Мен са ме учили да не се вкопчвам за проблемите а да намирам сили и да търса искрата живот.И когато бебчо си появи да му се радваме двамата а не да сме се отчуждли.

slancho_87, не ти пожелавам да изпиташ това, което повечето тук сме изпитали. 3,4,5 .... и нагоре години борба... 1, 2, 3 и т.н. неуспешни опита ин витро... Не ти пожелавам и за миг да се докоснеш до тази болка и отчаяние, пред които сексът е най-малкия проблем...

Слънчо, надявам се още в началото на пътя си да успееш! Дааа, в началото е лесно все още да поддържаш искрата. Но когато стигнеш до няколко неуспешни ин витро процедури, повярвай, нещата стоят много различно. Тогава има моменти, в които не ти се живее..и не само на теб, на мъжа ти също. Какво остава да ти се прави секс....къде ти...Казвам ти го и от мъжка гледна точка. Много съм разговаряла с мъжа ми на тази тема. Той се чувства по същия на чин. Просто, както някой каза, нещата излизат извън контрол. Емоциите са страшно нещо. Ние всички ги разбираме тези неща, които казваш и сме съгласни с тях. Но за жалост, рядко са наистина приложими във всички ситуации. Понякога нямам сили да стана сутрин от леглото, защото осъзнавам, че няма защо....Ще кажеш, ми нали имаш мъж? Ами имам, но той не ми стига Както и аз на него...И затова сме говорили и нито той се чувства пренебрегнат, нито аз. Това е животът, вродено ни е да искаме да се размножаваме и това е инстинкт. Затова хората се събират и създават семейства. Трудно се преодолява такова нещо. Разбира се, трябва да се правят усилия от двете страни, но нещата не опират само до стерилитета. Той засяга целия ти живот, буквално.
Казвам всичко това от собствения си опит. Поради факта, че съм стерилна, останах без работа Работи само мъжът ми и се чудим как да съберем пари за поредната процедура, да си плащаме заемите, сметките и т.н. Не ни остават пари за забавления, почивки и т.н. И това не е само в моето семейство, при повечето е така, за жалост...Това не зависи от нас. Е каква искра тогава, какви 5 лв. Ти си смазан отвсякъде, всичко се свежда до единия опит ин витро...Какво да ти кажа, трагедия...А това неминуемо се отразява на либидото, и за мъжа и за жената.
Та така, дано не стигнеш дотам.....
Успех ти пожелавам от сърце!

sixsens, това исках да кажа и аз, но ти си го обяснила по-добре  .

Цитат на: slancho_87 в Май 05, 2010, 17:59:28 pm

Мен са ме учили да не се вкопчвам за проблемите а да намирам сили и да търса искрата живот.И когато бебчо си появи да му се радваме двамата а не да сме се отчуждли.

slancho_87, не ти пожелавам да изпиташ това, което повечето тук сме изпитали. 3,4,5 .... и нагоре години борба... 1, 2, 3 и т.н. неуспешни опита ин витро... Не ти пожелавам и за миг да се докоснеш до тази болка и отчаяние, пред които сексът е най-малкия проблем...

 

Малко наготово , но абсолютно подкрепям казаното от Рокси !!!

Raissa777 не съм искала да обидя никого

Искоше ме се да ви дам един различен поглед на нещата,на този така сериозен проблем.Да споделя това на което ме е научл мен животът а именно че и в най тъмната дупка да се намра човек ако не е сам той може да намер сили да се измъкне.

И когато бебчо си появи да му се радваме двамата а не да сме се отчуждли.

Абсолютно съм сигурна, че не искаш да обидиш никого...и не мисли, че някой те напада   просто всеки казва своето мнение. Лошото е, че винаги мнението е обвързано с опита на човека...
Искаш да дадеш един различен поглед на нещата ? А защо мислиш, че този поглед е нов и различен ? Не е никаква тайна...новост...то всеки започва така  

Тъжното в случая е, че тук има много момичета, които животът ги е научил, че колкото и да си стъпкан и колкото и да е тъмна дупката в която си, все се появява варянт в който си още по-стъпкан ... и точно когато си помислиш, че по-тъмна дупка от тази няма - се появява нова такава...
И да... тези момичета ги крепят половинките им,...но повече ги крепи огънят в душите им, който дори на моменти почти загаснал - пак се разпалва...надеждата е страшно нещо.
И добре че я има, защото никой никога не трябва да се отказва от тази мечта.

  Мисля че няма родители, които да не се радват на рожбата си   А за тук да не говорим ...

И аз не искам да обидя никого! Просто това е моето мнение.  

Аз също споделям мнението на повечето момичета, че секса е най-малкия проблем когато се върви по тръгнливия път от безплодие към успешна бременност. Много по-важни са взаимната подкрепа, уважението и разбирателство. Секс сме правили, а като постигнем мечтите си ще продължим и да го правим. Нашата борба е да бъдем родители!
Секс не сме правили с мъжа ми от стимулациите до сега - вече съм в 9 г.с., но и двамата сме на едно мнение, че най-важното сега е да съм добре аз и бебчетата и след всичко преживяно не сме готови да поемем излишни рискове.

