Рали,не се ядосвай,при теб е една баба,която храни кучета,а аз живея до старческия дом и питаш ли какво ми е .Всички бабки събират песовете на квартала и само се разправям с тях.Ходя с джобове пълни с камъни.Лятото,като ни нападна една глутница,аз с едната ръка се опитвам кучето да държа,с другата камък да хвърля,пищя ,викам ,моля хората да ми помогнат - и никой нищо,седат и гледат сеир.Как се оправих - не знам.Разминах се само с ожулена ръка и леко влачене по асфалта.
Кога ли ще се обадя да ги приберат тия кучета и аз не знам защо още се подмотвам.