.... искам когато стигна до финала, да бъда здрава психически, пълноценна за детето си ...

Пожелавам ти го от сърце

Знам, че е ужасно трудно. Всичко написано по-горе беше продиктувано от единствената мисъл, че колкото и да казваме "стоп", "не ща", това са фактите. Но изборът е наш - дали да ги приемем или не, какво да бъде нашето отношение, как да се погледнем от страни. Предпочитам да ги приема като част от своя път. Е, истината е, че колкото и да стискам зъби, не зная кога и как някоя недомислена реплика ще ме изкара от равновесие ... Важно е да се съхраним. Дано успеем.

Не знам  ,но  за болката ,за която говори  я чувсвтвам и аз много силно.Особено когато прегърна малкия си племенник....защо винаги ми се пълнят очите със сълзи...защо имилото е винаги с тях и си го представям с нашето дете какъв татко ще е ....да дано се съхраним и аз вярвам ,че ще бъдем невероятни  родители на нашите чакани слънчица дано  е така....

Изчетох коментарите и не мога да не се включа и аз .От скоро съм тук . Страшно се радвам ,че ви намерих и ви благодаря.Верно не пиша много ,но пък постоянно ви чета . Аз явно съм от малкото щастливи жени ,които винаги са срещали разбиране у околните. Работя само с мъже и всички са наясно с моето "положение".Никога не съм криела какво правя и когато почнах ин витрото си всички бяха наясно .Шефа ми не ми прави проблеми .. и се надявам да не ми.Даже заплатата ми увеличи  . Винаги ,когато са ме питали -имам ли дете,казвам-не ,но скоро ще имам . Винаги получавам усмивка и се отговоря- разбира се ,че ще имаш . Да,имало е моменти в който се отчайвам и не го вярвам, ноооо моичкият бързо ме оправя ..хаха. Така,че момичета ,супер е че има този сайт и винаги мога да влезна и излея мъката си.Макар и да са настроени положително към мен ,само ВИЕ знаете какво е .

Мисля, че това е твърде висока цена, за да достигна до истините, за които говориш. Като гледам хората и без да са достигнали до тях, са си много добре
Не, аз ни най-малко не се радвам, защото аз ЗАГУБИХ себе си. Превърнах се в една мрачна и депресирана личност.
А половинката си и приятелите си мога да оценя и по други начини.
Честно казано, не мисля, че тази жена е мъдра, защото тя вероятно изобщо не влага смисъла, който виждаш ти. Най-вероятно е имала предвид следното - "радвай се, че си нямаш представа колко трудно се гледат деца" и т.н. оплаквания от жени, които идея си нямат какъв дар имат!
Аз имам една приятелка, която често ми обяснява как нямала време да се наспи и да се погледне, пък аз давам всичко на света, за да мога някой ден да се "оплача" от същото. Щото и аз не мога да спя, ама по друга причина......
Междувпрочем, никога не съм имала наивна представа относно децата, дори когато не съм имала намерение още да имам такива, съм знаела какъв дар и отговорност са те. Нямам нужда от стерилитета, за да го знам! Така че, стоп! благодаря не ща такава "радост".
Искам тази разкъсваща болка някой ден да спре, защото искам когато стигна до финала, да бъда здрава психически, пълноценна за детето си, а не някаква невротизирана, депресирана и преждевременно състарена женица.....каквато се чувствам в момента

SIXSENS Мила като чета това все едно аз съм го писала, и да напълно съм съгласна с теб!
МОМИЧЕТА БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ ВИ ИМА! И СТИСКАМ ПАЛЦИ НА ВСИЧКИ И ВЯРВАМ ЧЕ И НИЕ ЩЕ ИМАМЕ НАШИТЕ ЖЕЛАНИ РОЖБИЧКИ, НА КОИТО ЩЕ ДАДЕМ ЦЯЛАТА СИ ЛЮБОВ! 

Не съм съгласна с авторката. Естествено съм чувала въпроси като "Ами вие вече няма ли да си направите едно бебе?", дори много пъти. Не съм ги приемала като дискриминация, защото според моите възгледи и възпитание са били задавани от крайно ограничени хора. Но няма да лъжа, че не са ме ядосвали до краен предел. По простата причина, че за да нямаме бебе очевидно или не искме, или не можем. И в двата случая подобни въпроси или подканяния не виждам какво точно целят. Или по скоро виждам - поне в моя опит питащите са целяли да изкопчат информация за "яловостта" ми, над която по-късно да злорадстват и да коментират. Подобни въпроси за мен винаги са били признак на лошо възпитание и много пъти ми е идвало да им отговоря и аз с въпрос - в същия дух, директен и бъркащ в личините отношения в семейството и в здравословните проблеми.

