mini Обсъдихме тези въпроси със съпруга ми и двамата сме на мнение, че година-две в опити за спонтанно забременяване и при евентуален неуспех, чак след това да се насочим към АРТ, за наше съжаление не можем да си позволим вече.
Не сме престарели де, но времето си минава за всички ни и с напредването на възрастта "естествените ни шансове" определено намаляват. Като започнем с това, че по чисто обективни причини, може би към май-юни ще имаме приблизителна яснота какви са проблемите при всеки от нас (ако не и по-късно) - ей я половин година заминала. Добавяме и задължителния период за лекуване на инфекции, а там борбата както знаем - никой не може да каже колко ще продължи
Понеже съм оптимист, надявам се до края на 2010 да знаем поне какво ни има и да сме преборили инфекциите. Ето - става година.
Нека все пак уточня следното. Не мисля, че АРТ е като пластичната хирургия - тръсвам се при Док и казвам: "Ама аз искам ин витро пожелание"
Ставаше въпрос, за това, че ако има показания за АРТ, нашето решение е да се насочим натам веднага, вместо да продължим да опитваме с "по-консервативни" методи, че чак като не се получи да се насочим към "тежката артилерия". Все пак имам предвид и факта, че и при АРТ - няма гаранции, рядко става от първи, втори опит, не може всеки месец да се прави...ето пак се очертават доста дълги времеви периоди. Може и 6-7 опита да се наложат и пак да не стане.
За това решихме, че
ако Док предложи избор между опити за спонтанно забременяване, подкрепени с медикаменти или асистирана репродукция - да се спрем на втория вариант. Което естествено не означава, че междувременно ще спрем с опитите нещата да се случат по нормалния начин
Никак не ми е "детската мечта" да ме тъпчат с хормони и да си рискувам здравето (че и живота, ако реагирам крайно на стимулация), но както се казва - целта оправдава средствата. Мога само да се надявам на най-добрия изход, никой не може да даде гаранция и прогноза какво ще се случи. Наша си е вината, че похабихме толкова време, което можехме да ползваме за "по-щадящи" опити за бебе, ама минало вече...няма какво да го мислим, няма да върнем стрелките. Четох тук стари теми отпреди няколко години, не сме прецедент ние двамката
Голямото планиране на живота, сметките кога точно ще забременея, търсенето на идеалното семейно жилище в което ще гледаме нашите три деца, които разбира се безпроблемно ще си направим с точно по 2 години разлика... Сега се смея на себе си, като си помисля как повече от година старателно търсих апартамент с поне 3 спални, че да имаме 2 отделни детски стаи (хубаво, че се спрях навреме, за да не търся с 3 детски). Имах много "стройни аргументи", че не е хубаво когато дойдат децата да им създавам дискомфорт със смяна на жилище по-удобно за нашето голяяяяямо семейство - всичко трябва предварително да съм наредила. Така ами. Патка! Та даже се тревожех съвсем искрено, ако имаме 3 момчета, дали ЕГН-то ще ми позволи да опитваме до появата на момиче...смях, смях. Пък как се кахърях, докато подготвях сватбата, да не взема за "лош късмет" да забременея точно в този период и да съм бременна булка, която не може да се порадва пълноценно на собственото си тържество, ей такива работи. Е, сега малко смях през сълзи стана, ама ще се наредят нещата някак, убедена съм.
То когато си свикнал да си контролираш живота в почти всички аспекти и опитът те е научил, че с полагане на усилия и проява на упоритост можеш всичко да постигнеш, явно трябва челно да се блъснеш в "бетонна стена", за да ти светне, че всъщност доста неща не зависят от волята и усилията ти. Не, че не съм го знаела толкова, колкото не ми се вярваше, че баш на нас ще се случи...вероятно, като повечето двойки тук. Сега просто трябва да се справим и толкова. За себе си реших да подходя към създалата се ситуация рационално, а не емоционално (доколкото е възможно изобщо). Пределно ясно ми е колко би ме натоварила психически АРТ процедура (и), какви са рисковете за здравето ми... Финансово - ще се откажем от разни планирани придобивки и пътувания - "цена", която дори не си струва да коментираме с оглед на поставената цел, само да стане...пари се изкарват - децата не ги носи щъркела... Ами това е, което си мисля за момента, ще видим какво ще стане накрая.
Поздрави!