Ох, трудна тема 
Аз бях от тези хора.
После за едно известно време спрях да бъда, просто ми омръзна. Ти се усмихваш, стараеш се на човека срещу теб да му е хубаво и... нищо.
Сега пак се усмихвам, не че има на какво отгоре  , ама май ми е по-добре.
Но, си запазвам възможността в ситуации, като тази на Лиско, да съм лоша и да беснея.
Търся златната среда дето се вика. Ако някой я намери преди мен да каже, моля 

Здравейте,
вчера ми се случи...
Будка, в която заплащаме ел енергия и ВиК, нормално неработещи каси(все пак са монополисти) Плащайки ставам свидетел на обичаен скандал...кой е наред... Започна от мъж и жена на средна възраст и прерасна в житейски проблем на цялата опашка. Тежки дуъми от леки хора, според мен. Не издържах и попитах, защо сме толкова лоши хората и ако щете ми вярвайте те се смутиха и спряха да се карат. После си тръгнах и съжалявах, че не им казах всичко, което мисля, но сега осъзнавам, че просто ги съжалявам.

Още един позитивен, моляяяяяя 
Я не така!

Тук май важи на 100% поговорката: Каквото повикало, такова се обадило!"

Ами като си позитивен, ти се случват само хубави неща, обграждат те весели, положителни хора ........ и т.н. Но ако ти се е случило нещо нетолкова добро - най-добре не търси виновен, а гледай по-ведро на нещата! И ще видиш, че лошото ще те загърби!

Примери около мен - колкото щеш! Един фрапиращ случай - ТЪП, ама ..... помня го като че ли беше вчера: Откраднаха ни една вечер нафтата от камиона. Отивам при нашите и те ме посрещат със следния въпрос: Какво е пострадал Милчо /мъжа ми/? При което аз изтръпнах! /меко казано/ И питам какво? А те - Източили ви нафтата на камиона!!!!! А аз - с усмивка на уста казвам: Ами те /крадците/ пак няма да имат, пък ние........ ще наваксаме - няма начин! При което баща ми направо полудя, че толкова леко съм го приела и ме нарече с една думичка, която се пострах доста да забравя, но в момента ме обиди много яко! И си тръгнах ядосана и обидена!
Е добре - кажете ми какво трябваше да направя - да бълвам обиди, псувни и пр. Ами какво ще ми помогне това?!?!?! Нищо! Само ще ми навреди - ще ми е черен целия ден! Е, те нашите се постараха да ми го направят, ама пак не успяха 

И от всичко това да не остане някой с впечатление, че съм с лоши чувства към нашите - не, напротив - обичкам си ги до безобразие! Те просто се грижат прекалено много за нас, но това тяхното, дето им е набивано едно време........ Не мога да го разбера! И не искам!
Но пък донякъде успявам да ги убедя, че "белите с пари" /както казва една моя дружка/, не са повод за ядосване! И успяваааааааааам 
А пък голяма част от песимистичните мисли са свързани с пари!

Лелееееее, който ме познава лично, пак ще каже: То не е добре това момиче, след всичко, което и мина през главата, пак си мисли, че всичко ще се оправи! Тук вече не визирам "белите с пари" 

Така че, мацки, гледайте с усмивка на всичко и ще видите колко леко ще ви върви във всяко начинание!     

Аз определено мисля, че съм позитивен човек. За съжаление все по-често изпадам в черни мисли и тревоги, загубих вяра в близките хора.

Но гледам да съм максимално позитивна, да съм благодарна, че съм жива и здрава. Да се виждам с позитивни хора, усмихнати приятели. Но за съжаление това става все по-трудно.

Нека се усмихваме повече 

Къде изчезнаха...?

Ми ето ме ... ето ме 

станахме двамаааа... двамааа

по природа съм много позитивен човек, от всичко най-мразя да мрънкам и да се оплаквам, но понякога живота ни поднася едни такива на вид малки изненадки, които обаче ни смачкват и колкото да ми се иска да съм позитивна се налага да съм реалист
Обаче, съм сигурна, че всяка от нас има поне по 3 причини заради които може да се усмихне и да бъде щастлива

Ей, Стефи, Маймун, ще ви връщам в първи клас - я бройте по-добре     

Не че ще се броим де ....... 

хахаахахахах  ,ама то сме били цяла дружинка бре,малеййй браво 

Хахахах, ама то и аз съм от позитивните, брееее хора!
Винаги си повтарям, че може и да стане и по-лошо! 

хахаахахахах  ,ама то сме били цяла дружинка бре,малеййй браво 

Даааааааа! И това си ме радва мене 

Та, на въпроса от заглавието - тука смеееееееее     

Много станаха позитивните, ако направим една лека представителна извадка, ми че то не останаха негативни.  
Кво се оплаквате тогава?  


"Аз не съм от тях, како Сийке"

Както дойде....