Като например "Имаш ли сексуален живот, имайки предвид, че мъжът ти е на инсулин?";

"Кога ще отидеш на зъболекар, устата ти мирише ужасно? Да не говорим за жълтия цвят на зъбите ти. Зъболекарят ми предлага нова процеура по отсраняване на зъбния камък с лазер".

Или пък "Няма ли най-накрая да обърнете внимание на детето си, което на 4 години псува като каруцар?"

Само че зная, че нямам право да задавам тези въпроси и че не е моя работа. Следователно последното нещо, което бих направила е да ограмотявам някой относно стерилитета в моето семейство. Защото ако някой наистина се интересува има интелигентни начини да се ограмоти, между които определено не е наглия въпрос "Какво чакате?". Друг е въпросът, че дори и след провеждне на "ограмотяване" подобни индивиди не гледат много по-различно на нас. Отново го казвам от личен опит и от опита на жените, с които се запознах напоследък. Пак уточнявам, че не ме обиждат ни най-малко, просто много ме дразнят. Споделих го и в съседна тема.

А на въпроса как сме мислили и как сме реагирали в същите ситуации, които сега ни вбесяват отговорът ми е - НИКАК. Преди да се сблъскам със стерилитета в семейството ми познавах две семейства, които очевидно са имали такъв проблем. И двете приятелски. Едните бяха осиновили две деца, а другите нямаха. Идвали са ни на гости, били сме близки. За това, че децата на едните са осиновени знаех не от тях, а от загрижен клюкар. Никога не съм повдигала темата, защото ако някой иска или трябва да я започне, то това не съм аз. Не съм ги и съжалявала, защото не виждах разлика в техните деца и родните на други мои приятелски семейства. И към другото семейство без деца не съм имала по-различно отношение и не съм задавала тъпи въпроси. По простата причина, с риск да се повтарям - хората или не са желали или не са могли да имат деца и не виждам с какво точно би им помогнал въпросът ми. Очевидно не ме е изгаряло и любопитство какво се случва под завивките им и в какво състояние са репродуктивните им органи. 

И накрая, за заключение, аз лично смятам, че отговорът на въпроса "До кога/къде ние  сме прави?" е, че не се смятам за "крива" за това, че не желая да давам обяснения за личният си живот, камо ли на хора, които нагло се опитват да ровят в него.

Знаете ли, за мен всичко това е борба с вятърни мелници. Човек минава през различни етапи от живота си и през тези етапи се чувства и реагира различно. Всеки има тежки дни и не ми казвайте, че винаги сте безгрешни, знаете какво и как да отговорите и не сте сгафили нито ведбъж. За мен не е толкова важно какво е казъл човека отсреща, а какво виждам вътре в него. В сърцето му. В душата му. Дори в момента да ме е наранил. Темата  хиляди пъти е обсъждана, хиляди пъти е заключвана, всеки според настроението си и реакцията си. Тук едно мнение няма и няма как да има. Няма как да се отсъди кое е правилно и кое не. Всеки е прав за себе си.

