по въпроса, защото беше много сериозен и много спокоен. олекна ми:)

Привет Момичета,
Изчетох хубавите постинги за крехката подкрепа, за която говорите и се натъжих.
Аз не усещам тази подкрепа в половинката си. Той е по-силния и уравновесен характер от двама ни. Той върти кормилото на живота ни, но ... не зная какво да мисля. От 1,5г опитваме за бебе, като от 4-5 месеца ходим по лекари. От тогава той се промени и то много. Не зная какво да мисля, но на фона на всичките проблеми, които има всеки от нас: професионални, финансови и най-важния БЕБЕТО се чувствам много изчерапана и сама в стремежа и мъката си. Карам го да говорим, но не става. Просто темата винаги се извърта и проблема се пренасочва в друга дирекция ... след това на поредната безсънна нощ сред многото въпрси, които подскачат в главата ми идва и неизбежния "Струва ли си всичко това ако.... "   Иска ми се да имах едно кристално кълбо и да видя отговорите на поне 2-3 въпроса , изключително важни за мен. Усещам се по средата на един път, в който е нито да се върна назад, нито да продължа напред ....
ДОри сега ми се насълзиха очите ...
Дано не са много момичетата като мен ...
Искрено ви желая успех! 

Насълзиха ми се очите...има толкова хубави постове!
Моят не е от тях.

При отрицателните ми тестове, винаги се чувствах виновна. Направо ме беше страх да ме пита какво е станало. Когато му кажех някак млъкваше, все едно изчезваше...студен.
Може би това е неговият начин да се справя с емоциите си...доста тъп, според мен.
Той е много чувствителен човек, но носи маска градена с много години. Толкова е желязна, че ако не го познавах, ако не знаех че има и друга страна, никога нямаше да бъда с него.
Случвало се е няколко пъти да прекали с алкохола, тогава някак започваше да се самосъжалява. Как всичките му приятели вече имат деца, че и по няколко..растът. А той ...случвало се е даже да се разплаче.
Това ме караше да се чувствам още по-виновна.

Аз тичах по лекари, изследвания...казвах му трябва да отидеш там или да направиш това, да пиеш това...изобщо не беше в час.
Някак отношенията ни се обтегнаха. Особено след като ми казаха, че няма да мога да забременея скоро...
На финала толкова се карахме, всичко беше нервно...редовно се изнасях в моя апартамент за по седмица. Там и разбрах, че съм бременна...

Като разбра много се вълнува. Въобще първите 2 седмици беше постоянно рев и страхотни емоции.

 Сега все едно забрави за всичко. По никакъв начин не ме приема за нещо по-специялно. Нито с отношение, нито с внимание...грижа...изобщо нищо. Все едно не съм бременна.
Лошото е, че се преместихме в къщата на техните. Имам усещането че тук нещата стават все по-зле и по-зле.

Raissa777,
Мога да си представя как се чувстваш и много съжалявам, че бремеността ти не го е променила в положителна насока... Остава да се надяваш, че бебето като дойде един ден и му се усмихне ще го отвори за вас.
Моя човек все повтаря "ти си мислиш, че само на теб ти е тежко", но как да му обясня, че няма да си помогнем взаимно ако от всяка дреболия се прави проблем и допълнитело изцеждаме и без това обтегнатите ни нерви.

Сигурно, това е начина на твоя мъж да се справя с проблема ... Все казвам, че е хубаво да се говори за проблемите и то спокойно, за да могат да бъдат решавани. Съзнавам, че това не винаги е постижимо, но ... Опитай, седни спокойно и поговорете. Обясни му как се чувстваш след борбата със стерелитета, как се чувстваш от момента в който си разбрала, че чудото е станало. Кажи му какви копнежи и нужди имаш ... Понякога проблемите наистина идват от това, че не се познаваме добре, за да се разбираме прекрасно.

Прегръщам те топло и ти желая лека бременност и здраво и красиво бебче на финала й.
 
 

 
Благодаря , иска ми се всички момичета тук да са много щастливи...

Аз вече на нищо не се надявам. Мислех си, че ако забременея тези нерви и оптегнатото положение ще изчезнат. Мислех, че причината е това,аз..бебето...
Сега виждам че не е така. Проблемът си е негов, аз не мога да му помогна, а и вече не искам да опитвам.

С приказки не става, първо ние рядко се засичаме, особено сега в къщата...ми тя е огромна на фона на досегашното ( до скоро си бяхме в апартамент...). Ние спим в отделни стаи - може изобщо да не се видим и да не разберем че и двамата сме се прибрали. Ако се опитам нещо да говоря, той веднага мисли че го нападам и започва да се държи агресивно. Аз пък не съм търпелива...особено сега и все не успявам да си замълча. А и рядко оставаме насаме. Той не е от хората , които умеят да общуват, споделят...

Много ме боли от цялата ситуация. Изобщо не съм си представяла че ще стане така, че ще живея по този начин...опитват се да ме успокояват семейството му и ми казват - ти гледай себе си и бебка . Е ок, значи ще си живеем като съквартиранти и аз ще си се гледкам.
Няма проблем. Така ще стане...вече до толкова ми писна, че за нищо повече няма да се връзвам. Той да се спасява, а аз ще си се гледам и ще се старая да ми е добре.
Това е.