Станала съм тази нощ, за пореден път обляна в сълзи, не заради някакво си "сексуализирано съзнание", а защото ме боли. Боли ме от това, че мъжът ми не се сеща за мен. Боли от това, че въпреки десетките /ако вече не и стотици/ разговори, нищо не се променя. Аз го желая, аз го търся, ако не го направя... няма шанс за правене на секс, любов или там както ви харесва. Дали проблемът е моят стерилитет, дали е друга жена, нямам идея. Знам само, колко боли.