0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Къде изчезнаха позитивните хора?
« -: Януари 12, 2010, 10:32:48 am »
Не знам откъде да започна тази тема. Може би оттам, че ми е все по-трудно да открия позитивното и у себе се, а преди време бях спокоен, уравновесен и безкрайно позитивен човек. Сега съм обградена от негативно настроени хора, които ме облъчват много силно с негативизма си и аз сякаш не успявам да се предпазя. Все по-трудно ми става да мисля за хубавата страна на нещата, а винаги има и такава. Никой не се усмихва ей така, просто да бъде мил с някого без причина. Особено ярка е разликата, когато посрещам чужденци. Работя с италианци. Ами, трябва да ви кажа, че с тях всичко става с лекота, те са позитивни, усмихнати и спокойни. Какъвто и проблем да имаме да разрешаваме, успяваме да го разрешим с 3 думи. За съжаление на хората, с които и за които работя се налага да обяснявам с часове, губим дни в решаването и на най-малкия проблем. На моменти имам чувството, че едва ли не говоря по-добре италиански, отколкото български, а това естествено не е така. За себе си съм убедена, че мястото ми не е в тази фирма и не заради естеството на работата, а заради хората и начина, по който се ръководят нещата. Обаче дали ще попадна на по-хубаво място, с позитивна работна атмосфера? При положение, че навсякъде срещам намусени хора, които са безкрайно нелюбезни. Знам, че има хиляди причини в България да се чувстваш нещастен, но сякаш преди време хората се усмихваха много повече и това адски много ми липсва. Дълбоко убедена съм, че щастието е вътрешно усещане и ако го имаш, не би следвало да ти оказва влияние външната среда, но дали тук това е възможно?! Ако външната среда е твърде негативна, какъв е начинът да съхраниш доброто и позитивното в себе си?
<br />[link=http:
*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #1 -: Януари 12, 2010, 10:46:51 am »
Ех, Мешко, напълно си права! И аз много пъти съм се чудила какво става.
Освен ние самите да се постараем да останем позитивни и да опитаме да повлияем на хората около нас, друго не си остава май.

Пожелавам ти успех и по-малко негативизъм около теб!


Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #2 -: Януари 12, 2010, 11:36:11 am »
Meshko,  :bighug:
На мен ми прави впечатление, че когато аз съм негативна, по някакъв начин това провокира неприятности всякакви. И обратното. Нямам рецепта. Ако имах, нямаше да имам лоши дни. Гледам да не се връзвам на битовизми и глупости, понякога успявам, понякога не...

Българите като цяло сме по-мрачни и по-фаталисти от други нации, но всякакви хора има навсякъде. И тук има добри и позитивни, и италианците имат мрънкачи вероятно. Не е само до стандарт на живот, макар че тревогите и кризата неминуемо провокират мрачната страна у хората.

Знам ли, ако всеки от нас се старае да е по-позитивен, може пък да подобрим малко общия енергиен фон  :wink: Самият факт, че има "Зачатие" например е израз на много положителна енергия у много хора - знаеш, че никой не взема компенсация за работата си за сдружението, сайтът и овулационния календар са резултат на доброволен безвъзмезден труд... Роман е друго нещо, което правим колкото за децата, толкова и за да балансираме енергиите в себе си. Друг пример - в моята офис сграда има една голяма рекламна агенция, един от техните служители е просто човек, излъчващ положителна енергия; като влезе в асансьора, винаги казва на всички "Добър ден" с усмивка. Не го познавам човека, ама само като го срещна, ми оправя настроението за деня. Понякога толкова е достатъчно. Моят начин е да знам имената на всички хора в кварталните ми магазинчета, в будката до парка, те много се радват, като ги наречеш по име. И спирам да минат пешеходците винаги, когато няма непосредcтвена опасност да ме отнесе този зад мен. Сутринта спрях, за да мине момиче, което чакаше поне 15 коли пред мен, ама никой не спираше. Е, поосвиркаха ме малко, ама тя ми се усмихна и ми махна, а това ни стопли и двете.

Тарикатите и негативистите няма да ги променим веднага, така че аз виждам изхода в малките неща.
« Последна редакция: Януари 12, 2010, 12:04:05 pm от marmotche »
Даниел 07.06.06  Димана 05.10.07
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #3 -: Януари 12, 2010, 11:39:29 am »
meshko106, разруши се един мит. Българинът всъщност не е гостоприемен, топъл, благораположен човек. Мога да изброя какъв е, ама не знам как ще се възприеме.
 
*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #4 -: Януари 12, 2010, 11:50:25 am »
meshko106, разруши се един мит. Българинът всъщност не е гостоприемен, топъл, благораположен човек. Мога да изброя какъв е, ама не знам как ще се възприеме.
 
