Привет на всички тук! И дано всичко при бременните дами, писали във форума, да протече нормално и да си имат здрави бебета. То може и даже някои от тях вече да са родили. Ако е така - честито! Ние опитваме от началото на 2008 г. - значи вече почти 3 години - то аз и този срок сложих 3-5 години не задруго, а защото вече ми се струват не толкова, а сигурно поне 20. То и нищо не правим по въпроса де. Само се надяваме - "то ще си дойде когато най-малко го чакаме". Макар че все по-трудно ми е да го вярвам, направо си се заблуждавам. В края на 2008 г. ми правиха операция - безкръвна - "киста на яйчника" при д-р Любомир Бойчев в Тутракан. Всичко протече нормално, ходих след свършването на болничния - февруари 2009 г. на преглед и до-ра каза, че всичко е нормално, но с уточнението, че ако не стане нищо към август месец да отидем и двамата на преглед. А то вече мина година и половина и не е станало. Но и не отиваме, просто мисля, че се страхувам да не се е появила пак, защото усещам болка ниско долу, която я нямаше преди това, дори и преди да разбера за кистата. А за нея разбрах случайно при прегледа при гинеколога си, след като вече повече от 7 месеца нищо не ставаше. Може и да не следите вече мисълта ми, но всичко ми идва наум и просто следвам мислите си. То и ние не правим толкова често секс, но просто такива са обстоятелствата. А то и с това напрежение. Много причини мога да изредя затова, но всеки път като ми дойде ми се струват тооооооооооолкова неоснователни. И аз претръпнах вече като ми дойде, а отначало просто не можех да спирам сълзите си. Ами това е засега от мен. Със сигурност има поне още много да пиша, но май станах банална, а все пак - бебе няма вече 2 години и половина, и ние не спираме да се надяваме за него. Успех на всички!