Гардже, разбира се, че стреса като цяло оказва негативно влияние. Но хората, които нямат репродуктивни проблеми да не би да нямат стрес в ежедневието си? Всеки си има някакви проблеми и притеснения. Просто при нас наред с другите фактори, стреса вече се явява "черешката на тортата". Не твърдя, че няма връзка и едва ли не, да не му обръщаме внимание, но нашето състояние е затворен кръг малко. Не можем да изключим стреса, невъзможно е просто. Да ограничим - да, но доколко? Нямаме деца - това ни докарва стрес, стреса ни докарва дотам да нямаме деца....и какво става? Омагьосам кръг, от който няма излизане, а отделно си вървят злободневните проблемчета, безпаричието, притеснениятра дали ще си запазиш работата, дали ще си плащаш кредита...
Но такива проблеми имат всички, но не всички имат стерилитет. Ако само това пречеше чааак толкова, всички щяхме да сме бездетни.

П.С. Не знам дали ме разбирате какво искам да кажа. В никакъв случай не бива да пренебрегаме психиката. Но нека не си вменяваме сами допълнителна вина, мислейки, че ето на, много съм депресирана и затова не става. Това си е направо безумно, защото няма изкарване от тоя филм, стигнем ли дотам. Още повече си увеличаваме стреса по този начин. Опитваме се да мислим позитивно, ама нека не сме утопични. Нормално е да изпитваме страх, тревога и т.н. И тези чувства и емоции ТРЯБВА  да се преживеят, трябва да ги оставим да излязат от нас. Без да прекаляваме, разбира се. Ако не можем да се справим сами, да потърсим помощ.

Много си права crow!Май тук повечето сме едно и също мнение за "приятелите",а и най-интересното е ,че всички разбират и са "компетентни".Аз пък по повод сп.ми аборт този месец чух отговора,че "то както ме боляло корем било сигурно ,че ще го загубя" и още подобен род тъпотии.Или абе ще си направите ново ,уфффффф яд ме е ,че има такива нетактични хора.Ограничавам се вече ,а и съм решила да спра да коментирам,освен тук пред вас,че като нищо ме обявили ,че ми е станало фикс идея и т.н.Моята тайно бременееща приятелка пък днес каза ,че нямало за какво да се хвали ,не било голяма работа това ,че чакат бебе "кво толкоз?"

Гардже, разбира се, че стреса като цяло оказва негативно влияние. Но хората, които нямат репродуктивни проблеми да не би да нямат стрес в ежедневието си? Всеки си има някакви проблеми и притеснения. Просто при нас наред с другите фактори, стреса вече се явява "черешката на тортата". Не твърдя, че няма връзка и едва ли не, да не му обръщаме внимание, но нашето състояние е затворен кръг малко. Не можем да изключим стреса, невъзможно е просто. Да ограничим - да, но доколко? Нямаме деца - това ни докарва стрес, стреса ни докарва дотам да нямаме деца....и какво става? Омагьосам кръг, от който няма излизане, а отделно си вървят злободневните проблемчета, безпаричието, притеснениятра дали ще си запазиш работата, дали ще си плащаш кредита...
Но такива проблеми имат всички, но не всички имат стерилитет. Ако само това пречеше чааак толкова, всички щяхме да сме бездетни.

П.С. Не знам дали ме разбирате какво искам да кажа. В никакъв случай не бива да пренебрегаме психиката. Но нека не си вменяваме сами допълнителна вина, мислейки, че ето на, много съм депресирана и затова не става. Това си е направо безумно, защото няма изкарване от тоя филм, стигнем ли дотам. Още повече си увеличаваме стреса по този начин. Опитваме се да мислим позитивно, ама нека не сме утопични. Нормално е да изпитваме страх, тревога и т.н. И тези чувства и емоции ТРЯБВА  да се преживеят, трябва да ги оставим да излязат от нас. Без да прекаляваме, разбира се. Ако не можем да се справим сами, да потърсим помощ.

Аз имах пред вид точно депресията след неуспешен опит, защото това коментирахме, и точно това сме изпитали всички тук за жалост 

Лично при мен съмненията, че ще имам проблем със забрем.  ме споходиха още в момента, в който започнахме опитите и ... ме държаха 6 год. Не знам - или имам пророческо виждане, или с мислите си предизвиках събитията, или ...?

Емоциите също не са наш добър съветник, но ... дъра-бъра, лесно е да се каже ...