Момичета,извинявам се на всички за мнението си и искам да ви пожелая успех.Грешката наистина е моя,аз прочетох само няколко от постовете и останах с впечатлението че това е тема за секс при двойки които правят бебе по естествен път и не се получава и как това се отразява на сексуалните им контакти.Затова и думите ми бяха толкова изпълнени с оптимизъм и доза наивност че нещата са по различни от това което изглеждат.Аз както виждате съм нова във форума и има да уча още много,друг път ще чета всички постове преди да пиша. :balk_172:Още веднъж извинявайте и от сърце ви желая скоро да се преместите във темите за бременни и по късно вече мами да ни давате съвети.УСПЕХ

Мисля, че всички ти простиха още с първите постове. Онова, което ти дадоха момичетата е една друга истина - изстраданата истина. 
Искрено ти желая успех!

То и при тези които са успели понякога не е розово положението. Ние примерно сме разделени след раждането на Калина. 

Съвсем честно, аз имам желание за секс само в дните около овулацията - по три пъти на ден ми се иска. След това просто спира да ме интересува. Участвам в някакви занимания от този тип, колкото заради мъжа ми 
УЖАСНОТО Е че когато забременях миналото лято, страшно ми се искаше секс, а и на моя изведнъж му се утрои желанието. Мисля че и това беше причината да си загубя бебето. Следващия път като забременея, отивам някъде да лежа далече от него. Аз в болница, или аз вкъщи - пък той някъде в друг град. Точно в тази тема за първи път срещам искрени мнения, че не само сексът, а и оргазмът без проникване може да навреди на бременността. Защо трябваше да стана на толкова години, за да науча това?!?!?
В книгите за бременни пише: "бременността не е болест, нищо не ви пречи да правите секс нормално". Да ама не!

 При оргазъм матката контрахира и няма значение с проникване или без.
 Контракциите могат да доведат до нежелани ситуации. Това не е задължително да се случи, но при положение, че жената е забременяла трудно се предполага, че полага всички усилия да избегне евентуални усложнения.

аз ще се включа в темата, за да ви се оплача чисто по женски, че не правим достатъчно секс. Първо мъжът ми преди време доста ме стресираше с въпросът: "Кога точно ти е овулацият?" и "Ако не знаеш точно кога е, тогава ходи по доктори, те да ти кажат." Вие момичета знаете, че не може на 100% да се каже точно кога е, а мъжът ми едва ли не искаше точен ден на 100% и час. За това и тръгнах по фоликулометрии и да се стимулирам с клостилбегити, при положение, че 100 доктори са ми казвали, че овулация си имам. В крайна сметка сме хващали овулацията много месеци.
Много е важно според мен една жена да получава това количество секс, от което изпитва нужда, а не да се прави секс само когато е в овулация.
За мен лично, освен че имам някакъв имунологичен проблем със забременяването, липсата на достатъчно секс също ми изиграва много лоша шега.

Първо мъжът ми преди време доста ме стресираше с въпросът: "Кога точно ти е овулацият?" и "Ако не знаеш точно кога е, тогава ходи по доктори, те да ти кажат." Вие момичета знаете, че не може на 100% да се каже точно кога е, а мъжът ми едва ли не искаше точен ден на 100% и час.

Ох, миличка, нещо не ми хареса в начина, по който мъжът ти те тормози кога ти е овулацията. За да го "улесниш" си купи тестове за овулация, те показват съвсем точния ден. Когато ти се появят две еднакво плътни чертички, следващия ден е овулацията. Обаче след като ти си имаш овулация и си стимулирана с клостилбегит, а все още не зачеваш, що не го накараш твоя човек да си направи една спермограма, вместо теб да праща по доктори?!!?!?

dantealigeri.1, за щастие преминахме вече този период "кога ти е овулацията". Иначе той си има 3 спермограми, но това е друга тема, че и при 3-те има пропуски (Плевенската - 4 пропуска - коментирани от друг доктор, много уважаван), (Варненската - от АГ-Варна - опростена - пак малко пропуски, височно pH - некоментирано от доктора), (Варненската - от Майчин Дом - няма pH и има поправяно). Толкова много съм разочарована от клиниките по стерилитет, че няма и на къде повече. При това от всички клиники.

Здравейте и от мен и аз да се включа в темата.
Със съпругът ми сме заедно от 6 години и от 4 правим постоянно опити за бебе. В началото правехме любов постоянно, минах ме и през период, в който аз изчислявах кога съм овулация и тогава правехме повече секс. Между отделните МЦ от време на време и без много желание от моя страна.
Дойде момента, в който заговорихме по сериозно за нашия проблем и че трябва да тръгнем по доктори и тогава и двамата си лягахме с мисълта, че този може да стане. НО онова чувство го нямаше. Когато си подадох ме документите за ин витро, нещата се успокоиха доста. Знаех ме, че по естествен път няма как да се получи и тогава нещата си дойдоха на място и в момента пак правим любов и се наслаждава ме един на друг. Малко сме изтощени психически от провала на първото ИКСИ, но си казах ме че няма да се отказваме. Важното е че сме заедно и че сме живи и здрави.
Доста ви досадих, но исках да разберете през какво минава и нашия семеен живот, за да достигне до осъществяване на мечтата си.

