Лъки, до теста е забранен. После по преценка на лекаря и по твоя преценка също така.

Станала съм тази нощ, за пореден път обляна в сълзи, не заради някакво си "сексуализирано съзнание",  а защото ме боли. Боли ме от това, че мъжът ми не се сеща за мен. Боли от това, че въпреки десетките /ако вече не и стотици/ разговори, нищо не се променя. Аз го желая, аз го търся, ако не го направя... няма шанс за правене на секс, любов или там както ви харесва. Дали проблемът е моят стерилитет, дали  е друга жена, нямам идея. Знам само, колко боли.

И със моя мъж беше така спри да го търсиш и изчакай да мине малко време и ще видиш как ще започне сам да се сеща поне при нас това подейства е отне ми няколко месеца но сега нямам проблем .Едва ли е жена или пък още по малко стерилитета просто има такива мъже които така са свикнали жената да е водеща и тя да ги търси.Желая ти успех пиши дали рецептата е вярна  

Ех колко съм си мислела по въпроса...
не съм само аз значи  поуспокоих се.

В началото, аз като една добра жена, исках да крия от мъжо кога ми е ОВУ, за да можем да си правим нормален секс.
Когато бебето се забави, той започна да ме пита - "кога са ни дните?"

На финала вече беше спец, следеше ми М и само изчисляваше...кошмар.
Секса стана само в "дните" ...
А аз като видех поредният отрицателен тест, исках да го изгоня да спи в друга стая , какъв ти секс?!?!
Разбрах , че няма да може да бебеправим минимум 6 месеца.. и нормалният ни сексуален живот се върна! Правехме секс постоянно, без дни, дати и т.н., когато пожелаем. Беше страхотно...и такова облекчение!

Сега ... нещо хич не ми се прави секс  не че ме е страх, аз съм простив психясването и преминаването в крайности ( по този повод, коментара на Дива Роза ми се стори доста груб...), а просто нямам ищах.
Надявам се да отмине момента, преди да ме е изгонил мужика .

Но това с графиките и изчисленията е тотален убиец на секса. А и много жени забременяват съвсем на други дати. Аз влизам в това число, забременяла съм на 24ти-25ти ден от цикъла.
Ако си бях следила графика, можеше да я няма лентичката долу.
Макар че знам ли, Божа работа.

Момичета раздялата му е майката.От както замина мъжо ми да работи на морето нещата се промениха.Вече си е тук и със секса всичко е наред.Правимго почти през вечер.Малко раздяла променя много нещата.
Честит празник момичета.
Оставете календарите и изчисленията просто се наслаждавайте един на дрег.
Правете любов а не деца.
Успех

От няколко месеца не сме правили секс. В последствие замина за чужбина и предполагам скоро няма да ме огрее . Дори и когато си беше тук ме убиваше еднообразието в секса, за него пък проблемни бяха натрупаните килограми след раждането. И така вечно се разминавахме, той си търсеше в нета необходимото и съответно си го набавяше, аз съм отдадена изцяло на детето. Не сме се обичали, не се събрахме по любов, и двамата искахме дете.

Не сме се обичали, не се събрахме по любов, и двамата искахме дете.

Как така? 

Цитат на: ЕVIQ в Април 06, 2010, 09:57:06 am

Не сме се обичали, не се събрахме по любов, и двамата искахме дете.

Как така? 

Понякога, когато те поеме течението, докато се усетиш нещата са станали сериозни. Той имаше здравословни проблеми и не се знаеше след операцията дали ще може да има деца. На мен ми предстоеше операция за отстраняване на тръбите. Така съдбата ни събра и се появи Калина.

Цитат на: Chandra в Април 06, 2010, 14:57:26 pm

Цитат на: ЕVIQ в Април 06, 2010, 09:57:06 am

Не сме се обичали, не се събрахме по любов, и двамата искахме дете.

Как така? 

Понякога, когато те поеме течението, докато се усетиш нещата са станали сериозни. Той имаше здравословни проблеми и не се знаеше след операцията дали ще може да има деца. На мен ми предстоеше операция за отстраняване на тръбите. Така съдбата ни събра и се появи Калина.

Разбирам... Извинявай, ако въпросът ми е бил твърде директен!

...Е, поне е ясно, че разредените сексуални отношения могат да настъпят независимо от това, дали има или няма любов... 

Не се притеснявай, повече ми липсва да си комуникирам с някого, отколкото секса.

ЕVIQ , харесва ми директността ти Наистина
А що се отнася до секса или любовта - те не винаги вървят ръка за ръка А и човек може да се влюби и не от пръв поглед

Броено от понеделник няма да правя секс 4 месеца, защото мъжът ми заминава в чужбина.
Ще ми липсва усещането за човекса до мен нощем, който ме прегръща, не толкова самият секс като секс. Знам, че това звучи едва ли не асексуално, но ми е малко криво тези дни и хич не съм на сексуална вълна.
за известно време и бебе няма да правим. а от това ми става също криво.

