Успех мила и всичко да е наред при вас-да си гушнеш слънчицето!

Blagodaria ti delfinche
Ot vse surce pojelavam uspeh na vsichki!!

При мен пък след 6 мес. опити и обяснения как трябва да опитваме поне година преди да се консултираме с лекар, благодарение на моето нетърпение и започване на изследвания въпреки съветите, се оказа, че нямам овулация (вече 3ти месец), просто липсва. Толкова време напълно излишно съм се надявала... да не говорим колко излишни пари съм хвърлила по витамини, тестове за О и бременност, че и пре-сийд...

 Афродита как откри че нямаш ову- прави ли си тест за овулация.Пробва ли някаква стимулация?

Здравей Делфинче,
Първо 2 месеца си мерих температурата и правих тестове(температура- еднаква почти през цялото време и тестове все отрицателни). После направих изследвания на хормони, които показаха, че съотношенията между тях не са добре и оттам било почти сигурно,че не получавам овулация,а мин.месец гинеколога ми прави ултразвук, с който овулация отново не беше отрита. Сега чакам да ми дойде,защото тр.да изследвам още хормони,но сега пък не ми идва изобщо вече 5-6 дни (не правя тестове за бременност,защото в предвид, че ми е следена овулацията и не я е имало, предполагам не е много възможно да се е случило.

Здравейте
 Ние с  приятелят ми сме нови в бебеправенето или по-точно 2 месеца. Изчетох доста материал по въпроса. Знам, че е прекалено рано да се питаме въобще дали има проблем или не, но аз си се притеснявам малко. Декември 2009 г. направих аборт по желание , а след това пих 7 месеца Ясмин. Август ги спрях и всъщност от тогава започнахме да опитваме и за бебе. На втория месец  правих тестове за овулация, но те не отчетоха такава - дали наистина съм нямала или просто не съм ги правила както трябва.

Бих била много благодарна ако ме посъветвате какво да правя. Притеснява ме това, че съм чувала, че може да се  получат усложнения след аборт, които се проявяват в по-късен период след направения кюретаж.

Благодаря предварително

На втория месец  правих тестове за овулация, но те не отчетоха такава - дали наистина съм нямала или просто не съм ги правила както трябва.

Прегледай тази тема - там се обсъждат тестове за овулация.
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=28.0

Здравейте момичета! Ние също пробваме за бебе вече 3г, но за съжаление резултата е отрицателен. Правихме изследвания и уж всичко е наред, но... Явно всичко е на психическа основа. Утре ще ходя на преглед, за да видим дали този месец имам овулация и ако всичко е наред..... Стискайте палци   

Здравейте момичета! Ние също пробваме за бебе вече 3г, но за съжаление резултата е отрицателен. Правихме изследвания и уж всичко е наред, но... Явно всичко е на психическа основа. Утре ще ходя на преглед, за да видим дали този месец имам овулация и ако всичко е наред..... Стискайте палци   

Извинявай , но 3 год.е страшно дълъг период , за да говорим за "психична основа".За да не губиш време е най - добре да се ориентираш към специализирана клиника по стерилитет , а не да обикаляш от гинеколог на гинеколог докато осъзнаеш истинската причина!Успех!

Ние с моя мъж се опитваме да имаме бебе от средата на Юли.В началото на Август направих бъбречна криза и пих лекарства 20 дни.През септември се оженихме.Но от Юли до сега нямаме успех.Мислим ако и този месец не стане, да ходим на лекар.Правим тестове за овулация, меря си температурата, но уви...
Чета в нета за методи, диети и други, който улесняват забременяването.Пия фолиева киселина от 4 месеца.

Ние с моя мъж се опитваме да имаме бебе от средата на Юли.В началото на Август направих бъбречна криза и пих лекарства 20 дни.През септември се оженихме.Но от Юли до сега нямаме успех.Мислим ако и този месец не стане, да ходим на лекар.Правим тестове за овулация, меря си температурата, но уви...
Чета в нета за методи, диети и други, който улесняват забременяването.Пия фолиева киселина от 4 месеца.