П.С. Малко отклонение от темата- Не ни стигат другите проблеми в момента, ами след прекаран преди години хепатит Б, в момента състоянието ми е малко влошено и незнам какво ще става за напред.

Зравейте и от мен,Milokami-и ние като вас се поуспокоихме,след като разбрахме причината,поради която не мога да забременея.Много съм благодарна на мъжа си-не спира да ме подкрепя, :)Дори той в повечето случай е инициатор на правенето на бебчо.Не че аз съм се отказала,но като че ли още се боря с чувството на вина,което нося у себе си.Напоследък и двамата доста сме се разнежили,от два месеца не следя дни и бт , може би сме в някакъв нежен период,за което много се радвам :dance2:взехме си отпуска,постояхме си и двамата вкъщи(принципно сме си домошари),успокоихме се и друго е ,да се спреш малко,така или иначе ще се наработим-това е сигурно! :oops:Осъзнавам,че това е адски важно за двоиките,които се борим за бебишоци!

При нас за в момента остава само правенето на любов. Всичко друго ми е забранено.  Ин витрото остава някъде в бъдещето. Положението с хепатита не е никак розово.

При нас за в момента остава само правенето на любов. Всичко друго ми е забранено.  Ин витрото остава някъде в бъдещето. Положението с хепатита не е никак розово.

Имате ли правен PCR тест? Трябва да се консултирате със специалист дали се нуждаете от лечение!

здравейте и от мен,

преди всичко - филифионката - дано се оправиш по-бързо, ужасно е когато ти се поднасят такива "изненади" тъкмо като вече си мислиш за ин витро. много ти стискам палци.

а колкото до секса - при нас като решихме да правим бебе всичко беше наред, шегувахме се, че го правим по график, слагаше ми възглавници под дупето след това и така. като се разбра, че така няма да стане, започнаха проблемите - първо на него му казаха, че при тази спермограма няма никакъв шанс, освен икси. аз много исках да говорим, той каза, остави ме да си го преработя това. оставих го - оказа се, че всъщност проблемът при мен е, че аз ужасно му се ядосвам - че не се интересува, че не чете, че не може или не иска да говори с мен и да си помогнем взаимно в този ужасен момент. абсолютно съм съгласна, че секса е пре-еспониран, но близостта не е, аз имам нужда от това да знам, че този човек дето е до мене ме обича, харесва и желае. тук не говорим за порно, а за интимност. да де, ама как аз да го харесвам и обичам като според мен той не се отнася достатъчно сериозно към проблема, към това аз как се чувствам и като имам усещането, че ме е изоставил. та  накратко - като успеехме да не се караме секса си беше ок - малко тъжен, но то и ситуацията си е такава. сега съм  в стимулация. и стана проблем - не можем да правим секс три дни преди спермограма, щото той не можел по график, поради този повод на средата на моята стимулация се оказа, че броя на сперматозоидите е по-малък от пръстите на едната ръка (съвсем сериозно). на мен ми беше и продължава да не ми добре от стимулацията, но и от това, че стоим в една стая -аз в леглото - той на дивана и четем книжки. чувствам се ужасно дебела, трудно подвижна и целулита ми набъбва с темповете на кипящо мляко.той казва, че е уютно, аз искам да дойде и да ме гушне.

от два дена се сещам за секс, мисля, че е ужасно необходимо да си припомним какво ни е събрало, какво е удоволствие, че телата ни не са само за бодене с игли и за отглеждане на яйцеклетки. макар, че пак съм му бясна, щото сега е много уплашен от необходимостта от тесе, но не е уплашен от нещата дето на мене ми се пишат. те като не искат по график, нас някой пита ли ни иска ме ли - като трябва отглеждаш яйцеклетки.

извинете за дългия пост, но за мен е важно - може би съм в началото и яда ми е повече от депресията, или по-скоро депресията ми е гневна, но за мен сексът е жизнеутвърждаващ и едно от малкото неща, които все още зависят от нас.

успех на всички ни

EленаБ, моля те, използвай главни букви за начало на изреченията си. Важо е да пишем грамотно и става лесно и приятно за четене. (бел.от модератор)

          Здравейте момичета,Elena B ,привет от мен ! Не искам да давам съвети-мнението ми е,че човек в такива трудни ситуации трябва и намира сили в себе си да бъде силен. А и спокойствието ви е много важно-естествено,всички ни боли,че нещата не се случват както ги искаме-ревала съм като магаре от отчаяние и болка,но знам,че помощта първо си я давам аз на себе си и после продължавам.И ние бяхме много зле с мъжа ми-чудехме се откъде ни е дошло,но се съвзехме(отне ни 3,4 месеца ) да се поуспокойм и напред!  :)Само напред и успех ви желая-знам,че пътят е ужасно труден, но ще се справим,нали-вярвай и нещата ще се подредят и най-хубавите бебишоци.