Elena B, ти май беше по дълъг протокол, нали? Аз имам само един опит, по къс протокол,  но ми прави впечатление, че лекарствата за блокаж по дълъг протокол се отразяват масово на психиката на момичетата по време на блокажа и стимулацията, по посока повишена раздразнителност, повечето казват - да не ме пипне някой или да ме заговори, че съм направо неконтролируема какъв взрив ще последва...

На мен отражението ми беше повишена ревливост след ембриотрансфера, сълзите ми потичаха от нищо...

Що се отнася до мъжа ти - моят не е такъв, ама и аз не го намерих лесно, от третия път ми е...моят говори, казва страховете си, притесненията си, но съгласи се, нашето общество е все още патриархално, и са много малко мъжете, които вербализират чувствата си, притесненията си, страховете си. Стандартният модел на мъжко поведение е мълчаливо-нападателен, а не "гальовно-разбирателен", и не е лесно на мъж, с години бил от първия тип да се старае да се превърне във втория.

Стисни зъби в името на детето и брой дните до теста за бременност, не се отдавай на гнева си, той не ти помага нито на теб, нито на него. Използвай отпуската да правите неща заедно, които със сигурност ви доставят удоволстие (примерно, киснене на плажа на дебела сянка с книжка в ръка и без мобилен телефон и интернет).

Сигурно ти повтаряме едно и също, ама те е болките са ни едни и същи.



 

Здравейте,

казаха ми да пиша с главни букви и ще се постарая, компютърът ми не ги капитализира, а се оказва, че много бързам да си кажа.

Делфинче, Шарки, напълно сте прави, че хората са различни и трябва търпение, аз си мислех, че ще му е по-лесно да е грижовен, заради начина, по който се държи когато нещо друго ми има на тялото ми или на душата ми. Сега сигурно знаете, че при него откриха сериозен здравословен проблем - да видите как добре вербализира, супер е - страхове, тревоги, фантазии, всичко по ред.

Да се върнем на секса - аз възприех тактиката да си казвам като искам и след около три дена казвания и показвания мисията биде успешна, та изглежда при нас трябва директност, макар че е важно той да не реши, че съм твърде директна - то това си било цяло изкуство, а аз си мислех, че е проста работа, явно не е.

имах едни мокри фантазии за дните между пункцията и трансфера, но тъй като ще правим и тесе май ще си останат само фантазии.

всичко хубаво на вас и на мъжете ви и дано имаме повече поводи за хвалби (особено такива дето водят до дълги безсънни нощи щото бебето реве)

Дай Боже да не спим от бебешки плач :DОтносно директността между двамата-винаги съм била директна с моя мъж,не съм по увъртанията.Ели по-смело,давай напред и всичко да е на 6!

Много хубава, но за мен болезнена темичка.
С мъжа ми сме заедно от 9 години. В началото сексът беше за мен само болка. Впоследствие болката премина, но желанието така й не се появи.
Мъжът ми да е жив и здрав всеки ден има мерак.
Аз гледам да го правим по график (откакто бебеправим - вече 4 години) и той се сърди разбира се, че през останалото време си намирам извинения ...
Вината не е в него, той е много нежен и винаги се старае да прави неща, които на мен биха ми доставили удоволствие, но нещо при мен куца...

Привет ,момичета!  :)При нас пък е обратно- :?аз съм по-активна,мъжът ми се ослушва. Не напоследък-по принцип си е такъв :)Понякога му се ядосвам-но каквото ми се е паднало-такова!

здравей Фериде,

съжалявам, ако въпросът ми е неуместен, но мислила ли си да се консултираш с някого, това, което описваш е често срещано и може да се повлияе - след като няма физиологична причина (тъй като болката е преминала) от психотерапия. моля те извини ме, ако смяташ, че се бъркам там, където не ми е мястото, но ми звучи така сякаш на теб това състояние на нещата не ти харесва и причинява тревоги както на теб самата, така и в отношенията със съпруга ти.