Беше, но се промени с условията. Някъде все още се намират и такива.
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #5 -: Януари 12, 2010, 11:55:44 am »
О, сигурно се намират, аз все по-трудно срещам благи хора.

Иначе смятам, че винаги си е бил такъв като цяло - неприветлив.
*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #6 -: Януари 12, 2010, 11:56:56 am »
О, сигурно се намират, аз все по-трудно срещам благи хора.

Иначе смятам, че винаги си е бил такъв като цяло - неприветлив.

Млада си, Нинка, затова.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #7 -: Януари 12, 2010, 12:17:46 pm »
мислите на meshko106 ги мисля и аз - в редките случаи, когато успявам да се осъзная и погледна отстрани, за да видя до къде съм затънала в блатото на негативизма.

подобно на marmotche съм забелязала, че общуването, макар и бегло, с ведри, спокойни и позитивни хора, ми действа лечебно.

Nina, и аз мисля като Cygnus, че не винаги сме били толкова "черни" като цяло. до голяма степен го отдавам на разпада на обществото и държавата, на който имаме късмет да сме свидетели.


"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #8 -: Януари 12, 2010, 12:34:46 pm »
"Къде изчезнаха позитивните хора?"

Никога не са изчезвали. :)
От розовите или черните очила зависи, дали ще ги видим.
*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #9 -: Януари 12, 2010, 13:11:29 pm »
Къде изчезнаха...?

Ми ето ме ... ето ме  :lol: :lol:
В очакване ....
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #10 -: Януари 12, 2010, 13:14:34 pm »
Благодаря ви за подкрепата. Успях, така да се каже да се видя отстрани в дните преди празниците, когато бях вкъщи. Толкова ми беше хубаво, спокойно, приятна атмосфера, хубави филми, общуването с едно прекрасно и усмихнато дете. Това, което мармотче преди казваше, е абсолютно вярно -когато сме по-спокойни, явно и децата ни са по-спокойни. За момент се почувствах отново като себе си -спокойна и ведра. И това се отрази прекрасно и на хората около мен. Тогава истински успях да осъзная колко ме смазва ежедневието и враждебната атмосфера, в която работя, и твърдо съм решила да направя всичко необходимо, за да променя нещата.
Иначе и аз смятам, че българите невинаги са били такива, но напоследък показват най-лошото от себе си.
Fussii  :bighug:
<br />[link=http:
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #11 -: Януари 12, 2010, 13:25:11 pm »
Стресът, напрежението, проблемите - ето те изядоха положителната енергия на хората.
П.П: Точно днес си мислех по този въпрос. И стигнах до извода, че многото неуредици в държавата ни, вечното чакане някъде, размотаване, бюрокращина и подобни - те ни направиха такива.
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #12 -: Януари 12, 2010, 14:24:14 pm »
Стресът, напрежението, проблемите - ето те изядоха положителната енергия на хората.
П.П: Точно днес си мислех по този въпрос. И стигнах до извода, че многото неуредици в държавата ни, вечното чакане някъде, размотаване, бюрокращина и подобни - те ни направиха такива.
И също така и неуспехите, които ни се случват ни правят по-тъжни и обезверени  :(
Нещата са комплексни.

Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #13 -: Януари 12, 2010, 15:05:56 pm »
Честно казано, продължавам да твърдя, че от всичкия "чужд" народ дето съм видяла, българите са най-гостоприемни и готови да помогнат. Е не, че 100% са такива, но като цяло... Това си е мое мнение и се радвам, че все още мисля така :lol:
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #14 -: Януари 12, 2010, 16:10:25 pm »
Цитат
Къде изчезнаха позитивните хора?

Ето ме бе! :D

Трудното време ни прави трудни хора, от нас зависи какво можем да съхраним.

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #15 -: Януари 12, 2010, 17:10:10 pm »
Къде ли?

Скриха се в себе си. Затвориха се за да се съхранят. Оставиха си по едно малко прозорче за приятелите, най-близките приятели. Ама и тези приятели започнаха да изчезват един по един май.
Аз се имам за много позитивен човек, чак изглеждам глуповато понякога ходейки усмихната ей така без причина, но и мен ми излизат понякога дяволите.
Днес преди обяд неможах да изляза от входа с количката защото един господин с русенска регистрация редовно спира така, че едва човек минава покрай колата. Да не говорим за количка. Един път му писах бележка, учтива с молба да не спира така защото немога да изляза, недай боже пък да се наложи носилка да се вкара или изкара. Възрастни хора има в кооперацията ни. Е...нямаше полза. Преди поне оставяше повече место. Днес, честно ви казвам ако бях го видяла кой е щях да го изкарам насила от колата му защото трябваше да вдигна конструкцията на количката над главата си ( на рамо) и трите коша да ги сглобя на улицата където направих задръстване. Позитивна ли казах, че съм??? Не бях и още ме държи. Ама и бележката ми този път беше с огромни букви и не беше никак мила. И колата сритах няколко пъти. Не ми помогна де, не ми мина:)Само си изцапах обувките:) И пак се ядосах:)))
Цял ден стомаха ми е на топка заради това? И защо?!