Не се притеснявай,месеците ще минат бързо и няма да ги усетиш.А за бебеправенето тъкмо ще се успокоиш и няма да ти е като фикс идея.Току виж като се върне,земеш,че забременееш нормално.Пожелавам ти го от все сърце.

Момичета, нормално е да има спадове в интимната област. Понякога напрежението, понякога отчаянието, друг път пришпорването. Все пак едва ли им е лесно и на мъжете. Всяка жена може и да се насили да прави секс, но мъжът няма как, ако не му се прави. Просто не го превръщайте в център на разговорите ви, на мислите ви, опитайте се да се разсейвате повече. Вечер може да си пускате някой по-романтичен или пикантен филм, когато чувствате, че страничните ви проблеми подтискат желанието на някой от двамата за интимност и така, лека-полека нещата ще си дойдат на мястото. Неуспехите сриват всеки, затова по-малко трябва да мислим за тях. И не надничайте в чуждите графики с желанието да разберете кой колко го прави. Броят не означва нищо. Според мен е много по-добре редки, но наистина прекрасни моменти, от ежедневна гимнастика. Второто много повече изхабява желанието. Всичко зависи от двама конкретни човека  в конкретна ситуация, не се сравнявайте с другите, гледайте себе си и се грижете по мъничко за създаване на благоприятна атмосфера това да се случва по  най-добрия начин, не по най-честия.

Леле като чета тази тема ме обвзема страх.Момичета извинете ме за това което ще кажа,но това е моето мнение В стремежа си да имате бебе повечето от вас са забравили че в това начинание са нужни двама.А именно секса е време на близост която е нужна и на двамата.Искам да задам един въпрос хубаво е че всички искате бебе,но замисляте ли се в какво семейство ще се роди то?На него са му нужни любящи и най вече спокойни родители а не такива които жвеят като съквартиранти и не съм съгласна с това че трябвало да се чака и нещата ще се оправят от самосебе си,колкото повече време минава проблема може да се задълбочи.Усилие трябва да се положи.Незнам защо повечето момичета говорят за секса като за нещо трудоемко и изморяващо а то трябва да е приятно и разтоварващо.Близостта с любимия човек може да ви зареди със сили да издържите всчки трудности.И това че проблема е често срещан не трябва да ви успокоява а напротив да ви тревожи че проблема наистина е сериозен.Когато имате температура пиете хапче нали?Постоянната липса на желание е признак на емоционален провблм и също се нуждае от внимание.знам че всички трудности и неуспешни опити са крайно мъчителни и изхабяващи но хормоните бушуващи по време на секс са нужни на организма да се справи със стреса.А и близостта ще помогне на половинката ви да се докосне до вас,до чувствата ви а не да ви гледа от страни безучастен и ще ви даде от своята сила да се справяте.И не говоря за някъкъв разюзден секс,а за любов-нежна и релаксираща.Възродете пламъчето на любовта и ще понасяте по лесно трудностите.Извинявайте за многословието,но наистина ми е много на сърце проблема с нуспешните опити за бебе и близостта на съпруга ми е единственото което ми дава сили.свидетел съм как отчуждаването м/у бъдещте родители се отразява на бебечо когато той най сетне се появи.Затова зареждайте се със любав коята после ще предадете на малкото си скровище.пожелавам на всички скоро да станете многочленни семейства и да се радвате на красиви и здрави деца. Не се отчавайте

Близостта с любимия човек може да ви зареди със сили да издържите всчки трудности.И това че проблема е често срещан не трябва да ви успокоява а напротив да ви тревожи че проблема наистина е сериозен.А и близостта ще помогне на половинката ви да се докосне до вас,до чувствата ви а не да ви гледа от страни безучастен и ще ви даде от своята сила да се справяте.И не говоря за някъкъв разюзден секс,а за любов-нежна и релаксираща.Възродете пламъчето на любовта и ще понасяте по лесно трудностите.Извинявайте за многословието,но наистина ми е много на сърце проблема с нуспешните опити за бебе и близостта на съпруга ми е единственото което ми дава сили.свидетел съм как отчуждаването м/у бъдещте родители се отразява на бебечо когато той най сетне се появи.Затова зареждайте се със любав коята после ще предадете на малкото си скровище.

