Случайно попаднах на братя Бойчеви, макар че за мен в живота ми няма нищо случайно. Кръстниците ми живеят в Русе, бяхме им на гости, стана дума, че ми се налага лапароскопия, но не знам дали да я правя и още по-малко къде, кръстницата ми даде номера на клиниката от интернет, обадих се по телефона и 3 дни по късно се видях с Богомил Бойчев. Не съжалявам и за миг, че бях там, че попаднах на тях. Макар че никак не ми е на път тутракан съм се зарекла като родя да си взема бебетата (предполагам, че няма да е само едно) и да отида там и да ги почерпя, защото те ми дадоха увереността да продължа.