Пускам линк към тази интересна тема. Макар подобни анкети да не са 100% представителни, все пак ме удиви колко сме далече от сурогацията сега и колко по - близо сме били преди години - не само юридически, но и ... вижте сами.

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=96758.0

Честно казано въпросът е доста сложен. Не можеш просто така да кажеш-да или не...и това да се измерва в проценти. Зависи какви са проблемите на двойката, която не може да има деца....кой точно ще роди и ще даде детето си. В бгмама, се говори повече, като че ли само за износване на плода. Те момичетата там явно не могат да си представят какво е да не можеш да заченеш и да родиш свое дете /дано да не съм права/. Аз си поставям въпроса така: бих ли износила мое дете, което да дам примерно на сестра ми след раждането. Та аз дори познавам такъв случай. Първата братовчедка на майка ми ражда втория си син и го дава на сестра си, която няма свое дете...живеят къща срещу къща ...след което сестрата, която е осиновила детето на сестра си, ражда свое дете, пак момче и така-едната остава с едни син, а другата се сдобива с двама, и до ден днешен се грижат едни за други, и общо взето той е с две майки....като пояснявам всички знаят истината...
Не мога да твърдя нещо, което не съм изживяла, но си мисля, че аз ако имам свое дете или деца бих дала другото на сестра ми, ако тя не може да има свое......сигурно това ще е адски трудно взето решение, но ще направя щастлив още един човек и то собствената си сестра. Какво по-голямо щастие оттова, да направиш щастлив някой, който го заслужава, но съдбата не е благосклонна към него. Да не говорим, че това дете ще бъде обичано от още повече хора. Ясно е, че ситуацията ще се усложни, когато детето порасне, но по-добре така, отколкото една нещастна семейна двойка. Живота ни поднася какви ли не изненади, така че не мисля, че в този Един живот има какво да губим. Това е. Това са първите мисли, които ми нахлуха в главата, като прочетох анкетата, за което благодаря на Мели.

Пак съм аз. Мели, защо не качите темата на място, където ще се види от повече хора и ще се получи хубава дискусия. Например дори в На кафе, или където предцените вие.

Те момичетата там явно не могат да си представят какво е да не можеш да заченеш и да родиш свое дете /дано да не съм права/

Не си права, Каси. Част от момичетата там, са бивши момичета "от тук". Въпреки, че би трябвало да съм там, често влизам във вашите форуми. Защото да забравя 10-те години безкрайно очакване, е все едно да се отрека от себе си или да остана емоционален инвалид.
Относно темата, наистина е много сложно да направиш такъв избор. Аз лично не бих го направила, защото знам, че любовта към съществото в мен рано или късно ще измести такава светкавично появила се нагласа за алтруизъм като да дадеш детето си. Предпочитам да бъда честна към себе си и другите от самото начало, вместо да чакам времето и обстоятелствата да изглаждат или създават конфликти около такова тежко решение.
Не знам колко често се е случвало това преди, дали наистина е било по-често, отколкото днес?

Съжалявам ако съм засегнала някой...от бгмамите. Имам предвид момичетата, които не са имали проблеми никога....а не тези, които са имали и сега са в бгмама. Опазил ме господ от такива мисли, мила. Дано никой, никога няма нашите проблеми....

Каси, по никакъв начин не съм се почувствала засегната.

Каси, мисля си, че по-скоро биха го направили тези, които никога не са имали проблеми със забременяването.
Колкото и да ни е трудно да си го представим, има жени, които забременяват както се казва от "миризма на мъжки чорап". Имам позната, която твърди, че е правила множество аборти въпреки предпазните мерки.
А преди 20 години нещата са били съвсем различни като ниво на медицината и образованост на хората. Помислете си за контрацептиви, аборти, мнение на обществото за осиновяването, а за асистирани методи въобще да не говорим...
За анкетата си мисля все пак, че не може да бъде достоверна, имайки предвид кой гласува: това са съвсем наскоро родили жени, отглеждащи малките си сладки бебчовци. Съвсем скоро са минали и през изпитанието- бременост и през радостта след раждането. А как ли би изглеждала, ако отговорите бяха например от жени с по две деца на по напр. 10-15 години...
Наистина интересна тема за размисъл. Благодаря Мели!

