Най-после ни се обадиха и на нас за детенце, толкова сме щастливи, но и притеснени.
Детето е на 14 месеца. На 6 м. му е открита анемия. Приложено е лечение, но няма подобрение и точно това ме притеснява. Захранена е,пие от чаша, почти ходи, изговаря срички, контактна, в добро психологично състояние, търси внимание.Тежи 8,600кг и е 78см. Решили сме да я видим.
Прочетах доста противоречиви писания за проклетата анемия и съм много объркана. Нормално ли е толкова дълго да я лекуват и да няма подобрение. Моля ако можете да ми помогнете пишете!

Здравей, позволявам си да се намеся, нямам детенце, но пък имам анемия. Каква е анемията посочено ли е-желязодефицитна или друг вид.
Моята желязодефицитна анемия я имам от тинейджърка, лекувам я. Появява се, после изчезва. Следя се постоянно. Искам да ти кажа, че като цяло е нормално да се лекува дълго. Но от друга страна зависи какви са и стойностите, каква е анемията.
Като цяло ако от малка я има ще й е за цял живот , но си мисля, че не е нещо което трябва да те притеснява. Ако не са успели да и направят изследвания и лечение, когато си я вземеш ще я заведеш на добър хематолог и ще нареди нещата.

Желязодефицитна доколкото разбрах, но имам чувството, че премълчават нещо.
И аз мисля,че не е голям проблем,но ме притесни това:
Какви са последствията от желязо-дефицитната анемия в ранната детска възраст?
Неблагоприятни влияние има върху физическото и психомоторно развитие. Когато анемията при кърмачета не се открие и не се лекува своевременно, се наблюдава намаляване на коефициента на интелигентност, те прохождат и проговарят по-късно в сравнение с нормални деца. Анемичните деца страдат по-често от инфекциозни заболявания, поради намалената им имунна функция, което също се отразява върху развитието им. По този начин желязо-дефицитната анемия в ранната детска възраст създава затворен кръг от неблагоприятни здравни последствия, които понякога остават необратими при липса на адекватна терапия.

за такова нещо е най-добре да направиш консултация с добър педиатър!
ние тук едва ли можем да бъдем адекватно полезни...

Да това задължително ще го направим, просто питах...

Като човек с желязодефицитна ти казвам, че няма да е лесно да я лекувате,ама съм сигурна, че с постояннство, хубава храна и добър хематолог ще се оправите. Обаче ако премълчават вида на анемията и се окаже, че тя е някоя която се унаследява и не е дефицит на желязо, тогава няма и много начини за лекуване. Аз подозирам, че не са направени на детето подробни изследвания за вида на анемията. може да се окаже, че нещатата са наред и анемията е лека. Както те посъветваха попитай педиатър.
Племенницата ми е с желязодефицитна,с някакви ужасни показатели, стигнаха до кръвопреливане даже. Но за това е виновна майка й, гледа я като в Социално заведение, пък си й е родната майка:}

То е ясно, че с педиатър ще се консултираме, но за мен беше важно да почерпя от опита на други минали през това. Доре, благодаря!

Ех,мила скоро си мислех за теб къде се изгуби....               Наистина проблема ти може да се окаже доста сериозен,доколкото съм запозната като мед. работник, защото май по принцип анемията си остава за цял живот, при някои се налагат периодични кръвопреливания. Както са ти казали момичетата първо уточнете вида на анемията, направете консултация с добър хематолог и в зависимост от съвета му, ще си прецените вече какво да правите.
Желая ти успех!

Здравей Faith. Аз от много малка съм с наследствена желязодефицитна анемия. Вече в гимназията успяхме да се свържем с добра хематоложка от Пловдив, която в началото се съмняваше да не е Таласамия. Добре, че не беше това. Хемоглобина ми стигаше до 60, вместо да е над 130. Искаха да ме вкарват в болницата, но майка ми като чу това веднага ме грабна, влезе в месарски магазин и купи черен дроб. Ядохме го почти суров с червено вино. (от тогава не ям дроб). Пих някакво ампули желязо.  Но хемоглобина ми сега е 122 - рекордьорка. Така че скъпа  Faith не се притеснявай. Щом си се решила на тази крачка за осиновяване (за което ти се покланям), предполагам ще се справите и с тази анемия.

Здравей мила еverton! Много се радвам за теб,че си сбъднала своята мечта! Бъдете щастливи! Аз се уморих от толкова много ин витро и решихме да тръгнем по другият труден път, какъвто е осиновяването! Това дето казваш за анемията не звучи много оптимистични, те ни казаха: ами здрава е само дето има анемия- желязодефицитна, но ми се стори, че прикри нещо. На място дали ще ни позволят да я заведем на хематолог незнам...дано...
Галка малка, ти ми дойде като инжекция кураж! Все си мисля, че като заживее в семейна среда всичко ще се оправи!
В понеделник отиваме да я видим.

 

Успех и знай, че Господ не забравя!!!!!

Успех и знай, че Господ не забравя!!!!!

Имах в предвид, че възнаграждава добрите хора.

Фейт, и моята подкрепа е с вас.
Надявам се да не е сериозно положението на детенцето и да сте трима в скоро време.

Късмет.

Само да кажа, че сестра ми е с Таласамия минор, майка ми също.
Сестра ми има 2 деца, а както се вижда и майка ми
Не се притеснявай излишно.Поискай да ти дадат изследванията на детето ако може или да и се направят нови.
Успех!

 Faith , както каза kartiche си изискай изследванията и след време ще чакаме да ни разказваш и да се смеем на малките белички. 

Ще разказвам...дано приказката има добър край!

След като ти изпратих последния отговор, ме препрати към темите за осиновяване. Просто се възхитих на тези жени и едно изречение ми превлече вниманието (относно твоето притеснение), но не успях да ти го копирам. Ако все пак го намеря ще ти го изпратя. 

Аз да излезна от общия романтичен тон 
Фейт, мислете ... преценете си силите и възможностите. Осиновяването не е благороден акт, нито жертвоприношение. Целта на вашето решение е не да се почувствате по-добри, а да се почувствате по обичащи... Внимателно проучете вида и сериозността на заболяването. Поискайте от социалните и директора на дома пълни изследвания - имате право. От сърце се моля, да се окаже някоя от формите на анемия, за която са писали момичетата

От сърце ти желая успех и кураж.

Здравейте момичета! Няма по-щастлив миг в живота ми, от мигът в който я видях, от мигът в който я гушнах, от мигът в който ми се усмихна...веднага разбрах, че е тя...нашето слънчице...толкова сме щастливи!
Анемията е лека форма. Тя е толкова жизнена и енергична, че лекарката казва, че може да е станала грешка с изследванията. Всичко ще се оправи като си дойде в къщи!
Нямам търпение вече да си я вземем, а времето още по-бавно тече...