Първо-здравейте момичета, стари и нови! На всички ви желая много късмет.
Не че някой ми иска мнението, но аз да си го кажа
Много е права
фибо /мила, радвам се да те видя, беше се изгубила някъде:)/
Не мисля, че е толкова лесно да "успокояваш" от позицията на вече бременна. Страховете в началото докато видиш двете чертички са големи, но уверявам ви след това са още по-големи. За първи път го усетих след като преживях извънматочна бременност. След това чувството на страх се засилваше все повече и повече, особено след като ставаш свидетел на чуждото нещастие. Тук си спомням сякаш беше вчера какво преживя Дениска, а и ние покрай нея. Не един път съм чела тук постове на неуспяли бъдещи майки и на такива, които са успяли,но по ужасно стечение на обстоятелствата "срещата" им е била твърде кратка, да казват: "Боже, защо позволи да се случи това щастие и след това ми го отне. По-добре никога да не беше се случвало"
Съжалявам, че поста ми се получи толкова депресиращ, но исках да знаете, че когато се опитваме да звучим позитивно и окуражаващо, не го правим "просто така". Както Жаси каза- преживяваме всяко щастие и нещастие на всяка една от вас, защото всички сме хора и също така знаем, че не сме застраховани от нищо. Това, което се е случило на ТЕБ, може със същия "успех" да се случи и на МЕН.
На всички ви пожелавам да преминете през всички тези страхове без да е имало основание за тях и цял живот да се радвате на майчинството. Това наистина е най-хубавото с което ни е дарил Господ. Прегръщам ви силно!