Здравейте, момичета!

Ако искате да споделите, ще се радвам  !

Аз напоследък, поне от една година съм доста зле в това отношение и почвам да се притеснявам.Не ми се прави секс, ама изобщо, не поемам никаква инициатива.А и мъжа ми не се опитва да промени нещата.

Преди да стане аборта ми, бях доста различна, поне се стараех и общо взето от мен идваше инициативата за това, мъжа ми доста го мързи, така да се каже.

Първо си мислех, че е до време, заради депресията ми и честата смяна на настроения, и затова нямам желание.И ще се оправя, но мина доста време.

Какво да правя, да се преструвам, че имам желание ли, има ли начин да променя желанията си.От пет години сме семейни и още толкова преди това връзка, сигурно има значение и това.


Как е при вас?От колко време сте заедно и колко често имате желание за интимност?

Направо не ми се говори за това. При мен преди аборта имаше желание, а от негова страна - не толкова голямо. Но след като се разочаровах, нещата се обърнаха. Преди да отидя последния месец на доктор се преструвах в името да имаме дете, но док-и като каза, че и тоя месец няма да стане желанието ми хептен рухна.
А е жалко. Та ние сме млади!!!!!

И при нас го има същия проблем. Откакто започна борбата ни за дете секса някак си ми се обезмисли-станах много различна. Аз лично го отдавам на емоционалния срив, който преживях, но като гледам нещата и сега не се различават кой знае колко.А иначе преди процедурата бях тотално изнервена и обсебена от нея, а като се разбра и че бебето със секс няма да стане тотално се отказах от тази дейност. Ние също сме младо семейство и казано честно като се замисля малко ме притеснява този въпрос, защото ще си докарам други семейни неприятности най-вероятно!

Проблема го има и то доста често. До болка ми е познато... Аз напоследък съм в такава дупка, нямам капчица сили за нищо камо ли за секс.

Момичета, според мен е нормално. Няма как да горим от желание при този стрес който изживяваме. Аз гледам да не драматизирам нещата и приемам, че това е временно явление. Наистина вътрешно в себе си знам, че скоро ще мине този период и нещата ще си дойдат по местата.
Мъжа ми, поне засега, се съобразява с мен. Ми то и двамата го изживяваме 
Искрено вярвам, че това моментно състояние няма да разклати връзката ни 

Хей,момичета не бива така . Нали знаете?! И аз не изгарям всеки път ,но пък гледам да не ощетявам мъжа си. Та ако не са те до нас ,направо си загиваме геройски . Не се лишавайте от тия емоции !

Първата година опити бяха с огромно желание и страст.
Втората година беше-сега има Ову,сега е момента,и секс насила без капчица емоция от двамата.
Сега третата година ако има секс 1 път в месеца е събитие :?Ако знаете колко рев съм изревала.
Не знам дали е стрес,дали е психика или нещо друго ,но ние вече спим в отделни стаи,не говорим за проблема,живееме като съквартиранти,което за семейство на 2 години е недопустимо

При мъжа ми нищо не се е променило от началото на връзката ни- винаги има желание,даже повече от преди.При мен- точно обратното,особено когато съм в процедура се е случвало цял месец да не правим секс,а аз даже и не се сещам за това.Знам , че не е добре, но явно съм в голяма дупка.Единствено ,когато бях на противозачатъчни след лапароскопията ми за 3 месеца бяха най-вълнуващите ни сексуални дни,поне за мен, защото не правехме бебе

Имам чувството, че се превърнах в богомолка (май тези насекоми бяха), която след акта изяжда мъжкия  Сиреч, следя Ову, като дойде момента съм насреща, после не ме търси... Ужас! Моичкият прави някакви намеци, но кой да го чуе, да не говорим, че наистина сме гроги от напрежението в работата и трудно ми идват някакви интимни мисли и желания...

Тук е момента да попитам -когато правите ин витро казвали ли са ви да не правите секс през този период?По скоро като чакате след трансфера вече.

На мен не ми е казвал нищо доктора, но аз не съм и питала, понеже съм страхливка и  така или иначе няма да правя секс

Тук е момента да попитам -когато правите ин витро казвали ли са ви да не правите секс през този период?По скоро като чакате след трансфера вече.

Категорично ми е забраняван секса и след двата трансфера, ние покрай процедура откарваме около месец без секс, така или иначе като се пораздуят яйчниците е доста некомфортно самото усещане,според мен и секса няма да е супер приятно изживяване

На мен също ми забраниха секса след трансфера, а също така и първите 3 месеца от бременността поради опасността от съкращенията на мускулатурата по време на оргазъм. Но казано честно секса не ми и липсва-не се сещам даже за мой огромен срам

Толкова е сексуализирано съзнанието ни днес, че месец без секс звучи направо катастрофално вредно!

Моля ви се, живее се и без секс, по различни причини може  и да не се прави. Не се умира от тази липса.  А пък след процедура ми се вижда направо неприлично да се мисли и за това. Успокойте се! Прекалено много се надценяват ползите от този вид упражнения, макар че съм съгласна, че брак без това не е истински брак. Но има изключения и обстоятелства, при които е направо неуместно да се повдига този въпрос. Така си мисля аз, пък всеки си избира!

Силве, не мисля, че трябва да се притесняваш за това.
Вие преживявате нещо тежко, и това напълно обеснява липсата на желание.
Време ще мине, вероятно нещата ще се променят.Не се напрягай и не се насилвай...
 По-важно е сега на този етап да има топлина  и разбиране между вас.

Толкова е сексуализирано съзнанието ни днес, че месец без секс звучи направо катастрофално вредно!