 

slancho_87, напълно съм съгласна с теб! Ние правим опити за бебе от 8 години, но честно казано никога не съм си мерила овулацията, нито съм следила дните. Просто това беше наше общо решение, когато през първата година бебето не се появи, аз реших да търся тестове за овулация, да меря температура и т.н. В цялата тази моя еуфория мъжът каза - не!, никакви тестове и секс по задължение, ние рано или късно ще имаме бебе, но нека не проваляме отсега всичко. Наистина е така, минаха толкова години, но секса е страхотен и двамата не го правим по задължение а когато имаме желание и продължаваме да вярваме, че бебето ще се появи. Освен това, по време на самата стимулация се чуствах перфектно, нямах никакви оплаквания и си позволявахме да правим секс. Но след трансфера - категорично не!. Когато разбрахме за отрицателният резултат, мъжът ми каза се е момента да направим неприятната новина, страхотно изживяване. И така момичета, извинете за дългият пост, но направете усилия да се обичате и да възродите искрите между вас! Важно е да се съхраните емоционално и аз благодаря, на Господ, на съдбата или не знам на кого, че имам съпруг здраво стъпил на земята и при първите признаци на депресия и отчаяние ме връща в реалноста и ми дава пълната си подкрепа. 

За мен пък поста на Слънчо е мнение на човек, който изобщо не може да се постави в подобна позиция...съответно да я разбере.
 Прочетох първите ти 2 поста и най-искренно ти пожелавам никога да не почувстваш това, през което много от момичетата тук, са минали.

Съгласна съм с идеята като цяло, но понякога нещата излизат извън контрол...
и приказки или съвети...еми нищо не струват. Защото тези приказки всеки ги знае, нищо ново не се казва...но едно е да знаеш, съвсем друго е да го направиш. Не е лесно.
От утре няма да го мисля и да се сдухвам - и хоп! с магическа пръчка да стане...де да беше така.

Стоека , браво на вас! Дано повече мъже застават така зад жените си и да психясваме по-малко 

Аз не исках мъжа ми да разбира кога какво що...и в началото той не знаеше нищо. Но с времето започна да разбира малко повечко нещица, така се случи.

Аз не исках мъжа ми да разбира кога какво що...и в началото той не знаеше нищо. Но с времето започна да разбира малко повечко нещица, така се случи.

Извинете ме, леко извън темата - но от първият момент моят мъж знае всичко, просто той ми е най-добрият приятел освен съпруг разбира се! Дори с най-близките ми приятелки не е нужно да споделям тревогите си, понеже той още в зародиш улавя ситуацията и вече ме е разсмял с нещо или е дал съвет. В нашето семейство всеки проблем е споделен на момента, както и факта, защо нямаме бебе с нашите приятели. Защото това не е срамно, вярно имаме проблем, но той не трябва да застава между нас. Сякаш, като сме споделили проблема се чустваме спокойни, уверени и не сме различни от другите - и на нашата улица ще изгрее слънцето, нали? Затова и секса с годините става по-хубав! Хайде пове4е няма да ви досаждам с моето семейство.

За мен пък поста на Слънчо е мнение на човек, който изобщо не може да се постави в подобна позиция...съответно да я разбере.
Прочетох първите ти 2 поста и най-искренно ти пожелавам никога да не почувстваш това, през което много от момичетата тук, са минали.
... приказки или съвети...еми нищо не струват. Защото тези приказки всеки ги знае, нищо ново не се казва...

Ние правим секс все по-рядко...

Raissa777 не съм искала да обидя никого просто изразих своета мнение и разочорованието си от всичко което се случва на всички вас.Искоше ме се да ви дам един различен поглед на нещата,на този така сериозен проблем.Да споделя това на което ме е научл мен животът а именно че и в най тъмната дупка да се намра човек ако не е сам той може да намер сили да се измъкне.И секса е едмн от начините да си емоцонална близък с половинката си и да черпиш сли от него.За разлика от нас жните които можем с дни да говорим или пишем и споделяйки проблема да се подкрепяме,мъжете не могат или поне повечто от тях не могат.Искам да кажа че всичко кото написах в предня пост и това което пиша сега не са просто приказки а са падплатени с много болка и сълзи.Това са думи изживяни от самата мен и от моето смейство.Защото да нямаш дете е трудно.но да имаш и да се бориш за живота му всеки ден е ужасно.И единственото което е съхранило силите на мама е подкрепата и близостта с баща ми.На тази близост дължа това че съм се появила и аз.И повярвайте ми няма по добър подарък за едно дете от сплотеното семейство.За съжалене обаче все по често когато една жена мисли единствено за бъдещо дете и забравя че и за съпруга и минава през това когато детето се появи не рядко се случва да разбере че е загубила нещо друго също толкова важно.Аз в момента съм в началото на пътя и благодарение на майка ми видях каква грешка правя а имнно тормозя мъжа ми в плодовитите дни,дори му се сърдя ако не е добре или няма желание.А когато той прояви желане извън тези дни аз нямах желание.А това е жестоко използвах мъжа ми сякаш е само за разплод.Мен са ме учили да не се вкопчвам за проблемите а да намирам сили и да търса искрата живот.И когато бебчо си появи да му се радваме двамата а не да сме се отчуждли.