Утре ще направя кръвен тест, но при това обилно кръвотечение вече съм отписала опита. Ще трябва да помислим какво ще правим оттук нататък. Много се надявах, че този път нещата ще се получат. Чувствах се много добре и бях сравнително спокойна. Всички изследвания бяха много добри и обещаваха щастливо развитие на нещата. Просто нямам обяснение за това, а и доктора казва, че също е много изненадан от резултата. Буквално ми заяви, че няма как да ми е дошъл МЦ. Ембрионите са били много хубави, лигавицата, хормоните...Ембриоложката също беше учудена, още повече, че ми идва сравнително рано. Притесняват ме и многото празни фоликули, защото не съм много млада. Опитвам се да си давам надежда, но признавам, че не винаги успявам. А и като знам, че отново ще се сблъскам с бездушието и неразбирането на колегите си, които окачествяват опитите ми да имам дете, като "номера", за да избегна дежурствата и многото дела, просто не знам как ще си осигуря прозорец при следващ опит. Давах 24 часови дежурства в периода непосредствено след инсиминациите и не смеех да кажа на никого, защото започваха грозните коментари. Те не са спирали. От старанието си да не натоварвам другите и да бъда изрядна във всичко я докарах дотук. Все не успявах да отделя време за себе си. А и нашите русенски доктори все ме успокояваха, че всичко се дължи на стреса от работата ми и като се успокоя ще забременея без проблеми. Но как да съм спокойна, като времето лети неусетно и годинките ми се трупат...