Четох, но позволете ми да не се съглася, пък вие ме съдете ако искате. Принципно и аз съм си задавала много въпроси и аз се боря като вас и винаги съм се опитвала да бъда реалистка, въпреки че този проблем ни изкривява психиката, но аз съм на тази позиция от няколко години и си мисля че това е вярната посока.
Ние сме си много прави. Да започна от осиновяването - значи от оная тъпа статията, която прочетох едно ми стана ясно - "ако всяка 6 двойка осинови дете, то няма да има деца в домове". Сега да питам ми другите хиляди по 5 двойки какво ще правят? Ако искат да си направим търг с явно наддаване за тези деца и който има пари да си купи е късметлия? И сега решихме проблема на всяка 6 двойка, ам другите на списък да чакат да се родят още такива деца и кой когато му дойде времето да си осинови. Така ли според обществото се решават проблемите? Така ли и ние трябва да мислим?
Понеже в последните години се налага тенденция, че именно сред интелигентните хора се появява проблема с репродуктивността, та значи в обществото явно няма нужда от здрава и умна нация, която да се бори за проблемите въобще и да тласка развитието на народа ни. С това ли и ние ще се съгласим - умни, интелигентни хора да стоят, да не се борят и да остават без деца?
Ние сме били секта. Ами аз да питам тая майка, защото преподавах на малки деца, че като се съберат майките такива си ги говорят и такава секта е, та да не ви разправям сега какво е ставало в училище, пък и на практика извън него. Спомням си пресен случай как една майка нахлува в учителеската стая - бледа като платно и цялата трепери и крещи детото изчезна. Докато разберем, какво е станало не питайте какво беше, защото това стана по време на час и ние носим отговорност. И накрая се разбра, че едното дете избягало от последния час прибрало се вкъщи и майката се обадила на другата майка и оттам са тръгнали нещата. Това не е ли секта? Ами като започнат да си дават едни съвети, ама да им имам съветите, последния случай една майка ми се прави на доктор и да взема да каже, на моя близка, че бебето и има тумор в устата? Та съм сигурна, че и вие имате хиляди примери.
Другия пример - как може една жена родила дете, да ме пита защо не съм осиновила. Ми осинови си ти, аз питам ли защо е първо родила ми нека да отиде да осинови, пък после да мисли да роди. Защо трябва така да ни принизяват на втора ръка хора.
Пресен пример- вчера моя близка - "Защо не си осиновите дете, ето в шоуто по БТВ". И след като казах, че това са деца с увреждания, - "Олелее, Данче не ти трябва такова дете". Добре де нали преди минута ми предложи да осиновя, пък сега какво стана.
"Радвай се, че си нямаш представа колко трудно се гледат деца"- Много ме ядосва това, понеже и аз съм го чувала. Добре де да питам ли аз защо е родила? И по същата изкривена логика трябва да й кажа - "Ми остави го в дом, тя държавата ще се погрижи, пък има и хора, които чакат и с радост биха осиновили здраво и българско дете."
Та "компетентните" много лесно решават проблеми на хората.
 С тези примери искам да подчертая, че не ние гледаме едностранно на проблема, а хората около нас гледат едностранно на този проблем. Именно защото обществото ни не е дорасло да знае как се решават проблемите на хората и когато се научи да вижда по далеч и от носа си тогава ще разберат какво означава демокрация и как ние всички заедно трябва да си помагаме и да бъдем съпричастни към хората с най-различни проблеми.
Вярно е че винаги твоят проблем е най-голяма и аз живях с тази мисъл дълго време. Но вече разбирам, че в действителност има проблеми и проблеми. Това да нямаш дете и да се бориш за рожба, наистина е проблем, да си болен от тежко заболяване - това също е проблем, да загубиш най-близките си хора, насилието в семейството също и да не ги изброявам всичките.
Крайно време е обществото да направи разликата от дребните неща, до наистина реалните проблеми и начините им за решаване.
Та много сме си прави и всичко, което правим може само хората от страни да ни се поклонят за силната воля и борбеността ни. Ние сме тези, които сме бъдещето на нацията и ние сме тези, които можем, знаем и ще вървим напред. 
Ние сме родени свободни, а не роби. И не трябва да се оприличаваме и да заприличваме на всички онези, които имат проблем, че нямат пари за памперси.
Всеки заслужава най-доброто на този свят. Всеки иска да се събужда с усмивка и с голямо и обичано семейство.
Пожелавам на всички нас да се сбъдне най-съкровената ни мечта!

Та много сме си прави и всичко, което правим може само хората от страни да ни се поклонят за силната воля и борбеността ни.
......
И не трябва да се оприличаваме и да заприличваме на всички онези, които имат проблем, че нямат пари за памперси.

Ох, аз не желая никой да ми се прекланя. В никакъв случай дори... Достатъчно би ми било разни неграмотни хора да бяха въздържали порива си да ми поставят диагнози. Това е едно от нещата, които са ме изкарвали извън равновесие. Щеше да бъде добре и да не ми бяха давали съвети, изхождайки от собствения си ограчниен свят. Като напр. "трябва да си родиш, че да вържеш мъжа си здраво, нали знаеш за зелката". Последното изречено с толкова многозначителен тон и задоволсвто, да се сещам, че вече съм го изпуснала .