Делфинче, мерси за добрите пожелания аз утре ще правя секс с иглата за пункция, така че стискай палци да е "плодотворен" 

Ели,стискам яко палци,хайде -не се притеснявай,не мисли за нищо,всичко ще наред! :goodluck:целувки и успех :bighug:Чакаме те скоро да пишеш!

мерси много, голяма подкрепа си ми и ти и другите, сигурно затова съм доста по-спокойна, ще ви пиша утре 

здравей Фериде,

съжалявам, ако въпросът ми е неуместен, но мислила ли си да се консултираш с някого, това, което описваш е често срещано и може да се повлияе - след като няма физиологична причина (тъй като болката е преминала) от психотерапия. моля те извини ме, ако смяташ, че се бъркам там, където не ми е мястото, но ми звучи така сякаш на теб това състояние на нещата не ти харесва и причинява тревоги както на теб самата, така и в отношенията със съпруга ти.

Не се притеснявай Ели - тук няма неуместни въпроси 
Мислила съм си, но едно е да мислиш, друго е да го направиш...
Засега все очаквам нещата от само себе си да се оправят.

Засега все очаквам нещата от само себе си да се оправят.

Не че съм специалист по темата, но това едва ли ще стане. Според мен за състоянието ти има някаква психологическа причина. Това не се оправя от самосебе си. Имаш нужда от консултация със специалист. В противен случай, според мен сериозно рискуваш брака си. За никого не е приятно партньорът му да няма желание за секс, а какво да говорим за твоя случай. В даден момент другият няма да издържи....
Надявам се няма да се обидиш от откровеността ми. Просто мисля, че имаш нужда от трезва преценка на нещата и някой страничен човек да те пораздруса малко, за да се постреснеш и потърсиш помощ.
Успех!

Sixsens, може би съм изкарала положението по-черно отколкото е.
Желание да кажем се появява, но доста рядко - 1-2 пъти в месеца, което знам, че не е достатъчно за едни нормални отношения.
Не се обиждам от това, което казваш и знам, че в по-голямата си степен е истина.
Мъжът ми приема по-добре нещата отколкото се предполага за всеки друг мъж. Вярванията му са свързани с това, че мъжът трябва да стига до еякулация само с цел възпроизвеждане, а не единствено за удоволствие. Това разбира се не означава, че той няма желание, а просто че контролира в по-голяма степен това си желание. Не означава също и, че аз не осъзнавам, че нямам проблем. Напротив затова пиша тук.

много е трудно да се дават препоръки от разстояние - ясно е, че различните хора и различните двойки имат различни нужди, вярвания, желания. Стана твърде политически коректно изречение, но си е така. Удоволствието е важно нещо - грубо казано то ни презарежда батериите и ни дава желание и сили да продължаваме. Разбира се удоволствието не е само в секса, а и в много други неща (напоследък с голямо настървение преоткривам храната и си ми личи). За мен е важно ти да имаш преживяването, че животът ти е такъв, какъвто ти го искаш или възможно най-близко до това. Още едно политически коректно нещо - дефиницията на Световната здравна организация за здрав човек не е такъв, при който липсва болест, а човек с добро качество на живот - физически и емоционално. Така че, всички ние имаме какво да желаем от себе си, май.

Само ми се ще да кажа, че психотерапията не е толкова разтърсващо преживяване, може и да бъде, но обикновено промяната става по-бавно и постепенно във времето. Казвам го, защото ми се стори малко плашещо (и вероятно твърде оптимистично - в смисъл - разстърсват те и се оправяш), написаното в поста на sixsens.

Отивам да изследвам тайнствата на "нощта преди пункцията и преди тесе". ще докладвам тези дни. Стискайте палци за утре

Фериде, доколкото разбрах ти и мъжа ти сте мюсюлмани . Което според мен доста променя начина на мислене, разбиранията, та дори и от гледна точка на наследственост. Има много жени, които не изпитват удоволствие от секса, в което аз не виждам нищо толкова драматично. Важното е, че се обичате, че си обръщате внимание и имате своите интимни моменти.