Съжалявам, нещо се дублира!

Анди, права си, и аз мисля така, защото знам какво е да искаш дете и да не можеш да забременееш. Затова бих направила такова нещо, защото съм го изпитала лично /да не казвам, че сестра ми и тя имаше проблеми и роди след 5 години бебеправене/ какво е. Също е вярно, че в БГмама момичетата са млади майки, и може би затова тази мисъл им се струва абсурдна.  Друг е въпросът, как ще се приеме това например от близките роднини на "осиновителите", та дори и от биологичния баща. Говоря при случаите, когато жената ражда и дава бебето на своята сестра....И изобщо дали бащата е съгласен да даде бебето си на некръвен роднина. Дори сега ми изниква друг въпрос: Дали бих дала бебето си на снаха си или етърва си /ако имам такива/. И като че отговора ми клони към отрицателен. Как мислите дали не съм егоист??? Въобще интересна тема, ако искате да я дискутираме.

Каси, Андиа, съгласна съм с вас.  За себе си знам със сигурност, че ако за сестра ми не би било възможно да износи и роди свое дете, бих го направила, но, за щастие, тя е от жените с "мириса на мъжки чорапи", пък и нашите отношения са много специални, не мога да "дишам" без нея и безкрайно много я обичам.  Виж обаче, ако става въпрос за друг човек, незнам дали бих могла да го направя, колкотото и егоистично да звучи.  За такова нещо обаче човек никога не знае как би постъпил, докато реално не се сблъска с подобна ситуация. Иначе, това е безкрайно благородна постъпка:)

Ми казвам си направо без да увъртам. Мога да стана донор на фоликул за инвитро и за близък роднина и за приятел. Но родя ли го това е моето дете и не бих го дала дори на най-близкия си. Както не съм съгласна мой
познат роднина да роди детето ми. Може да  осиновя чуждо детенце, но не и този начин. Просто принципи. Осиновено детенце ще е мое детенце, но детето на сестра ми ще си остане нейно дете.
Това е моето мнение разбира се.

Каси, Рали, аз всъщност имах предвид точно обратното, т.е. че биха го направили жени, които не са имали проблемно забременяване. Но с изказванията си опровергахте мнението ми.  
Иначе споделям мисленето на Лидия.

Въпроса е с повишена трудност Никой не може да каже със сигурност какво ще направи преди да му е дошло до главата.Аз съм по-склона да износя дете на някой непознат от колкото на близък роднина , защото едва ли ще мога да гледам от близо как расте моето дете и как казва на друга "мамо".Не че ще ми е много лесно пък нищо да не знам за това дете и никога да не го видя повече , но за мен това би било по- добрия вариант.

вярно, че темата е зададена малко встрани от чистата представа за сурогация - питат за свое собствено дете, което да се даде, но все пак...
ако си дадете труд да изчетете отговорите, ще се удивите колко често в тях присъства думата "мой", "мое".
резултатът от тази анкета, според мен, е закономерно проявление на глобалната тенденция в повечето "развити" общества към нарастване на егоизма, бездуховността и отчуждението. светът се дели на АЗ, МОЕТО и всички останали - без значение колко близка е връзката им с мен, па макар и по кръв.
при положение, че в казуса беше зададено да се даде детето на най-близък роднина - брат, сестра - втресе ме как пишеха девойките за тях - "да си осиновят"! все едно кралица Антоанета говори за бедните гладуващи парижани - "ми да си купят пасти, като нямат хляб!" по-отчуждено трудно би могло да бъде.
при това положение, когато липсват и двата основни компонента - липса на емоционална съпричастност към нещастието на другите, липса на реална близост дори между кръвни роднини - какъв друг резултат да очакваме от такива анкети?!

МОЙ, МОЯ, МОЕ, МОИ!!!!!!!!!!!