Естествено и черешката на тортата "ама какво чакате, няма ли вече да имате дете". Теб пък каво те интересува какво чакам ? Аз питам ли те какво чакаш та още нямаш къща? Питам ли те какво чакаш, та още не си изгонила подобието на мъж, което си вързала здраво? И като ми даваш съвети с разни зелки, питам ли те кога за последно си направи профилактичен гинекологичен преглед? Доста неща ми се струват странни, но кой ми дава право да се бъркам в личния живот на хората? И какво вобще ме интересува? Но с оглед на опита на всяка от нас очевидно сме били и ще продължаваме да бъдем обект на голям интерес. Дори и след като забременеем и родим. Пак ще се шушука зад гърба ни "тая беше ялова, ама и правиха нещо и взе та прихвана; сигурно е от много аборти; със сигурност е к...а; а нищо чудно да лъже, че детето е нейно; виж ние сме друга работа - я колко сме значителни, дори в собсвените си очи със заслужената си плодовитост"

Относно тези, които нямат пари за памперси съм на същото мнение като теб. Не бих заменила ходенето си по доктори за "геройството" да забременея във фертилните си 20 год. например от татко на същата възраст и да не спираме да ревем колко е несправедлива държавата, че не ни осигурява място в детска градина за месечна такса, която в пари се равнява на една вечеря. В един друг женски форум дори прочетох възмущението на една майка. Тя твърдеше, че държавата буквално е вързала бебето й за нея. Мотива - в яслата записвали бебета само на работещи родители, а тя не могла да си намери работа, защото нямало кой да гледа бебето й, докато тя ходи на евентуални интервюта за работа. Междувременно май не били платили и една вноска от ипотеката и нейното мнение е, че за всичко има един единствен виновник - ДЪРЖВАТА, която както вече цитирах дословно била "вързала" бебето й за нея....

Eми то трябва да има някой виновен, защо да си е виновна тя самата, като може да е държавата  
В нашата група има две близначета. Майка им търси работа трета година. И за продавачка не я искали. Е викам как за 3 години и работа като продавачка не намери  . Отговора беше: И да търся то няма, в тая скапана държава  
То не е смешно, ама... Прилича ми на един виц: Един все ходил и молил господ за шестица от тотото, най-накрая на Господ му писнало и му казал да пусне фиш поне, пък тогава да иска.

И в тази връзка, аз пък много се ядосвам, като седне някой да ми реве, че 3 години опитват, ама не става. Питам аз какво направихте. Ами нищо, щото ни е страх, че ще излезе нещо сериозно  . Ммммм е тва повече ме ядосва от кифлата с бюста в бгмамата. Плюс тва говорим за зряли хора, които искат дете нали..

Ще си позволя да не се съглася с нещо от поста на teodor...
Напълно съм съгласна, че на хората не им е работа да се бъркат в живота на другите и още повече в техните решения. Въпросите от сорта „Кога ще се омъжиш?”, „Няма ли нещо?” в смисъл „не си ли бременна”, „благородното” подхвърляне „Той/тя не е за тебе”, „Няма ли да има скоро братче/сестриче?” (когато вече има едно дете) и т.н. и т.н. всеки ги е слушал или ще слуша, предполагам. Хората говорят често просто за да кажат нещо и/или за да се подсигурят самите те, че са взели правилните решения – оженили са се, направили са си деца и т.н. Всяко „кривване” от установеното ги дестабилизира и те търсят потвърждение на собствените си решения и виждания.
Съгласна съм, че призивите за осиновяване, правени в разни предавания или от познати и непознати, спадат към по-горе цитираните и не са никак на място. Съгласна съм, че всеки има право свободно да избира в живота си. Но се съм съгласна, че даване на идеята за осиновяване е принизяване към хора втора категория! (teodor: „Защо трябва така да ни принизяват на втора ръка хора..”) Никой няма право да се бърка в живота ни. Но осиновяването е вид родителство, също както биологичното, нито повече, нито по-малко. Не винаги е и не би следвало да се приема като последен влак или второ качество! Всеки има право на избор: да осинови без да има репродуктивни проблеми, да осинови след като има свои биологични деца (всички знаем, че има такива случаи), да  осинови циганче (има български семейства, които избират това), да ипотекира имота си и да плати 20-30 000 евро на украинка да му износи плода, да износи ембрион от двама донори, т.е. без биологична връзка с родителите, да направи 2-3 опита АРТ и да се откаже в полза на осиновяване или на двойка без деца (които двойки не са второ качество и мисля, двойките, борещи се с репродуктивни проблеми много добре го знаят), да се бори за биологично дете с много, много усилия и постоянство, до последна надежда, дори и тя да е 0,1 %. Смятам, че всеки избор е достоен и заслужава уважение. Важното е да отговаря на собствения ни път. И мисля, че ако искаме да уважават избора ни, би следвало да уважаваме избора на другите. Не да се връзваме на тези, които се чудят как да ни клъвнат, за да се почувстват по-сигурни в техния път, а просто да приемем, че няма първа, втора и трета категория, а само различни пътища.

