Здравейте момичета,
за пръв път пиша в тази тема. Дойде и моя ред за инсеминация. Започваме към 22.02. и дай боже да е успешно. Аз толкова съм се уморила да вярвам и да се надявам, че вече в нищо не вярвам. Правя го, за да не се изяждам отвътре, че бездействам и нищо не правя, залъгвайки се, че може да стане чудо по естествен път. А времето тече безмилостно и с всеки следващ месец шансовете намаляват........Накратко за мен: на 37 г. съм, имам една прекрасна дъщеря на 10 г. и втора бременост, завършила с мъртъв плод в 34 г.с. през септември 2008 г. И двете са след естествено забременяване. Преди втората бременост имахме диагноза мъжки фактор и вторичен стерилитет. Бяхме се запътили към арт методи, но чудото стана! Лекарите не могат да си го обяснят как с тази лоша спермограма изобщо е имало зачеване......Това, че бремеността завърши зле е друг въпрос, малшанс - възел на пъпната връв.......Сега няма да говоря за това. Тъжно е, много, много тъжно........
Влизам в темата при вас, с надеждата да си помагаме морално по време на процедурите и да ме просветлите, защото аз съм зле по отношение на арт методите. Аз съм в клиника "Щерев", д-р Юнакова. Тепърва ще решаваме дали да съм с инсеминация на ЕЦ или стимулирана. Аз имам нормална овулация и много ми се иска да започнем първото инсе с ЕЦ, т.е. нестимулирано. Или пък стимулацията увеличава шансовете? Как мислите Вие? Ще се радвам да споделите. И с какво всъщност се стимулира при инсе - клостилбегит или е нещо индивидуално за всяка конкретна жена? Страшна ли е самата процедура, боли ли много? Вълнуват ме хиляди въпроси......в главата ми е пълна каша. Чудя се изобщо защо започваме с инсеминация, при толкова лоша спермограма..............Не знам........Удавника и за сламка се хваща......
Поздрави за сега от мен и желая успех на всички момичета в процедури.