чела съм отговори на анкети - бихте ли дарили органите си след смъртта си - още по-ужасяващи вариации на тема "МОЙ, МОЕТО".

Сурогатството според мен, момичета, е да износиш дете, което НЕ носи твоят генетичен материал. Това касае жени, които могат да произвеждат годни яйцеклетки, но по една или друга причина, не могат да го износят. Друг е въпросът жената - сурогат до каква степен ще се обвърже емоционално с плода, който носи в себе си. Поставяйки се на мястото на такава жена, аз  бих се обвързала с това човече, което ще нося в себе си, затова и трудно ще се съглася на такова нещо. Изхождам от моята гледна точка - та аз копнея за дете от 5 години и само аз си знам какво преживявам, за да го имам. Знам, че има жени, дори и в България, които стават сурогати  по чисто финансови причини. Плаща им се за това. И при тях всичко е минало и заминало.
И обратно - ако жената може да износва, но по разл. причини няма качествен материал /напр. няма яйчници/. Аз лично, ако бях с такъв проблем, щях да търся донори на генетичен материал.  И в никакъв случай нямаше да искам да знам кои са донорите. Според мен това е основната разлика от едно време и сега. Тогава е нямало донорство на генетичен материал, но сега го има. И точно поради тази причина /емоционалната/ - то е тайно.  За да го няма този неприятен, меко казано, емоционален стрес.
Затова според мен и законодателят повелява и осиновяването да е тайно. За да предпази детето, да предпази осиновителите, да предпази и хората, дали детето си за осиновяване.

Явно е, че тези мамчета идея си нямат какво е да не можеш да имаш детенце - "ами да си осиновят"   Но те не са виновни - човек, който не се е сблъсквал с нашия проблем, не може да разбере болката. А иначе - аз съм ЗА това да не се познават генетичните родители (или пък осиновителите) и майката, която износва детето.
Честно не мога да отговоря дали бих износила дете на друга двойка, просто защото все още идея си нямам, какво е да изживееш една бременност и раждане, как усещаш растящия живот в себе си Може би ще мога да дам отговор след като ми се случи това щастие поне веднъж.

Мразя да чета БГ мама, искам да кажа че винаги се ядосвам като чета там.

Сестра ми е най-добра моя приятелка, скъп човек, когото ценя и безкрайно много обичам. Ако тя не може поради някаква причина да има дете бих дарила яйцеклетка или бих износила детето й без никакви съмнения. И да, може би ще го усещам и като свое и ще ме боли да се разделя с него, но да направиш това за твой скъп човек, да го дариш с най-голямото щастие ... това е истинско добро.

Не зная дали бих го направила за случаен човек. Но за мои близки - бих. Само дето аз даже собственото си дете не можах да износя...   На никой друг не споделих, само на нея. Тя ме успокои и каза, че когато стане, тя много ще си обича племенничето и ще идва да ни помага (тя много обича деца, и специалността й е такава). Много ме трогна.

Не знам каква е процедурата с даряването на органи, дали трябва някъде изрично да се заяви желание за дарителство. Бих дала своите след смъртта си.

А "да върви да си осиновява" ... аз пак ще остана без коментар. Просто понякога е трудно да оцениш нещастието на другите и да можеш да си представиш какво би било да им помогнеш чистосърдечно. Особено когато твоето щастие е дошло лесно, без да си се борил. Хората не ценят нещо ако не са се борили за него.

П.П. Мели, ако се заплаща подобаващо износването на чуждо дете, с такива суми, за каквито съм чела по чуждите форуми, мога да ти кажа, че процентите на отговорилите по темата в БгМама ще се обърнат наобратно.

Аз също мисля, че отговора на този въпрос емного,много сложен. Попитах зълва ми дали би ми дала свое дете и тя ми отказа, като имате предвит, че много се обичаме наистина. Но пък снаха ми беше осиновена от леля си и чичо си / които са я подсигурили с пари  къща и вила в баровски квартали/, но тя много пъти е плакала, че майка и я е дала /като биологичните и родители не са спирали да поддържат контакт с нея/. Ето защо мисля, че нещата са доста сложни.