здравейте момичета!вчера се чудих цял ден какво да напиша за да се успокоят страстите и все се отказвах,за да не остана неразбрана..но тъй като виждам че няколко пъти е цитирано моето потребителско име явно мнението ми е изтълкувано погрешно и е станало повод за размяната на някои реплики,та реших да обясня думите си:
в темата писах само и единствено с цел да споделя от опита си мои чуства и да бъда полезна;не съм искала да обидя който и да било, затова и постът ми е със цитат а не с обръщение към конкретен човек;грешката ми е че е трябвало явно да изтрия ника от цитата,за да е ясно че коментирам конкретни думи и мисли,които не са само на един човек ,а на много/не само потребители дори на форума/ и то не защото неразбирам тези мисли и чуства,а защото знам на мен как са ми звучали в много случаи и си представих как някое момиче ги прочита/може дори да не пише тук,просто да чете/ и се облива в сълзи с мислите "защо съдбата е против мен..какво съм сгрешила..,че Бог не ми дава този дар?!" представете си го за миг..това граничи с примирение,а има хора за които е трудно ,да не кажа невъзможно да мислят по-този начин.
и най-вече исках да кажа на момичета на които тези думи / "Божа работа"/ биха им прозвучали не утешително а напротив ,че това че опитите за бебе до момента не са успешни,не е защото Бог така е решил...това като мисъл е смазващо/пак казвам говоря от моя личен опит,не искам да натрапвам мнението си на никой-всеки има различен подход за справяне с болката../ ,а е вероятно защото на този етап няма решение на проблема..така на мен ми е било по-лесно да понеса фактите пак уточнявам.Както лекарите казват-"ние направихме каквото можем,останалото е Божа работа",така и сигурно сте чували приказката "Бог помага ,но в кошара не вкарва" идеята ми е че нещата не са никога черни или бели..и могат да се разглеждат от различни страни...това е.
Желая успех от цялото си сърце на всички ви.
