Ами, аз предполагам, че не са толкова много хората с такива спомени като моите, но все пак тук не пишат тийнеджъри и си позволявам да припомня нещо.
Като бях ученичка, имаше време, в което се излъчваха филми за деца - разглеждаха проблеми, които вълнуват децата, нямаше секс и насилие в тях ("Синьо лято", "Призраци в блока", "Арабела", "Войната на таралежите", ""Рицарят на бялата дама"). В тези филми доброто побеждаваше- положителните герои имаха принципи, бяха честни, дори мислеха за опазването на околната среда. Тези филми бяха добро средство за възпитание на децата. Какво се предлага на децата сега? Комптърни игри, в които си избираш оръжие, караш с висока скорост, не цениш живота; сладаникави сериали, които са предназначени за бабите, а не за подрастващите и анимация, която само им рекламира играчки.
От друга страна- в праймтайма, еднакви поръчкови новини, които са по-цензурирани от соц.времето, с главни герои с по едно име или прякор; сериали в които режат трупове(извинявам, се но ние вечеряме
), реалити програми, в които основната сюжетна линия е "Пре..баване на другарчето" и водещи с уличен език представят "звездите" и простеят.
Това е времето, в което пред екрана са целите семейства, вкл. децата.
Имам спомени, че съм гледала като дете биографични филми за Моцарт, Вагнер, Паскал, Ломоносов, Верди, които допълват общата култура.
Съгласна съм, че трябва да има разтоварващи филми и програми, но е добре да има и някакви смислени, възпитателни филми и предавания,за да не гледаме само Дискавъри.