Аз лично, ве4е не мога да мисля позитивно. След всичко което преживях и след неуспешното ИКСИ съм се скапала тотално,целият свят и всички около мен са ми  криви. С мъжът ми сме пред идеята за развод, временно се разделихме и така. Честно казано не виждам и смисъл да мисля позитивно. Ето, сестрата на моят мъж роди дете, захвърли го на свекърва ми и замина за чужбина. Ние я гледаме общо със свекито, от бебе и ето, че стана на 7 години. Майка й на малката не я виждала близо две години. В същото време аз искам дете и не мога да имам. Само ми кажете къде е справедливостта в този свят - ние искаме а не става, а другите и братята роми (без да засягам някого) се плодят и ги зарязват по домове! Затова не мога да мисля позитивно, сърдита съм на целия свят и на себе си дори. Особено на мъжът ми - все пак негова е вината да стигне до ИКСИ. Не, че е виновен, че имама проблем, но...
Аз ве4е съм на 38 години и не мога да се надявам на нищо пове4е. Не, че няма двойки които остават без деца до края на живота си, но аз усещам огромна празнота в душата си и ми се иска да не е така. И след скапаната Коледа и Нова година, настроението ми се развали още пове4е. Защото аз искам да бъда нормална и да престанат да ми задават въпроса - зашо нямаме бебе и като разберат, че мъжът ми е с проблеми, да ми казват със съжаление - ами ти си загубена, защо не го направиш с друг, той няма да се усети!. Ето това сме ние, хората, злобни и гадни. Съжалявам момичета, не искам да звуча толкова не позитивно, но така се чувствам.

Стоека, мила, това което си написала за хорските думи по отношение на мъжа ти е ужасно, направо нямам думи. Но, не всички хора са такива. Горе главата! Ще видиш, че след време ще си по-добре.. Времето наистина лекува - уверявам те. Стискам ти палци и ти пожелавам с мъжа ти да намерите отново пътя един към друг. 

Цитат на: Fussii в Януари 12, 2010, 13:11:29 pm

Къде изчезнаха...?

Ми ето ме ... ето ме 

станахме двамаааа... двамааа

Ако до всяко добро същество, застане поне още едно... тогава, тогава...

Айде и аз в кюпа на позитивноусмихнатите 

Така де, оти да се косим, като ще ми мине Е, случват се гадости, ама то това си е чара на живота, не може винаги всичко да е на шест, и винаги да си усмихнат, но е важно да гледаш позитивно, и да си убеден, че нещата винаги ще се наредят. Пък и както всички знаем - всяко зло за добро

deep, по повод продавачите - пробвай се да се умихнеш на продавачката, да й кажеш добър ден и довиждане / лек ден. Отношението им се променя коренно Щом в супермаркетите, в които пазарувам касиерките ме помнят и ми се усмихват (а човекопотока хич не е малък), значи има ефект 

Изкарах една доста крива година...трудна и сатурнова, от тези, в които липсват сериозни плутонови сътресения, ама буташ едвам, едвам ... ден за ден. Едвам ставаш сутрин, треперят ти душата и ръцете , абе крива работа... С титанични усилия, насила се карах да си играя с Никола, да чета приказки, да се разхождаме и междувременно да не му извия врата, като се разглезоти. Гледах малко хора да разберат (Джам беше един от потърпевшите ) Забелязах обаче, че ако се сопна на продавачката в магазина, ако се скарам със съседката, ако раздам правосъдие в офиса ми става 3 пъти по-гадно ...
Ся, всеки знае клишетата за това дето от нас зависи и пр. ама като се събудиш с топка в стомаха, не ти помагат много ... Преди, изпаднала вподобни депресивни състояния, ме нараняваха най-различни неща ... Сега, ама това не е плод на съзнателна автотерапия, просто ме разсмиват ... преди няколко дни, в разговор, някой подметна нещо за осиновяването и че щял да ме види като ми секне ентусиазма ...   Ами така не се бях смяла отдавна ... такава откровена и афиширана глупост ме държа весела цял ден (не съм пушила трева честно  ) Миналата година щях ужасно да се засегна и да си правя автоаналаиз към две седмици.
Мисълта ми е, че аз лично май се уморявам да съм тъжна и депресирана ... затова като ми дойде много, ей така без нищо - става ихуууууу

Напоследък, много странно, в главата ми е снимката на Лиса с трите лисугерчета, ама не толкоз те, колкото усмихнатата муцуна на мама   Е, няма такова зареждане... усмихвам се несъзнателно по цял ден...   Да са ни живи и здрави  

Мисълта ми е, че аз лично май се уморявам да съм тъжна и депресирана ... затова като ми дойде много, ей така без нищо - става ихуууууу

Ето така се чувствам и аз много често Просто когато водата ми стигне до устата - нещо ме изпушва на смях 

А това някаква нова категория хора ли е "позитивни хора"?!