 

Аз съм съгласна с Гарджето. Не от друго...истории много съм слушала най-различни.
И съм имала познати вманиячени в забременяването и съм им казвала успокой се...къде ти!
Аз толкова истории слушах и четох за проблеми със зачеването, че някак имах усещането, че това ще се случи и на мен. От друга страна пиех противозачатъчни, които ме подсещат друго.
Моите вярвания са малко странни и не искам да ви обременявам, но едно от нещата е, че някак още от малка знам, че абортът е много голям грях. И винаги много съм се пазила да не ми се случи изненада...на неподходяща възраст и с неподходящата половинка. Наистина много ме беше страх.
Та за противозачатъчните, чела съм на много места, че когато ги спреш се "хваща" много бързо. Даже ги предписват с лечебна цел. Аз си мислех, че едва ли не на първия ден без хапчета - ще съм бременна! И някак толкова се вълнувах, а то какво стана. Много бързо се зарибих, може би защото очаквах че така ще стане. Още на 4-5 месец вече имах лекар, който ми следеше фоликулите... И много бързо се депресирах.. и тези тестове - на финала имах фобия от тях.
Започнах със стимулации...нищо. Изследвания - излязоха разни работи, но не гарантиращи стерилитет. Инсе - пак не.
 Все си мислех, че си натоварвам психиката много с постоянното мислене и тези скапани планове! Сега със сигурност установявам, че те ми съсипаха година и половина от живота. Лекари, сметки, какво ще се пие, кога ...кога е време за секс, след "времето" секс не ми се прави изобщо...после сед теста мразя себе си и мъжа ми...него повече.
И единия глас казва - успокой се! А другия - ти луда ли си ?!?! И просто не можех да се успокоя! Даже самото "спокойно" ме дразнеше адски много, а камо ли да ми го каже някой.
Поне в това отношение аз бях внимателна. За проблема знаеха двете ми най-близки приятелки и аз нямам никакво съмнение, че те ще са на ниво във всяка ситуация.
 
Та...Откриха ми проблем със ЩЖ и ми казаха, че ще се лекувам 2 години... от които 6 месеца да забравя за каквито и да е опити за бебе.Много се сринах. Открих също, че присъствието на мъжа ми и натискът ( неосъзнат ) от негова страна също много ме е натоварвал. "Кога ще правим бебе, кога са ни дните ? "
После.. " какво стана, имаме ли резултат?"
Той не го пита с лошо...но аз имах чувството все едно ме обвинява. Все едно аз съм виновна и го разочаровам! Като му казах че съм болна, ме пита - ѝ а добре..сега кога ще превим бебе?"
Казах - няма да е скоро мойто момче. В близката година забрави...

Адски много ми олекна!
В началото много се здухвах и ревах, но после...какво да направя! Примирих се.
А след примирението - дойде успокоението. Започнах да живея нормално, да правя секс когато ми се прави ...
След 2 месеца забременях. Случайно...
Един от ендокринолозите при който ходех, след като разбрах че съм бременна ми погледна изследванията на хормоните правени седмица преди да забременея и ме попита - " сигурна ли сте, че има бременност? "
Казах - да...а той - "на лекар ходихте ли..или само от тест ?"
 

В интерес на истината, ако си следях календарчето вероятно нямаше да съм бременна. Защото ние правехме секс кажи речи до 14-16 ден на цикъла ми. После...аз не исках, някак все едно нямаше защо. А съм забременяла с късна овулация на около 20тия ден от цикъла ми.

Мисля, че инвитрото би помогнало на хора с проблемна спермограма или тръби.
Иначе би могла да избърза нещата, при двойка без реален проблем ( лечим с лекарства, операции и т.н. ) В смисъл изключвам всичко неразбираемо за лекарите или хората като цяло. Защото според мен, елементът на "съдбата" също е важен.

 Раиса, според мен наистина "съдбата" има пръст в много случаи Сега да не прозвучи наивно, да уточня че не разчитам на провидението, ала нито един вид АРТ не може да гарантира успех. Ето в моят случай лекарят ми беше убеден, че с тези ембриони шанса ми е над 70%. Обаче, както каза и той "Останалото е божа работа". Говорила съм с него дали смята, че медицината не е напреднала достатъчно, за да открие нашите проблеми. Отговорът му беше, че медицината е достатъчно напреднала. "Ето прави се ин витро, решават се много заплетени случаи". Това е мнението му. Останалото е "Божа работа". А и, питам се .. наистина ли си мислим, че двойките, които забременяват без да стигнат до гинеколог дори, всичко им е наред ? Нямат нито едно разбутано хормонче, тръбите им са прави като магистрали, яйчниците им произвеждат чудни яйцеклетки и т.н. ?
Ако случайна жена, забременяла след 3 месеца опити си направи всички изследвания, операции, снимки и прочее - дали ще излязат по-добри от моите ? Едва ли.
Факта, че има забременели с лоши ембриони, на които ембриолозите не дават голям шанс и жени незабременели с перфектни ембриони - пак ме навежда на мисълта, че не може медицината да изземе функциите на провидението.

Съжалявам, ако се откланяме от темата за депресиите, затова смятам да продължим по темата в някоя по-подходяща такава. Това, в случай че отегчаваме останалите.
 Целувки на всички !

Да, нека се придържаме към емоционалната страна на нещата.

Това с мисленето и немисленето за мен поне изобщо не е така. Единственото ми забременяване (за съжаление завършило трагично) е точно, когато правех тестове за овулация и пресмятах фертилни дни. Сега ще ми е много трудно да си избия от главата мисълта, че ако бях започнала по-рано с тестовете, резултатът можеше и да е друг.
А вече е безпредметно от тях.

