Айде и аз да се изкажа
Първо за консултацията е ясно...
При мен първото секцио беше с пълна упойка, второто със спиналана.
Ако говорим за усещането за операция с пълната ми беше по-добре предвид, че второто секцио беше много тежко, един час след като извадиха бебето ме шиха, имах усещането че нещо ще се обърка, че няма да могат да ме зашият. Слушах все пак какво си говорят и, че тъкмо зашият на едно място от друго почва да шурти кръв ами в този момент желаех да съм с пълна упойка. После се наложи да ме до зашиват в реанимация, а вече упойката беше почнала да ме пуска...
Ако говорим за срещата с бебето, при пълната упойка изпускаш първия плач и възможността да си го видиш веднага. Неприятното усещане, че съм пропуснал всичко това ме държа повече от половин година. Хубавото е, че поне бебето си беше при мен от самото начало. Второто дете, чух плача, дадоха ми го да го целуна, и въпреки, че го видях за секунди, после като отидох да си го видя в кувьоза бях му запомнила личицето...
А за главоболието след спиналната,
White ти е казала, много вода на мен ми помагаше, то не ме и боляло много.