0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    rally_g

  • ****
  • 959
  • Искам да бъда добра!
Колко далече сме от сурогацията
« Отговор #20 -: Май 02, 2006, 14:32:15 pm »
Постингите на Джам и Айроник ме трогнаха до сълзи:(.  Това е самата истина и според мен.  
А що се отнася до практиката на сурогация в истинския и смисъл (т.е. когато плащаш на сурогатната майка за износването на бебе с твой и на съпруга генетичен "материал"), мога само да кажа, че изпитвам съжаление за хора, чието мнение би се променило, в смисъл, че биха се съгласили на таква опция поради това, че им плащат, а на свои близки - биха отказали. 100% олицетворение на егоизма.
ЗА КООРДИНАТИТЕ НА ИЗПИТАНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО РЕПРОДУКЦИЯ ВИЖТЕ http://www.zachatie.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=6
Колко далече сме от сурогацията
« Отговор #21 -: Май 08, 2006, 10:12:20 am »
Знаете ли, вчера за първи път се сблъсках при мои познати с необходимостта от уреждане на този въпрос.

За какво иде реч ...

Наши семейни приятели имат две дъщери. Малката забременя инцидентно преди 3-4 години, но си запази детето и роди един малък отворко. Голямата забременя и се омъжи, но е с много високо кръвно, направила прееклампсия и след раждането детенцето починало. Лекарите й казали, че с това нейно кръвно, дето е на лекарства заради него с всяка следваща бременност ще става по-зле и няма да може да си износи детето. Сестра й предложила ако иска да й износи бебето ... а в България въпроса не е уреден.

Жалко, наистина ...
*
Колко далече сме от сурогацията
« Отговор #22 -: Май 08, 2006, 15:59:03 pm »
аз мисля, че "сурогатна маика" няма общо с това да подариш едно от децата си. и затова тази анкета не показва нищо.
аз бих станала сурогатна маика. поне матка ми остана. за семеиството, което търси тази услуга, деиствително това е единствения шанс. защо да не помогна? това, че имам матка, не е моя заслуга. а всеки трябва да е щастлив.

а думичката "мои" става много силна само при общества, които са несигурни в бъдещето си. когато някои е несигурен в бъдещето си, започва да се огражда със собственост. това го прави значим и уверен.
дали са развити, незнам. щото незнам какво значи "развито общество". ако ще се сравнява брутния вътрешен продукт, в Китаи 8 милиона живеят в пещери. по телевизията го гледах това, а стахотна икономика имат.  развити ли са? а при циганите е нормално да си подари детето на брат си/сестра си. а при тях няма развитие от векове.
*

    Anonymous

Колко далече сме от сурогацията
« Отговор #23 -: Май 09, 2006, 15:06:38 pm »
Цитат на: ironic_
Сестра й предложила ако иска да й износи бебето ... а в България въпроса не е уреден.

Жалко, наистина ...


В една статия в "24 часа" Щерев пишеше, че това е възможно при близки роднини - сестри и майка и дъщеря. В тази тема има линк към нея:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=90015.0
*

    manhattan

  • *****
  • 1439
  • Друго нe трябва, три думи само: "Добре съм, мамо."
Колко далече сме от сурогацията
« Отговор #24 -: Май 09, 2006, 15:40:18 pm »
странно, никой не споменава кое е честно и добре за "даденото" дете. то не е стока, дето някой решава дали или няма да го "даде". някак си убягва този момент :cry:
*

    Anonymous

Колко далече сме от сурогацията
« Отговор #25 -: Май 09, 2006, 15:54:29 pm »
Ако става въпрос за сурогация не смятам, че спрямо детето е нечестно. Все пак то ще бъде отгледано и ще живее при биологичните си родители и само за кратък период от време ще "принадлежи" на друга. Но когато става въпрос за "даване" внъпросът е по-сложен.
Колко далече сме от сурогацията
« Отговор #26 -: Май 09, 2006, 16:44:45 pm »
manhattan,

не говорим за преотстъпване на свое дете на друга близка жена, а за износване само. Спрямо детето няма нищо нечестно, напротив - то получава шанс да се роди и впоследствие се отглежда от биологичната си майка. То няма спомен, че е било износено от друга жена. Може би единствения емоционално ощетен е сурогатната майка, която неизбежно се привързва към детето в нея.