Момичета, ще кажа нещо встрани от обсъжданите от вас въпроси в темата в момента. Взимам отношение, просто защото аз пуснах тази тема преди доста време и още в началото на дискусията тук, нещата много се изместиха от въпроса, който исках да поставя. Това разбира се е моя грешка - аз не формулирах ясно и добре мислите си и определено ги разпрострях много и стана мармаладено.
Това, което се питах тогава и на което исках да наблегна е, че въпросът с разбирането на какъвто и да е проблем и въпрос в дадено общество, е процес и то двупосочен. Че усилия трябва да се полагат и от двете страни, да се търси и създава диалог, въпреки, че нито става лесно, нито става бързо. Поне моето лично мнение /с което никого не ангажирам/ беше и все още е такова.
По последните мнения тук, бих казала, че няма втора, трета и пета категория хора, нито някаква по-висша и по-нисша категория родителство. Това е елементаризиране на сложни въпроси, при това свързани с много емоции, лични решения и световъзприятие.

Естествено и аз се вбесявам от "призиви" по разни комерсиални ТВ формати, от вида на: "дайте да осиновиТЕ"... Ми осиновете бе! Като имате желание, готовност и е толкова лесно като процедура - моля, заповядайте. Абсурдни са почините в последно време - да закрием домовете за сираци, като хората с репродуктивни проблеми си осиновят, ако пък няма деца за всички - имаме си милион и нещо цигани - те ще ни родят до необходимата бройка, та всички да сме щастливи и доволни видите ли 

Както и когато пуснах тази тема обаче и сега се чудя - този тип "мислене" как да го променим, ако не да го изкореним? Като всяко семейство сблъскало се с проблема стерилитет под една, или друга форма, просто се затвори в болката си, не коментира проблема си, защото е личен и не е работа на другите и се оставя цялото възможно обществено пространство на разни тъпанари да гракат по темата разбрали - недоразбрали ли?