Дайте си повече време преди да хукнете по лекари и изследвания. Ако си над 35 години, след 6 месеца безрезултатни опити може да започнете да търсите причината. Иначе периодът е една година.

На 28г. съм.Замислих се днес, дали бъбречната криза може да оказва някакво влияние, както и лекарствата който трябваше да пия.Честно казано като го прочетох това 1 година, лошо ми стана...Като знам сега, след 3 месеца опити как се чуствам, след още 9 месеца кой знае...
Четох за Пресийд, той дали помага.А и друго си мисля - тъй като желанието за дете е наистина много силно, съм мислила и за посещение при психолог, ако може някак да ми повлияе да не мисля толкова много, а това може и да спомогне да сбъднем по-скоро мечтата ни да си имаме бебче.

здравейте всички  :)Незнам дали тук е мястото,понеже съм нова във сайта,но ще попитам.С мъжа ми се опитваме вече почти 2 години и нищо не се получава.Има месеци в които не сме правили секс,заради едни или други обстоятелства,но не мисля,че това трябва да ме успокоява...незнам от къде да почна да търся проблемите и реших да пробвам с лапароскопия.Вие какво ще кажете?По принцип всичко до сега ми е било нормално-и цикъла,и скоро се случи така,че си сложих ваксина против рак на шийката на матката,та ми правиха и иследвания и там всичко беше добре..Разбрах,че съм пап 2   група,въпреки че не ми е много ясно какво  е това.Почвам да елиминиравам възможностите една по една.Днес си взех и тестове за овулация за всеки случай-мисля си че си усещам кога ми е овулацията,но да видим дали не греша.Вече ми е много болно,че бебето не идва и започвам с ходене по мъките,няма начин..

Здравейте, момичета!
Виждам, че има и други, които подобно на нашето семейство правят безуспешни опити за второ детенце. Имаме момиченце на три годинки и половина. Горе-долу от три години правим опити за второ и нищо. Само три биохимични бременности. Убеждаваха ми, че се случвало, че било нормално понякога да не се развие бременността. Знаех, че нещо не е наред, но някак си лекарите не взимаха нещата насериозно, като чуеха, че съм имала една успешна бременност. В крайна сметка се обърнахме към клиника за репродуктивни проблеми и след една неуспешна инсеминация, се установи откъде идва проблемът - Луф синдром. Сега чакам одобрение от фонда за инвитро и разчитам на това, защото след три години ежемесечно разочарование, нерви и сълзи просто нямам сили да следя, дали пък този месец няма да вземе да се спука пустия фоликул.Само не мога да си обясня връзката между биохимичните бременности и луфа... Може би все пак има и още нещо. Правили сме хормонални, имунологични, спермограми, всичко ОК.

Здравейте, момичета!
Виждам, че има и други, които подобно на нашето семейство правят безуспешни опити за второ детенце. Имаме момиченце на три годинки и половина. Горе-долу от три години правим опити за второ и нищо. Само три биохимични бременности. Убеждаваха ми, че се случвало, че било нормално понякога да не се развие бременността. Знаех, че нещо не е наред, но някак си лекарите не взимаха нещата насериозно, като чуеха, че съм имала една успешна бременност. В крайна сметка се обърнахме към клиника за репродуктивни проблеми и след една неуспешна инсеминация, се установи откъде идва проблемът - Луф синдром. Сега чакам одобрение от фонда за инвитро и разчитам на това, защото след три години ежемесечно разочарование, нерви и сълзи просто нямам сили да следя, дали пък този месец няма да вземе да се спука пустия фоликул.Само не мога да си обясня връзката между биохимичните бременности и луфа... Може би все пак има и още нещо. Правили сме хормонални, имунологични, спермограми, всичко ОК.

