За да се оттървем от Руските глупости:
Критерии за оценка на едно Манту:
1. Манту, разчетено над 5 мм, се счита за положително ако:
* Деца и юноши в тесен контакт с лица болни от активна туберкулоза.
* Деца и юноши съмнителни за активна ТБЦ- по лабораторни, клинични и въобще- обективни данни. Или с данни за стара, калцирана, инфекция.
*Деца и юноши в състояние на имуносупресия, ХИВ, терпаия с онкологични лекарства, други подобни заболявания.
2. Инфилтрат над 10мм се счита за положителен ако:
* Деца или юноши, намиращи се в обстановка на повишен риск за заразяване ( или живеещи в региони с висок % заболеваемост)
>>> Деца под 4 годишна възраст
>>> Независимо от възрастта им, ако боледуват от лимфома, диабет, Ходжкин, хронична бъбречна недостатъчност или хронично недохранване.
* Деца или юноши, с висока вероятност да се окажат в контакт, или в обстановка ( страна) където процентът заболеваемост е висок:
>>> Родени в страни с висок % заболеваемост или от родители, произхождащи от такива страни.
>>> Пътуващи в страни с висок % заболеваемост
>>> Принадлежност към роми, азиатска раса
>>> Идват в контакт с лица, които поради болестното им състояние са изложени на висок риск.
3. Инфилтрат над 15 мм се счита за положителен при всяко дете над 4г възраст, независимо от наличие или отсъствие на рискови фактори.
Тоест, за деца под 4 г възраст над 10мм се счита позитивно едно Манту сигурно, докато за деца над 4- над 15 мм. Отчитайки за последната възрастова група и посочените по-горе рискови фактори.
Манту НЕ Е, И НЕ може да бъде, критерий за оценка ефективността на предшестваща доза БЦЖ.
Манту като проба, е въведена не за диагноза ефективността на една БЦЖ ваксината, а като диагностична проба за вероятност за заболяване. Манту е изобретено и приложено като диагностична проба за пръв път през 1907, докато БЦЖ ваксината за пръв път е правена през 1921. Шарл Манту ( който модифицира Манту като проба ) не е неин откривател- пробата за пръв път е правена около 1907 от Клеменс фон Пирке ( Д-р Clemens von Pirquet), който пише:
"Само тези индивиди, първично инфектирани с туберкулоза, се забелязва че реагират с възпалителен реакция на мястото на приложение, докато здравите не показват никаква реакция."
C. P. von Pirquet:
Tuberkulindiagnose durch cutane Impfung.
Berliner klinische Wochenschrift, 1907, 44: 644-645.