Налага се да уточня.
anitza, не си ме разбрала правилно. Аз не искам да кажа, че осиновяването е за хора втора ръка. Напротив, за мен семействата, които са решили да осиновят дете са доста смели и заслужават нашето уважение. Аз искам да кажа, че трябва да се говори на обществото, че осиновяването е въпрос на личен избор и трябва да става независимо дали имаш или нямаш свои собствени деца. Нарочно дадох този пример с всяка шеста двойка, ако осинови или пък наскоро прочетох пак тук, че пак от БТВ са казал - 10 000 двойки чакали за инвитро и те да осиновяват. Не мога да разбера защо в обществото се приема като знак за равенство нямаш деца отиваш да осиновяваш, нима аз съм с нещо по различна от другите или пък съм в друга категория. Дразня се много от това, защото повечето от тези хора има свои биологични деца, даже не са си направили труда да отидат и да видят как се осиновява дете, а пък да не говорим че дори не са си помислили за такова нещо. Не мога да разбера защо никой от тях не ти казва - Бори се докрай, използвай всички методи, намери най-добрия доктор и ще успееш. Надявам се разбираш разликата. За мен така не се решават проблемите от каквото и да е естество.   
Наскоро какво разбрах от генетичната катедра. Какво чуха моите уши - "идват тук и като чуят, че генетичните изследвания са 80 лев., казват - "НЯМАМ ПАРИ" и кръгом обратно. После се раждат деца с доста тежки увреждания и държавата тогава налива хиляди левове, въпреки че повечето от тях не оживяват или пък ако останат живи съдбата им е да отидат в един от многото домове". А пък имаше май един период, в които бяха спрели дори и да правят генетични изследвания. Според вас това нормално ли е? Не е ли редно държавата да направи една сериозна превенция. Наскоро гледах Гала и точно там се каза, че май в Италия тези изследвания са задължителни и ако не ги направиш, държавата ти казва ако детето се роди с увреждане, поемаш си грижата за него ние нищо няма да направим. Това искам да кажа, че вече е време да започнем да мислим по друг начин - да се справяме директно с проблема не със следствието и БТВ да започнат да се кълчат именно за такива неща - превенция.
И като искат да правят шоу програми и да събират пари от хората, то аз съм съгласна и ще дам, но за модерно направени центрове, където тези деца да могат да живеят нормално, да бъдат хранени правилно, да получават всички необходими медицински грижи и възпитание.
Jbrul,за това ги дадох всички тези примери. Именно твоите въпроси трябва да намерят отговор в обществото. Нещата трябва да се казват с истинските им имена и ние ги казваме, но обществото е това, което гледа със закостеняло разбиране и каквото му кажат това е вярното. Наскоро какво ме втрещи - "А, щом са го казали по телевизията, няма начин да не е вярно, така е". Та как ще промениш мението на хората, като те какво слушат от екрана - ония с многото аборти, венерически болести, генетични проблеми и други подобни. Колко пъти момичетата са заставали пред камерите и са разказвали за нашите проблеми и колко пъти са се опитвали да обяснят, че ние не сме от ония. Тази погрешна представа на хората за нас, много трудно ще се промени, докато истината се изкривява, как мислиш че ще успеем да променим точно това мислене. Докато има такива предавания, в които се казва че ние сме еди какви си и щом нямаме деца трябва да осиновяваме, до тогава ще си ги задаваме тези въпроси и ще си пишем и те ще остават може би без отговор.   
Не знам може би ако започнем да пишем протесни писма, след всяко подобно изказване и ако ни дават възможност да говорим повече. Винаги има начин да променим нещата, въпросът е че това може да продължи с години и ние трябва сами да се изправим и да се борим, както го и правим.

.....
Това, което се питах тогава и на което исках да наблегна е, че въпросът с разбирането на какъвто и да е проблем и въпрос в дадено общество, е процес и то двупосочен. Че усилия трябва да се полагат и от двете страни, да се търси и създава диалог, въпреки, че нито става лесно, нито става бързо. Поне моето лично мнение /с което никого не ангажирам/ беше и все още е такова.

Да, права си, че в един диалог усилия трябва да се полагат и от двете страни. Само че всеки един от нас преценява дали си струва да влиза вобще в диалог с даден събеседник. И дали му е приятно. На мен не ми е приятно и не желая да полагам усилия да контактувам, камо ли да ограмотявам хора, които по моите критерии са ограничени. Избягвам вобще да контактувам с такива хора в ежедневието си. А ако се наложи се ограничавам до "добър ден, как си и довиждане". Що се отнася до стерилитета подобни хора сами знаят, че не са доктори и не са запознати с него. Следователно нахалните им заключения и съвети не се дължат на това, че са лаици в медицината, че не разбират, а само и единствено на това, че явно им доставя удоволствие да ме квалифициарат.

Разбира се в обкръжението си имам и доста интелигенти хора без репродуктивни проблеми, с които съм разговаряла на драго сърце за стерилитета в семейството ми. Предполагам, че няма нужда да уточнявам, че разговорите ни не са били иницирани от подмятания "айде бе, няма ли да раждаш вече". Това обаче е мой избор - с кой да общувам и с кой да коментирам проблемите си от каквото и да било естество, не само здравословно. Следователно няма сила, която да ме накара да седна да обяснявам какво е качеството на яйцеклетките и сперматозоидите ни и на какви фактори се дължи това качество на познатата ми, която идва и започва да ми обяснява как трябвало да клеча в/у зеле. Няма и сила, която да ме накара да се почувствам виновна, че не желая да водя диалог със същата личност.

Както и когато пуснах тази тема обаче и сега се чудя - този тип "мислене" как да го променим, ако не да го изкореним? Като всяко семейство сблъскало се с проблема стерилитет под една, или друга форма, просто се затвори в болката си, не коментира проблема си, защото е личен и не е работа на другите и се оставя цялото възможно обществено пространство на разни тъпанари да гракат по темата разбрали - недоразбрали ли?