Елена, Много успех утре !
Всичко ще бъде наред, а ние ще те чакаме с доклада 

Райса благодаря ти.

никой ли не спи в този форум? аз си мислех, че само аз, ама то се предполага, че имам уважителна причина, а вие?

много ви благодаря, че не спите и отговаряте толкова бързо. аз този път (3ти) наистина отивам да спя. до скоро

Фериде, доколкото разбрах ти и мъжа ти сте мюсюлмани .

Не Raissa, християни сме 
Вярването, за което споменавам в поста си, идва от теориите за енергията (който ходи на йога, чигун, тай-чи или др.подобни е наясно), а не от мюсюлманската религия.
Никът ми е от героиня на роман. Моето истинско име е българско.

Elena B сега разбирам, че утре за теб е важен ден. Успех
И благодаря на всички 

  Аз знам добре за тази теория и ми мина през главата че човека не иска да се разпилява...
но първо , че познавам само 2ма души, които знаят за тази теория и второ се обърках от ника. 

Еми в такъв случай споделям мнението за помощта от вън ( ако имаш желание разбира се ). Защото имам добри познати мюс 

Казвам го, защото ми се стори малко плашещо (и вероятно твърде оптимистично - в смисъл - разстърсват те и се оправяш), написаното в поста на sixsens.

Ааааа, не, хич и не смятам, че те растърсват и се оправяш. Съвсем друго казах. Имам предвид - разтърсват те и евентуално се позамисляш, осъзнаваш пак евентуално, че проблема не можеш да го разрешиш сам и отново евентуално, търсиш помощ. Никак не смятам психотерапията за разтърсващо преживяване. Проблемите изискващи такава намеса се решават бавно, методично, с постоянство и разбира се - желание
Пък за оптимистичното, не знам. Елена, ти като психолог /някъде мисля, че беше писала, че си такъв/, мислиш, че е нереалистично ли това, което казвам? И кое е плашещо? Много си е реално един брак да се раздруса при подобни проблеми, освен ако разбира се това положение не е проблемно за другия партньор.
Естествено, написаното в предишния ми пост е следствие на информацията, която Фериде беше дала към момента. С новата информация, нещата вече са малко по-различни.

Елена, успех утре!

Много хубава, но за мен болезнена темичка.
С мъжа ми сме заедно от 9 години. В началото сексът беше за мен само болка. Впоследствие болката премина, но желанието така й не се появи.
Мъжът ми да е жив и здрав всеки ден има мерак.
Аз гледам да го правим по график (откакто бебеправим - вече 4 години) и той се сърди разбира се, че през останалото време си намирам извинения ...
Вината не е в него, той е много нежен и винаги се старае да прави неща, които на мен биха ми доставили удоволствие, но нещо при мен куца...

4 години "бебеправене" са достатъчно дълъг период за да потърсите специализирана помощ.
9 години липса на либидо също. Потърси специалисти, литература...

Аз знам добре за тази теория и ми мина през главата че човека не иска да се разпилява...
но първо , че познавам само 2ма души, които знаят за тази теория и второ се обърках от ника. 

Еми в такъв случай споделям мнението за помощта от вън ( ако имаш желание разбира се ). Защото имам добри познати 

мюсюлмани и съм говорила с тях по подобни лични и интимни теми и различния в мисленето има доста. Та аз лично не бих казала на моя позната мюсюлманка - иди на психотерапевт. Това ми беше идеята.

Снощи ми се бъгна нета, сега си довършвам поста...

Feride, извинявай, ако е болезнено, но има ли видима причина за това нежелание? Например разочарование от предишна връзка. Аз се омъжих твърде млада (на 19 г.) и се разведох също твърде млада (на 20 г.) Та в периода след като си събрах нещата и се изнесох около 2 месеца не можех да разговарям с непознати мъже. Дори невинни въпроси като: "Колко е часът?" или "Може ли да ми перфорирате билета?" ми докарваха позивни за повръщане. Е, всичко се разреши от самосебе си, но 2-та месеца не бяха от най-добрите ми.