Браво
Мария Мървакова, много е хубаво че си успяла да загърбиш дните с терзания и сега явно ти е по лесно.Аз съм от скоро към групата не бебеправещите и не мога да кажа че съм преживяла нещо по доктори (освен някой друг стандартен преглед),надявам се и да не преживея , пожелавам и на вас да не преживявате повече този кошмар да чакате всеки месец и накрая да има пак едно голямо разочарование.Наистина е много важно как си настройваш психиката ,как приемаш всичко което става , жалкото е че не всеки може да го приема по леко.Сестра ми е жив пример за това , 2г нямаха детенце ,като ходеха по доктори и какво ли не и всички им казваха че нито в нея нито в мъжът и ими проблем, но бебето не ставаше , а тя просто много скоро след като започнаха опитите и не стана реши че има проблем , чак когато мина толкова време и някак си не се надяваше ,дори обмисляха ин витро ,то стана от само себе си.Не казвам че винаги става така , но понякога самите ние си вредим , дори аз самата която не правя опити от дълго време и съм имала пример за това ,пак на моменти се разтройвам много.Пресен пример мога да ви дам че от скоро си следя БТ и нещо или аз не съм мерила правилно или няма ову , но съм решила да не го приемам толкова зла , защото просто на моменти се усещам колко зле го преживявам, а е още много рано да се оставям на тези си терзания, не се знае какво ще ме чака до постигането на нашето чудо, а просто ще съм още по стриктна другия месец и ще съм търпелива.Може би много се отплеснах от темата ,за което се извинявам , но мисълта ми беше че специалистите са много много важни , защото има всякакви псевдо доктори , но също така важна час е нашата надежда ,защото психиката понякога играе лоша шега.Успех на всички и дано скоро чудото стане при всяка една и да ни зарадвате с положителни тестове.