Първото си детенце правихме 3 г., а второто 2г.При мен също не се пукаха фоликулите, но с хормонални инжекции успявахме да ги спукаме и резултата е в подписа ми. Успех!

miraniki,това звучи обнадеждаващо. А какви точно инжекции са ти назначавали? Благодаря за инфото и ти пожелавам леко раждане!

miraniki,това звучи обнадеждаващо. А какви точно инжекции са ти назначавали? Благодаря за инфото и ти пожелавам леко раждане!

С прегнил, а колко единици, преценява лекаря. Прегнила даже е за по-тежки ситуации. При правилно лечение с клостилбегит , могат да се спукат и без помощта на прегнил. Но за това най-добре ще те посъветва лекар. Аз ходя в "Щерев" и съм много доволна.

Здравейте и аз да се включа - ние опитваме от 1 год. 11 мес. - от които от 1 год. следя БТ и правя ову тестове - и всичко без успех . Правила съм някой хормонални изследвания , които са  в нормите ,а  сега предстои да направим спермограма
и за протокола - имам обърната матка и съм правила всевъзможни пози и са безрезултатни / с възглавници ,без възглавници, челни стойки  и всчко което може да помогне/ Утре ще бягам на опашката за д-р К. Александров да видим какво ще препоръча той  . Мъжо ми вече клекна и се съгласява с всичко - вкл. и спермограма  , така че сега е момента да действам

Цитат на: barklet в Октомври 28, 2010, 17:01:44 pm

miraniki,това звучи обнадеждаващо. А какви точно инжекции са ти назначавали? Благодаря за инфото и ти пожелавам леко раждане!

С прегнил, а колко единици, преценява лекаря. Прегнила даже е за по-тежки ситуации. При правилно лечение с клостилбегит , могат да се спукат и без помощта на прегнил. Но за това най-добре ще те посъветва лекар. Аз ходя в "Щерев" и съм много доволна.

Аз също съм в "Щерев" при д-р Тимева. Два пъти са ми е поставян Прегнил 10 000 единици, но това не даде резултат. Мисля да говоря с нея, дали не можем да увеличим на 15 000... За Колстилбегита не знаех, че също може да помогне. 

Привет на всички тук! И дано всичко при бременните дами, писали във форума, да протече нормално и да си имат здрави бебета. То може и даже някои от тях вече да са родили. Ако е така - честито! Ние опитваме от началото на 2008 г. - значи вече почти 3 години - то аз и този срок сложих 3-5 години не задруго, а защото вече ми се струват не толкова, а сигурно поне 20. То и нищо не правим по въпроса де. Само се надяваме - "то ще си дойде когато най-малко го чакаме". Макар че все по-трудно ми е да го вярвам, направо си се заблуждавам. В края на 2008 г. ми правиха операция - безкръвна - "киста на яйчника" при д-р Любомир Бойчев в Тутракан. Всичко протече нормално, ходих след свършването на болничния - февруари 2009 г. на преглед и до-ра каза, че всичко е нормално, но с уточнението, че ако не стане нищо към август месец да отидем и двамата на преглед. А то вече мина година и половина и не е станало. Но и не отиваме, просто мисля, че се страхувам да не се е появила пак, защото усещам болка ниско долу, която я нямаше преди това, дори и преди да разбера за кистата. А за нея разбрах случайно при прегледа при гинеколога си, след като вече повече от 7 месеца нищо не ставаше. Може и да не следите вече мисълта ми, но всичко ми идва наум и просто следвам мислите си. То и ние не правим толкова често секс, но просто такива са обстоятелствата. А то и с това напрежение. Много причини мога да изредя затова, но всеки път като ми дойде ми се струват тооооооооооолкова неоснователни. И аз претръпнах вече като ми дойде, а отначало просто не можех да спирам сълзите си. Ами това е засега от мен. Със сигурност има поне още много да пиша, но май станах банална, а все пак - бебе няма вече 2 години и половина, и ние не спираме да се надяваме за него. Успех на всички!