Сигурно ще прозвучи доста песимистично, но що се отнася до един определен тип хора смятам, че е късно да им бъде изкоренено или променено "мисленето". Страхувам се, че културата на общуване и възпитанието в такт и добри нрави се учат в първите седем години. Респективно е твърде тежка, да не кажа непосилна задача да се наемеш да превъзпитаваш значителна обществена група зрели хора, които дори не разбират значението на използваните от теб изразни средства, т.е. говорите на различни езици, живеете в различни светове. Да разясниш нещо на някой интелигентен човек е съвсем различно.

Що се отнася до затваряне в болката, аз лично никога не съм го допускала да се случва. Заедно с мъжът ми сме говорили и достигнали до извода, че ще направим всичко възможно, но ако не се получи - пак ще продължаваме да се обичаме и да имаме същият динамичен и вълнуващ живот, както досега. Изхождайки от тази наша нагласа не виждам как точно би ни помогнала презупцията да се отдадем на диалози и обяснения за състоянието на репродуктивните ни органи. И то, както казваш ти, да се обясняваме на разни тъпанари.

Според мене която и да е "промяна в обществените нагласи" трябва да започва от самите нас. Преди да опитваме/или не, да "превъзпитаваме" когото и да било, е необходимо да сме наясно със себе си и да сме убедени в собствените си виждания... Аз поне така разбрах предмета на темата тук...

Ако искаме да не ни третират като различни, тогава защо самите ние се държим като такива? Ако искаме да проявяват разбиране към нас, ние готови ли сме да дадем същото?

Много хора са ни питали, мислим ли за деца. Но ми се струва, че не са любопитствали относно подробностите, а по-скоро са искали да знаят, дали е по собствен избор или не... (в днешно време много хора нямат деца, защото така искат)... На тези хора обикновено казвам директно: "Бихме искали да имаме, но при нас става трудно, затова...". Не се засягам изобщо. Този отговор давам на всички, които попитат - все едно с какъв коефициент на интелигентност са ...Било е конфузно понякога... в смисъл, че ми се е случвало, след такъв отговор да ми се извинят за нахалството... Обяснявам, че за мене няма никакъв проблем, че са питали... По-конфузно ми е да знам, че някой иска да ме попита, така или иначе му се въртят разни мисли в главата, но от възпитание не смее...

Защото няма какво да се лъжем, от една възраст нататък (или от една брачна годишнина нататък) ако нямаме деца е нормално да направи впечатление на хората... - тогава защо да им се сърдя? За кое точно?

А какво да кажем за онези, с които тепърва се запознаваме и ни попитат, дали имаме деца - точно както ни питат, какво работим? И те ли искат да ни изнервят или да ни наранят?

За "вдигнати крака" и "зелки" говорят обикновено приятелки, които искат да помогнат. Те вярват в тези неща и вместо да се гневя, мога да пропусна... Ако усетя, че има смисъл, мога да споделя аргументи защо не го правя... Ако са добронамерени, не мога да им се сърдя, че са имали късмета да не се налага да получат моето "полу-медицинско" образование...

На реплики от рода на: "Хайде, какво чакате" какво да се засягам - има хора, при които говора изпреварва мисълта, защо да им се обиждам, че са такива...
Нетактични хора ще има, независимо от зрелостта на обществото по един или друг въпрос. И те ще са такива, все едно дали става дума за репродуктивни проблеми или за други житейски ситуации... Утре като имаме деца, с нещо друго ще ни дразнят... Ние трябва да си намерим формулата, как да общуваме с тях... Но най-важното е, да не се натоварваме излишно...

Мъчно ми е ставало единствено, ако много близки хора (майка, сестра) не са разбирали проблема ми, но това е съвсем друг въпрос...

Ех, и аз допринесох с един дълъг пост...  

П.П. Jbrul, като си започвала темичката още не си била бременна и много се радвам да ти гледам линийката в подписа...   Пожелавам ти само хубави, безпроблемни мигове до термина и здраво бебче!