Фуси, Евро...аз се чудя защо имената ви бяха в Червената книга :P То вие сте от защитените видове:)))))
*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #16 -: Януари 12, 2010, 17:47:10 pm »
Няма да правя обобщения за нацията ни, понеже съм убедена, че като всяка друга нация и при нас е "мешана работа" - има всякакви индивиди и всякакъв тип поведение.
От това, което наблюдавам у себе си съм стигнала до извода, че в повечето случаи - както се държа аз - така се отнасят и към мен. Когато съм ядосана, изнервена, уморена и се вторачвам в това какво не ми е наред - това буквално се изписва на лицето ми и е видимо във всеки мой жест, или дума. И естествено хич не се сещам, че толкова много ми личи, нито си давам сметка винаги, че именно така предизвиквам ответна негативна реакция у околните. Примерно в някаква елементарна житейска ситуация, когато самата аз съм кисела и някой ми каже нещо съвсем не злонамерено или с цел да ме обиди...аз го приемам по точно обратния начин. Просто защото съм негативно настроена точно в този момент и "пришивам" собствената си нагласа към нечии думи, или поведение. Оттам следва верижна реакция - аз реагирам остро и отсрещната страна вдига гарда и минава в "моя тон" от което естествено започвам да "киселея" още повече и цялата ситуация става крайно неприятна. Не само за мен. И какво постигам така? Нищо, освен допълнителен стрес и нерви, както и това да счупя настроението на още някой...
Ето например тези дни се срещнахме с познати, които не сме виждали отдавна. Не съм в особено цъфтящо настроение, в главата ми се въртят всякакви въпроси, черни мисли и страхове по повод на това "защо нямаме бебе?". Не ми се ходи никъде, не ми се среща с никого, не ми се бъбрят разни леки и весели неща, но се налага да излезем все пак.
Опитвам се да се стегна и да си наложа ведро настроение и мисля, че съм успяла и въобще не ми личи, че имам някакъв проблем. Още със сядането на масата, другата двойка започва някаква оплаквателна тирада от вида на колко са досадни децата им, как им късат нервите и не им оставят време за личен живот...всъщност съвсем типично за повечето родители, които не са имали проблем с правенето на деца. Естествено на мен ми идва да им се развикам, че са пълни кретени и неблагодарници и естествено не го правя, но си представям как се е променило изражението ми. Млъквам, за да не изцепя нещо грубо. Другата двойка започва да се чувства дискомфортно и "разговорът" клони към замръзване. Опитвам да сменя темата - получавам кратки и намусени отговори все едно за какво става въпрос. Без и една лоша дума да съм казала, невербалната ми комуникация - предизвика поведение идентично на моето състояние към момента. За нещастие, последва и въпросът: "Ами вие защо не си направите едно бебе, за кога чакате?" и тук вече аз се тросвам с едно: "Ами просто защото не можем представи си..." - следва тотален конфуз и гробна тишина. Момичето започва да пелтечи някакви извинения, аз съм на ръба да ревна и никак не ми пука, че тя "съжалявала и не била попитала с лошо...". приятелската вечеринка придобива атмосферата на погребение естествено. Следва: успокой се и ще стане и братовчедка ми 10 години нямаше деца, ама сега има три....Аз вече съм с пристъп на бяс, реакцията ми е агресивна, репликите - също. На дамата й писва и с право и ми отвръща с: "Аз не съм длъжна да знам какви проблеми имате, за да ми се караш сега все пак!". Така е. Всъщност аз съм в грешка и е моя вината да стигне разговорът и обстановката до такава фаза. Аз съм намусената, аз съм киселата, аз съм тази която излъчва негативизъм и аз съм тази която освен собствената си вечер, съвсем незаслужено скапа вечерта и на други хора. Имах далеч по-правилен начин за поведение и реакция. Имах вариант да поговоря нормално, да обясня подробно и да се разтоваря от натрупания стрес споделяйки какво ми тежи, вместо да стискам зъби и да товаря и себе си и околните. В крайна сметка се "взех в ръце" и вечерта завърши приятно за всички ни.
Разказвам това, защото е нагледен пример и за други ситуации в ежедневието ни, отнасящи се до какво ли не. Често очкваме някой "позитивен човек" да ни зареди нас самите, без да усещаме как с нервите и негативизма си, провокираме негативна реакция и у най-лъчезарните и сговорчиви хора с които общуваме. Когато на нас ни е криво, често не осъзнаваме, че сами си го правим още по-криво, че несъзнателно предизвикваме някого да ни отвърне с настроение и поведение идентично на нашето такова в даден момент. Естествено, че има и изключения, слагам ги в рубриката "неизбежни щети"  :D
За това реших, че трябва първо да положа усилие самата аз. Да се вгледам във всичко това, което ми е наред и да го "метна на везната", за да натежи срещу това, което не ми е наред. Наречете го самонавиване, ако искате. Следващото е, че не трябва да забравям как не съм единствения човек на когото нещо му тежи и да си го припомням възможно най-често. Да се опитам, когато някой ми се намуси първо да му се усмихна, вместо веднага да се намуся и аз. Когато някой ми свири на светофара, вместо да му тегля няколко майни, да му пусна за секунди аварийните за поздрав и да му се усмихна в огледалото, или да направя извинителен жест... Винаги има шанс да оправя и неговото настроение, ако реагирам позитивно, а не негативно. Когато някой съсед за пореден път ме подмине без да каже едно "здравейте" - ще му кажа аз, може пък да ми отвърне със същото, вместо да изпадам за пореден път в мисли що за невъзпитани хора има и да се ядосвам на това половин час... Когато пак някой ме попита защо най-после не си направим бебе - ще взема подробно да обясня "защо", вместо да мълча и да стискам с убеждението, че няма смисъл да товаря някого с личните си грижи. Когато на мен ми е криво и някой ми се усмихне, ще се напъна да се усмихна и аз дори и да не ми е до усмивки наистина, най-малкото защото така няма на мен да ми стане по-зле, нито пък ще разваля нечие чуждо настроение демонстрирайки, че ми е кофти в момента.
И всъщност...както с малки и последователни стъпки извървяваме пътя към това да имаме дете, със същите малки и последователни стъпки градим личното си щастие, настроение и го предаваме на околните без дори да разберем понякога. Да, не винаги се получава, но си струва всеки един път, когато все пак се получи.
Преди да се запитаме къде изчезнаха позитивните хора, първо да се запитаме дали ние сме от тях. ;)
Поздрави  :D
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #17 -: Януари 12, 2010, 17:51:02 pm »
Сига бе....  :lol:

