Мразя го!Това е!
Между любовта и омразата имало само една крачка.Да, ама не!
Мразя го!Мразя го от цялата си душа за болката,която ми причинява!Мразя го, защото има дете!Мразя го, защото НИЕ нямаме дете!Мразя го,защото ме лъже!Мразя го, защото...
И го ОБИЧАМ!Заради прегръдките сутрин, заради целувките вечер, заради пощипванията през деня.
Между любовта и омразата имало само една крачка.Крачка, но не казват колко е голяма.Крачка, но не казват как да я направим!
А когато ти писне?Когато просто вече нямаш сили за нищо?Когато вече нищо не искаш?
Между любовта и омразата имало само крачка.А кой ще ми помогне да я направя?  

Как да кажа напускам те?
Как да кажа напускам те - като сърцето ми се раздира?
Как да кажа напускам те – като душата ми умира?
Как да кажа напускам те – като всичко в мен крещи и не спира
да повтаря твоето име?
Как да кажа напускам те и да обърна гръб на годините?
Как да кажа напускам те, в които ти ме принизи до робините?
Как да кажа напускам те, а желая да си до мен?
Как да кажа напускам те като копнежа не спира?
Болката кога умира???

Скрита,
толкова ми стана мъчно като прочетох постинга ти, толкова красиво си го написала, но такава мъка струи от него, че направо нямам думи. Не ми се иска да ти се меся в отношенията с партньора, но от постингите ти (и в други теми) ми правят впечатление няколко неща, които, ще си позволя да ти кажа, без ни най-малко да имам лоши намерения.
Ако наистина партньорът ти ти носи повече страдание и мъка, отколкото радост, не си заслужава да бъдеш с него. Рано или късно, или ще се примириш и ще останеш да се самосъжаляваш, или ще го напуснеш (или пък той тебе), но не мисля, че когато отношенията са истински критични, бебето е в състояние да ги сплоти, може би за известен период от време, но не и завинаги. Питам се, струва ли си такава хубава и нежна жена като теб да страда до края на дните си, може пък, просото това да не е твоят мъж. С други думи, опитай се да си отговориш на въпроса дали действително желаеш да си с него или просто си се фиксирала на идеята, че понеже сте заедно от еди-колко си време, а бебето не става, това е което ви липсва за пълното щастие.
Другото - не мисля, че е добре (нито за теб, нито за партньора ти) да мразиш другата и него, защото имат дете. Напротив, това би трябвало по-скоро да те радва; значи той въпреки това е избрал теб, а не нея за съвместен живот - въпреки че нямата свое детенце (все още), което значи, че те приема и така и ви свързва нещо друго, много по-силно. Освен това, аз бих използвала възможността, че половинката ми има дете, пък било и от друга, за да се "поупражнявам" в майчинство, гиржи се за него/нея като е с вас, това ще ти спечели само добри чувства и у детенцето (което какво е виновно, миличкото) и у партньора, който със сигурност ще оцени каква прекрасна половинка с добро сърце и душа си има, а мъжете - това много ги трогва (съдя от случая на моя близка).
На следващо място - ако действително толкова много искаш дете, обясни го на партньора и се заемете сериозно с въпроса, търсете специалисти по стерилитет в клиника по репродуктивни проблеми.
Всичките ми писания са продиктувани от много добри намерения, защото си ми безкрайно симпатична и се надявам скоро да намериш душевен мир и да постигнеш най-съкровеното си желание:)

Skrita,здравей!
И мен сташно много ме развълнуваха думите ти!Послушай,rally!Възхищавам ти се за всичко и вярвам,че ще намериш пътя към себе си и към човека до теб!Детето,което толкова много жадуваш не трябва да е фиск идея!Погледни светът с очите на детенцето на приятелят ти-радвай му се и го дари с цялата си обич!Пожелавам ти от цялото си сърце много,много щастие!Радвай се,че си обичана и обичаш!Целувам те и те прегръщам силно!

Мила СКРИТА ти си много нежно и чувствително създание.Явно си изпаднала в лека депресия,и мисля че причината не е толкова човека с когото живееш а това че за сега няма жадуваното дете .Мисля че поради тази причина ти усещаш някаква празнина и това те измъчва.
Най лесно е да се разделиш с някого и да избягаш от проблемите!
Но дали наистина това искаш???......дали това е решение???...
Аз мисля че трябва да се успокоиш и да се стегнеш.
Поговори с човека до тебе колко много е важно това дете за теб!!!Той ако наистина те обича ,което мисля че е така ......ще те разбере и и двамата ръка в ръка ще се заемете сериозно с бебеправенето.
(имам предвид в клиника по стерилитет)
Дано това което ти написах не ти е прозвучало малко грубичко,нямах такова намерение,просто искам да ти помогна защото и аз съм изпадала в депресия  и съм се чудила на каде........
Вярвам че нещата при теб ще се оправят и ти ще бъдеш много щастлива.........хубавите неща се случват и на нас .но не когато ние искаме а когато му дойде времето.....................................................

Миличка пожелавам ти много щасти ,любов и много скоро да се похвалиш че рожбичка е на път!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!      

"А когато ти писне?Когато просто вече нямаш сили за нищо?Когато вече нищо не искаш? "

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.

Кажи: не ми пука
ог таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпрени факта
това е антракта,
това е антракта - не края.

От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната  стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва -
кажи си: това не е края!

Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта - не края!

Скрита, аз лично съм била в почти същата ситуация, моят съвет е вслушай се в думите на Василиа, по-добре едва ли може някой да го каже. Късмет

Коки, това не са мои думи, аз просто написах едно стихотворение на Недялко Йорданов. Просто той много хубаво го е написал - като че ли точно за нас.

