Мечка страх, ме н страх -записвам се при вас. От доста време скишно ви чета и все ме е страх да се запиша, но вече нямам сили да се страхувам. Ако има да става нещо, то ще се случи независимо дали говоря или не за това.
За тези, които не ме познават ще се представя.
Аз съм на 35 години с неизясен стерилитет. Женени сме от 11 години. 1 бременност преди 10 години, приключила с мисед в 9та г.с. Поле поради куп други причини спряхме бебеправенето за няколко години и от 5-6г пак усърдно бебеправим. От всичките тези усилия равносметката е още една спонтанна бременност, приключила с помятане в 8м г.с., 3 инсеминации - първата успешна, но мисед в 8ма г.с. (генетичните изследвания показаха, че бебето е било с тризомия 21- Даун) и две неуспешни. Преминахме към инвитро. Дори си бях платла процедурата, но поради заминаване за България ( живея в чужбина) отложихме с един месец и точно преди да започнем стимулацията, се оказа, че съм забременяла и то спонтанно. Не смеех да се зарадвам след толкова много загуби. Прокървих в 7ма г.с. и реших, че това е края Да, ама не било. Имала съм някаква кистичка на шийката на матката и от нея било кървенето.Сед това пак зацапах в 12та г.с. и така и не разбраха от какво е. Правихме скрининга за Даун - резултатите бяха отлични. В момента съм в 20та г.с. и в събота ще ми е феталната морфолигия. Умирам от стах и бях решила да пиша тук само, ако тя е добре, но се престраших и се записвам сега. Още ми е малко трудно да повярвам, че е възможно това щастие да се случи и на мен и все си имам притеснения, че нещо няма да е наред. Ще пиша обезателно след резултатите от феталната морфология.
На всички бременни момичета пожелам лека бременност и щастливи срещи с тяхните дечица.
Боби