Моля ви се, живее се и без секс, по различни причини може  и да не се прави. Не се умира от тази липса.  А пък след процедура ми се вижда направо неприлично да се мисли и за това. Успокойте се! Прекалено много се надценяват ползите от този вид упражнения, макар че съм съгласна, че брак без това не е истински брак. Но има изключения и обстоятелства, при които е направо неуместно да се повдига този въпрос. Така си мисля аз, пък всеки си избира!

Понеже аз зададох този въпрос ,та да си кажа мнението.
Доста крайно е тово твое изказване най вече за сексуализираното ни съзнание. Разбира се,че не се умира без секс ,но ако гледаш на секс като вид "полза" само-определено имаш проблем .
И накрая съжелявам ,че попитах ,защото излезе едва ли не ,че въпроса ми е супер неприличен и трябва да се срамувам .

Дидомира, ти от колко време чакаш появата на детето си?!

Наистина ли си готова да си поемеш риска, заради това толкова жизненоважно като въздуха упражнение, че да правиш секс и след ин витро трансфер?!

Ами, ако нещо вземе, че се обърка и после колко дълго ще си скубеш косата, че си можела да си и малко по-отговорна?!

Ти си свободна да правиш, каквото си искаш! Може и да е крайно според твоите преценки мнението ми, но твоето по моите мерки е направо безотговорно!

Толкова крехко е това, през което минавате, момичета, като включим и емоционалните ви тежнения и притеснения, че сексуалният въпрос не ми изглежда най-актуален при ин витро, освен ако не е задължително препоръчан от лекаря.

Ето и нещо лично: за цялата ми поредна, но успешна този път бременност на 39 г.  нашата къща мина съвсем без секс цели девет месеца, че и след раждането известно време. Всъщност, може и да е имало тайно и индивидуално секс вкъщи, но аз не съм участвала, нито пък съм разбрала, от уважение на партньора ми към мен.

През това време ние не спряхме да се обичаме, любовта не изчезна, а просто намери други изразни средства, много по-нежни даже!

Така ми подсказваха моите старомодни инстинкти!

Но всеки си прави, каквото си знае!

DivaRoza,не мислех да ти отговарям да не спамим, но това е последно -обещавам.Значи от 9 години нямам дете. Пътя ,който вървиш го вървя и аз . Разбрала си нещо друго и ,мисля че не е редно да занимаваме момичета тук дали правя ,или не правя секс .Дали съм безотговорна -без коментар ,че иначе ще стане като селски мегдан и най-малко това ми беше целта ,пък и да ти се оправдавам. . Това,че попитах за секс след трансфер не ти дава право да правиш съответните изводи за който да е ,просто от един въпрос . Тук хората са да питат и съпоставят мнения , а не да се нападат . Този сайт е за жени с проблеми,и мисля че всякакви въпроси ,дори и "тъпи" могат да се задават .
Спирам .. и извинявам на всички за спама.

Дидомира, ами не е спам! Просто имаме различно виждане по въпроса. Попитала си нещо публично, отговаря ти се публично. Дали ти харесва отговорът, или не няма връзка с твоя живот и това, което ти правиш. Просто обърнах внимание и на друг аспект, който ми се струва по-важен с оглед на крайния резултат - появата на детето.
А твоят сексуален живот си е единство и само твоя работа, грижа, отговорност и удоволствие и мен той не ме интересува по никакъв начин. Реагирах на въпроса ти, който е общ, а не частен. Даже не съм споменала името ти, защото не само ти си в чуденка по въпроса.

И, разбира се, че ти ще си правиш, каквото си намериш за добре за теб. Не виждам как моето мнение може да попречи на това!

Успешна процедура ти пожелавам!

По въпроса за секс след ембриотрансфер:
правила съм процедури в 2 клиники - сексът винаги е бил изрично забранен от лекарите, до деня на теста. За после, знам само при отрицателен резултата.

Тук е момента да попитам -когато правите ин витро казвали ли са ви да не правите секс през този период?По скоро като чакате след трансфера вече.

По принцип се казва, че положителните емоции и избягването на стреса са добра предпоставка по време на процедура, затова дори се препоръчва правенето на секс в този период. Разбира се, това не бива да става по задължение, а само ако хората имат необходимост от такава близост и споделяне на чувства... Ако ли не, пак си е нормално... тези неща са много индивидуални...

Нашият лекар, без изобщо да сме му задавали този въпрос, ни обясни, че спокойно можем да правим секс след трансфера. (не, че сме правили, де:)...  )
Дадоха ни една листовка, в която беше обяснено подробно (с разяснени закони от физиката ), защо ембриончето няма как да "падне"... (Може би някой ден ще я преведа и ще в пусна в някоя тема за поведението след трансфер)...

Но при следваща среща с нашия лекар няма да забравя да му споделя, че в България секса след трансфер е забранен и да го попитам изрично, защо според него не е проблем... (тази тема не е засегната в листовката...)

А иначе... да ви разкажа нещо весело... -  в един австралийски материал четох дори, че секс 12 часа преди трансфер спомагал положителния резултат... Не сме го пробвали, но знам ли... за другия път може и да се замислим...    

А сега сериозно:) Лично моето чувство е, че по време на процедурата не е проблем да се прави секс, но след трансфера аз не бих рискувала.

Силванче, моето желание за секс също е тотално намаляло. Добре, че съпругът ми ме разбира... - не просто "приема", а оценява каква е ситуацията...
Аз знам, че това е временно и не се притеснявам...  Не бих се насилвала изобщо... Знам, че един ден всичко ще си дойде на мястото...  

Аlia_alia , пожелавам ти от сърце, скоро да ни разказваш как са нещата и при положителен резултат!