Постоянно нон стоп "позитивен човек" на мен ми звучи като нон стоп "неадекватен"  на реалността и на случващото се около него човек.
Това може би е по силите на пример от учебник и на въображението на автора му да го изрисува така постоянно положително, че да подтиска обикновените хора, че са така неспособни да го приложат в реалния живот.

Все повече си мисля (от личен опит), че най-светлите и най-положителните книги по позитивно мислене се раждат в главите на най-депресираните и мрачни хора, и то като резултат да приложат теоретичните си измислици и обещания за генерална промяна в живота  като автотерапия най-напред. Няма да се изненадам изобщо, ако се окаже, че самите автори се депресират най-много и още повече, след като напишат книгата си.

Иначе, аз правя разлика за себе си между това:
1. Да съм усмихната през деня и да имам причина и повод да се усмихвам;
2. Да имам настроение;
3. Да съм оптимистично настроена за изхода на живота ми и за изхода на света като цяло;
4. Да искам да съм добра, т.е. да реализирам добри постъпки (не ми се е случвало повече от едно добро дело на ден досега, няма какво да се изхвърлям), а има дни, когато съм си направо зле настроена към света, имайки предвид някои негови представители и себе си най-вече;
5. Да се държа колегиално с хората, с които работя;
6. Да спазвам етикецията, правилата за поведение в обществото и законите;
7. Да се мъча да си внушавам позитивна нагласа към света, т.е. философията ми за
живота да има и екзалтирано светли нотки, нещо като религиозен автотренинг напук на всичко случващо се.

Всъщност, като тегля чертата, и излиза, че не знам каква съм през повечето време!

Определено не съм постоянно позитивна, защото за мен това е нещо различно, което не стои между точка 1 и 6 и по-скоро стои в точка 7, на която се бунтувам поради неправдоподобието и.

Цитат на: Fussii в Януари 14, 2010, 11:11:46 am

Мисълта ми е, че аз лично май се уморявам да съм тъжна и депресирана ... затова като ми дойде много, ей така без нищо - става ихуууууу

Ето така се чувствам и аз много често Просто когато водата ми стигне до устата - нещо ме изпушва на смях  

Същата работа съм и аз Явно е нормално, да не се шашкам, че са ми изгоряли бушоните
Относно позитивизма - амиииии, понякога колкото и да искаш да си позитивен, някак не се получава. Но това не значи, разбира се, че не трябва да продължаваме да опитваме Но е факт, че хората стават все по-затворени в себе си, вглъбени в собствените си проблеми и затова всички изглеждат намусени. И нормално, на какво да се усмихват - на поредния луд шофьор, който за малко не ги е отнесъл на пешеходната пътека? На постоянно растящите цени и безработицата? Изобщооо, колкото неща има, за които да се усмихваме, толкова има и за които да сме нещастни...за жалост.
Остава ни само надеждата, че все още не сме загубили способността си да се самоиронизираме и да се надсмиваме над гадостите в живота. А че позитивните хора не са изчезнали, то е ясно. Почти всички сме позитивни, просто тази ни природа е скрита някъде в нас, там където би оцеляла под ударите на живота.

П.С. Ауууу, как се отплеснааааах, леле, леле, какви откровения Извинете ме

П.С.2 Розичке, отново право в целта!

Особено на мъжът ми - все пак негова е вината да стигне до ИКСИ. Не, че е виновен, че имама проблем, но...
Защото аз искам да бъда нормална и да престанат да ми задават въпроса - зашо нямаме бебе и като разберат, че мъжът ми е с проблеми, да ми казват със съжаление - ами ти си загубена, защо не го направиш с друг, той няма да се усети!

Това не мога да го повярвам - наистина ли казваш на хората, че мъжът ти е с проблеми?  И ние сме на вашето диридже и вече 20 години се борим за дете. Но никога в разговор или на въпроси от този род, не съм си позволила да кажа, че мъжът ми има проблем и за това нямаме деца. Винаги казвам, че имаме общ семеен проблем. Най-вероятно и за това отношенията ни са се съхранили във времето! 
И за да не спамя темата, ще напиша и нещо по нея. Аз съм един от малкото позитивни хора, които познавам. Не, не съм, а по-скоро бях. Сега мога да кажа, че съм по-скоро реалист.  Колкото и криво и болно да ми е, гледам да не го показвам и да съм винаги усмихната и любезна с хората. Понякога и аз не успявам, особено напоследък, когато неприятностите са повече от хубавите новини, когато безпаричието, злобата, завистта, болестите и смъртта ни дебнат на всяка крачка.  Имаше период, обаче, когато усмивката не слизаше от лицето ми, даже получавах въпроси защо се хиля толкова, какво се е случило? А аз само се усмихвах и им казвах и те да се усмихнат.  Понякога се насилвам да се усмихвам и да бъда вежлива и любезна. Но все пак - по-добре да направя това усилие, може пък да заразя някого с него. Обожавам работата си, въпреки гадния шеф, обичам съпруга си, заради когото живея, благодарна съм, че сме живи и все още мога да мечтая!