Какво сте се оклюмали ... аз знам само няколко неща, които ще ме свършат - даже не искам да си ги помислям...

Здрави ли сте, слънце навън грее ли (е не точно сега, ама утре гат му дойде времето), имаме ли си премиер дето ни разсмива всяка вечер, а?????

яяяяяяя моля, малко по-така:

http://www.youtube.com/watch?v=BSKKLROWgOI&feature=related
В очакване ....
*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #18 -: Януари 12, 2010, 18:36:13 pm »
Lisko Сигурна съм, че въпросният господин е паркирал принуждавайки те да "летиш", като е нарушил всички възможни закони, което всъщност е много в твоя полза. Бих те посъветвала следното. Следващия път, когато решиш да излизаш, провери как е спрял, още преди да помъкнеш количка и бебета. Звъниш в полицията първо и казваш какъв е проблемът. Те ще пратят хора и ще напишат акт на господина, като "предястие". След това самите полицаи ще извикат паяка, за да му вдигне колата. В резултат на това, ще му се наложи освен да плаща акт, да се разходи до наказателния паркинг и да си плати за това, че автомобилът му е вдигнат. Неудобството за теб самата е, че вероятно цялото упражнение ще ти отнеме доста време (в зависимост от това в колко голям град живееш), но повярвай ми резултатът ще си заслужава. След такова приключение, няма да му хрумне повече да спира така, а и бързо ще се разчуе какво му се е случило, което е превантивна мярка срещу други мераклии склонни да паркират "тарикатската".  :wink: Ако сама извикаш паяк - дължиш 15лв., ако извикаш полицията първо - не дължиш нищо, а и за този господин - ядовете стават двойни.
И аз писах бележки и си изографисвах вратите на гаража дълго време - полза никаква. Веднъж направих това, което съветвам и теб...ами 3-и месец никой не ми е пракирал пред гаража. Даже персоналът на отсрещното заведение, търчал да предупреждава мераклиите какво ги чака, ако спрат там  :lol:
Успех в начинанието! Това, че имаме права само по себе си не е достатъчно, трябва и да си ги търсим, при това упорито.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    *слонче*

  • *****
  • 1764
  • вече сме трима и съм най-щастливата жена на света!
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #19 -: Януари 12, 2010, 22:07:07 pm »
аз с радост ще споделя, че познавам истинска позитивна дама и се радвам, че благодарение на нея откривам все повече приятни неща от живота.  :D
рядко срещано явление са за мен позитивните хора, но работата ми е такава-иначе гледам да се обкръжавам от приятни приятли и познати.
никога не отстъпвай на принципите си!