Чандри, 

 

Сега,да ви кажа,последните няколко поста не прочетох,много сте пислаи мацки,а е вече 1ч...не виждам мн добре

На мене,днес ми хрумна нещо...Добре,значи преди когато нямахме намерение да имаме все още деца,пак са ни разпитвали и подхвърляли "айде кога","какво още чакате","искаме вече внуче..." и тем подобни,знаете ги...Та никога не съм се връзвала и никога не съм го взимала навътре,даже не обръщах внимание.Едно "когато му дойде времето" стигаше и се фръцвах...Защо когато разбрах,че не можем стана друго?Защо тогава всяко подмятане се забиваше като кол в сърцето?Защо ме болеше,а преди това не?

Защото преди това не ти е минавало през ум, че може да стигнеш дотук.
Между другото, винаги съм смятала, че въпроси от сорта " айде какво чакате, няма ли да се жените, да раждате" и т.н. са изключително нетактични. Дори когато не съм възнамерявала още да имам деца, съм се дразнела на подобни просташки подмятания, ако ще да са били подхвърляни съвсем добронамерено. Ми моя работа си е кога какво ще правя с личния си живот, пък. Не мога да рзбера защо тук в България се смята за съвсем нормално и в реда на нещата, да си вреш носа в хорските работи. Че и се очаква от този, в чийто живот се врат любопитните носове, да не се сърди, ми напротив, радушно да приема вскякви подобни вмешателства. Няма такава простотия, честно. Аз лично не съм задавала подобни въпроси на хората, особено за раждания и прочее, нито преди, нито сега, особено сега. Просто смятам, че не е моя работа. Преди не съм допускала, че аз ще стигна дотук, но знаех, че проблемът стерилитет съществува. Винаги ми е било едно наум, че някой от познатите ми може да има проблем и не ми е и хрумвало да задам така "небрежния" въпрос - "айде, какво чакате". Те хората, ако искат да имат деца и ако могат, ще имат и аз рано или късно ще разбера, няма какво да ги подканям.
А има и нещо друго. Когато след определен период от време една двойка няма деца, причините могат да бъдат само две - не искат или не могат. И в двата случая това е изключително лично и не влиза в работата на никого. Не е толкова трудно да се досети човек. С риск да прозвуча високомерно и надменно, ще кажа, че за мен липсата на информация не оправдава човешката простотия и нетактичност.

Боже момичета не мога да ви изчета.Аз няма да влизам в подробности, но искам да кажа нещо на Хермина.Всеки има свой начин на преодоляване на проблема и при всеки времето нужно за това е различно.Всеки един от нас е изпадал в бездънни дупки, отчаянието и черногледството не са ни никак чужди.Има моменти в който те дразни дори снимката на бременните и тогава когато се чустваш щастлив и жив именно когато контактуваш с такива жени.Всеки е различна личност така че слагането под общ знаменател на хора с еднакъв проблем, но различни като личност е неправилно според мен.И не те нападам, а ти показвам, че има и друг ъгъл от който е хубаво да погледнеш.Мога да дам пример с мен как аз минавам през различни етапи, но мисля, че не е нужно в този раздел на форума има достатъчно примери.


Колкото до самата тема, аз не знам какво да кажа.Не знам къде свършва възпитанието и започва любопитството.Къде е болката и отчаянието при всеки един от нас.Преди половин година се дразнех на всичко ама всичко, сега не ми пука.Какво се промени, ами не знам, май Зачатие ме промени.Това, че има хора с мойте проблеми с който мога да споделя.Това че виждам хубавия край, макар и труден, ей тия неща ме карат да вярвам и затова като ме попитам "хайде няма ли бебе, време ви е вече" аз само се усмихвам и казвам "Има време"Дано по-дълго се задържа в това си състояние, че се харесвам такава

Момичета, понеже първоначално поставената тема доста се измести, помолихме модератор да отдели постовете, които бяха по другата заформила се дискусия в нова тема. Ето я и нея - http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=44201.0
Моля, който иска да продължим дискусията по другия въпрос, да заповяда в новата тема, а тук да си обсъждаме първоначалната

Не мога да рзбера защо тук в България се смята за съвсем нормално и в реда на нещата, да си вреш носа в хорските работи. Че и се очаква от този, в чийто живот се врат любопитните носове, да не се сърди, ми напротив, радушно да приема вскякви подобни вмешателства. Няма такава простотия, честно.

Абсолютно съм съгласна