Работил съм там 2 лета като санитар... в годините, когато още уважавах Бг медицина.
Ако трябва да напиша книга, за това,което съм видял и преживял, мъкнейки храната на колички из стаите с по 5-10 болни, или миейки подове, или миейки чиниите в стаичка 0.5/0.5 м...ще трябва да пиша ужасни неща .
Ако напиша очерк за умрелите пред очите ми толкова болни там, ще е тъжно.
Ако напиша очерк за 1-2 мата добри и свестни лекари и масата безразлични, нагли, смеещи се на чуждата болка "колеги"... ще бъде "неетично". Защото е "етично" да си мълчиш.
Помня един чудесен хирург ( от 1-2 та) опериращ ден и нощ, помня спешната хирургия пълна с панкреатити, за които само за един, двама имаше лекарства.
Помня УЖАСНОТО ортопедично отделение, общо взето нахалните сестри, тъжно разхождащите се болни из онова подобие на двор, с "борове" с останали 5-6 клонки по върха.
Помня детската хирургия с тежките деца, където само един, максимум двама доктори, знаеха какво да правят... .
Помня отделението за новородени, когато се роди дете не уриниращо 2 дена. Помня паниката, безсилието, незнанието, безпомощността, хаоса. Не знам какво стана с детето... . Помня как исках да си тръгна, за да не виждам поредната смърт на дете от незнание.
Помня много неща... .
Помня сутрините,когато ходих на работа и следобедите,когато се връщах.
Помня как от 140 лв заплата ми вземаха 80 лв "ергенски" данък.
Колко още неща помня. Но те са "неетични", "неморални".
Защото истината в Бг е "неморална" ,"неетична". Както впрочем и навсякъде, но го няма това безхаберие, ниска квалификация, незнание.
Нямам нищо против да напишете добра дума за когото и да е било. Нито ще го оспоря... .
Просто за мен, в моите спомени, тези за които си струва да си спомням ( от лекарската част) се броят на пръстите на едната ръка.
Нямам проблем от това, че не се обаждате на мен... .
п.с. Много добре знаете че не си правя "самореклама". И от участието си тук не съм спечелил нищо за себе си.
Нито телефони давам, нито карам да ми се обаждат на секретарката, нито в Гърция приемам пациенти от тук.