С него исках да вдъхна кураж и увереност на Скрита, а и на всички момичета, които минават по  трънливия път на мъченията, терзанията и неволите.
На мен лично тези стихове ми вдъхват оптимизъм.
Някак си ми става по-леко.  Дано и на вас да ви подействат така!

Няма отказване, това е положението. Напред и само напред!

Няма отказване, това е положението.

Разбира се, че има отказване!

Ако прецениш, че си сбъркал и човека до теб не е точния да му родиш дете и да го гледате заедно ... по-добре е да се откажеш, отколкото от чист инат или жал за похабеното време да упорстваш. Тук вече има едно момиче, което е направило този труден избор и аз много й се възхищавам.

според мене написаното от скрита също е чуждо стихотворение, макар да не знам на кой. ако греша моля скрита за извинение

Скрита, мила моя... Така си го казала, че направо.... Сърцето ми се къса мила, а и ... толкова ми е близко това, което си написала, толкова ми е познато ....

Миличка, наистина ... прецени кое е най-доброто за теб, но не се предавай на мъката и отчаянието, на злобата и омразата....

Просто седни един ден и реши за себе си, кое е най-доброто... Ако е нужно скрий се от целия свят, замини някъде съвсем сама, където никой не те познава, и обмисли внимателно нещата...

Пожелавам ти да вземеш най-правилното решение за теб...

Миличка , помня те първия път като се видяхме, колко беше нещастна. Но помня и втория път - направо беше друг човек. Толкова лъчезарна и усмихната.  Зарадвах се, че всичко при вас очевидно е наред - оправили сте се и отнова нещата са потръгнали. Но явно често се случва любимият човек да те разочарова и натъжава и онзи път не е бил нито първият, нито последният    До колкото знам, той е зрял мъж с утвърдени навици и няма да се промени. Просто познавам такъв тип мъже (баща ми е такъв   ). Остава ти само ти да се нагодиш към неговия характер?
Никой не може вместо теб да вземе решение как да постъпиш. Ти си очарователна и умна жена - не го забравяй и не позволявай на никой да  те убеждава в обратното! Сега трябва да мислиш на първо място за себе си - кое е най-добре за теб, какво ще правиш в бъдеще? Пожелавам ти да имаш до теб любящ и отговорен мъж (бил той сегашният ти приятел или друг), с който да създадете здрави и добри деца. От сърце ти желая да излезеш от тази ситуация с усмивка, от тук нататък да имаш само щастливи мигове и като се виждаме на нашите срещи (дай Боже всяка една поне с по едно  ) да те виждам усмихната и спокойна.
Прегръщам те силно  

Толкова много болка.
Успех , каквото и да решиш, ще вземеш правилното решение.  

Здравей, преди 5 год. бях в подобно положение. Седнахме с тогавашният ми мъж и му казах, че искам да имам истинско семейство, а с него такова не мога да имам /по разбираеми за нас причини/. Той ме разбра, разделихме се като добри приятели. Една година по-късно се омъжих за човекът на моя живот. Сега животът ми е приказка, единственото което ни липсва това е дете, което се надявам скоро ще имаме /силно вярвам в това/.
Ако не си щаслива с човека до теб, не се мъчи, явно има човек който те чака някъде, да го намериш и да бъдеш щастлива.
Трябва да бъдеш силна. Пожелавам ти щастие, каквото и да бъде твоето решение.

Благодаря на всички ви.Не отговорих по рано, защото колкото пъти прочета вашети мнения, толкова пъти започвам да плача.За съжаление и днес няма да е момента, в който ще проведем РАЗГОВОРА,защото той отново е пиян.
Теста ми е отрицателен.Стисках палци този път да съм успяла така че да предотвратя разговора, но уви.Ами, ... каквота му е писано на човек

И да стихотворението е мое.То всъщност не е стихотворение, аз просто съм много чувствителна душа и като ми е мъчно ме избива на поезия.Желая ви късмет

Скрита, мила, бягай от него. Бягай. Пиянството е едно от най-лошите неща.
Знам, че ти е тежко. Но ще мине.
Целувам те  

скрита писах ти на лични(ако съм успяла де) иначе подкрепям с всичките си ръце изказването на рабит, кураж мила и бъди сигурна, че тук винаги ще има кой да те подкрепи каквото и да си решила

Скрита, послушай Зайо!

Благодаря на всички ви.Не отговорих по рано, защото колкото пъти прочета вашети мнения, толкова пъти започвам да плача.За съжаление и днес няма да е момента, в който ще проведем РАЗГОВОРА,защото той отново е пиян.
Теста ми е отрицателен.Стисках палци този път да съм успяла така че да предотвратя разговора, но уви.Ами, ... каквота му е писано на човек

И да стихотворението е мое.То всъщност не е стихотворение, аз просто съм много чувствителна душа и като ми е мъчно ме избива на поезия.Желая ви късмет

   

Мила не си писала преди че пие!!!!Ако е наистина така и това често се случва значи трябва да се позамислиш дали си заслужава да се хабиш за такъв човек!!!!!!    

това че пие много променя нещата. не ти трябва такъв човек. дядо ми беше алкохолик. от това си и умря. леля ми (дъщеря на дядо ми) и братовчед ми (сина на леля ми) твърдо вървят по стъпките на дядо ми. знам че е болестно състояние, но също така знам и че няма лечение. нищо не можеш да направиш, освен да спасиш поне себе си. бягай бързо от този човек. алкохолизма на никой нищо хубаво не е донесъл. най-лошото е често засяга и наследниците.

По принцип не давам съвети за личния живот и не обичам да влияя на личния избор на хората, но щом става въпрос за алкохола, ще си го позволя. БЯГАЙ, ДОКАТО Е РАНО! Живяла съм в семейство на пияници и е много трудно. БЯГАЙ!