 
Не се натоварвай допълнително психически...

.. Останалото е "Божа работа". А и, питам се .. наистина ли си мислим, че двойките, които забременяват без да стигнат до гинеколог дори, всичко им е наред ? Нямат нито едно разбутано хормонче, тръбите им са прави като магистрали, яйчниците им произвеждат чудни яйцеклетки и т.н. ?
Ако случайна жена, забременяла сАко случайна жена, забремелед 3 месеца опити си направи всички изследвания, операции, снимки и прочее - дали ще излязат по-добри от моите ? Едва ли.
Факта, че има забременели с лоши ембриони, на които ембриолозите не дават голям шанс и жени незабременели с перфектни ембриони - пак ме навежда на мисълта, че не може медицината да изземе функциите на провидението.

немога да не се включа отново,защото темата ми е до болка позната..съгласна съм донякъде с този пост,да Божа работа е зачеването ,както ти е казал лекаря ..
да има такива които забременяват с  "лоши ембриони" ,но това не означава че други с "хубави" не са забременели защото няма причина,а просто съдбата така е решила... просто това моят разум не го приема...предпочитам да мисля че тези с "хубавите",които не са забременели е защото има друга причина,която още не  е изяснена..или провалената АРТ процедура е пак защото има още неясноти в тази материя за лекарите..така на мен ми е било по-лесно да съхраня вярата си,че някой ден ще успея и ще разберат нашия проблем и пр.
 ..зачщото тогава какво трябваше да си мисля аз годините които чаках и след провалените процедури?!че Бог не иска да ми помогне да забременея ли...невярвам..с приказки от рода че е божа работа само са ми вредили /говоря за себе си/ и са ме депресирали повече.това което мога да кажа на всички момичета е да се борят за мечтите си въпреки всичко..когато се уморят да си отдъхнат колкото им е необходимо и после отново!това е моето мнение
  и не на последно място-да има момичета,които забременяват не само на третия месец от опитите,а и от първия и да това не означава че те са без проблеми /всичките/,но нека не забравяме,че зачеването е съвкупност от доста механизми и точния момент и ако нещо не е наред на девойката ,но другите неща в този момент са ок - да ще се получи от първия път,просто съвпадение,а не защото съдбата така е решила..станах многословна,моля за извинение

И аз имам какво да кажа по въпроса, но мисля, че целият този разговор трябва да се премести в друга тема.
Може би нещо от рода - "вярвате ли, че и съдбата има участие" или "енергиите в човека"...нещо такова.

Има адски много неща, които хората не могат да разберат и за това ги отричат. Твърде е елементарно обаче, според мен. Има и много литература по тези въпроси.

А тук, мислим е добре да спрем да спамим.
И моля ви, без агресия, обидени и т.н. Всеки има мнение и го изказва без да има за цел да нарани/обиди/натъжи и т.н.

Гардже, разбира се, че стреса като цяло оказва негативно влияние. Но хората, които нямат репродуктивни проблеми да не би да нямат стрес в ежедневието си?

Съгласна съм, че като цяло стреса е нещо много разрушително, но за мен едното няма нищо общо с другото.
Да...всеки има стрес в ежедневието си, в офиса, в трафика, в общуването с околните...
Но аз не мога да го сложа на една везна със стреса, през който минах. Единия го забравям след 5 минути, а другия ме натоварва психически всяка минута.   

Абсолютно съм съгласна с любопитка. Това е и моето мнение.
Раиса, аз не видях обидени, нито агресия. Ти къде ги съзря? Нека не си създаваме излишни драми...
Последните постове не са точно спам, защото нещата пак опират до чувствата и емоциите и как всеки се справя с тях, какво им влияе и т.н. Всички неща, които обсъждахме са в пряка връзка с депресиите ни. Виж, ако тръгнем да обсъждаме чисто техническата част - да, това вече ще е спам.

Изобщо не Ви отива на годините агресивното писане, или може би греша.
Не ме и интересува всъщност.
Много добре виждам, вярвам и другите четящи...не е необходима агресия или главни букви.

Както и да е, все пак да отговоря, макар че не знам дали си заслужава изобщо...
Не съм ползвала "редактирай" защото в случая не ми беше удобно.
Други нервни въпроси имате ли ?

( трябваше да е с червени, а не със сини букви, за по-силен ефект  )

Раиса, ще те помоля да внимаваш с тона, защото никак, ама никак не е подходящ!
Какво ни отива на годините, не си ти човека, който да прецени. Аз не виждам никъде агресивно писане. Емоционално - да, разбира се. Темата е в Емоционални все пак. Разбира се, че постовете ще са малко по-разгорещени. Но никой конкретно към теб не изразява агресия, нито те напада. Това че на теб така ти се струва, може би значи, че ти имаш проблем.
Спазвай добрия тон и не създавай интриги. Темата е достатъчно емоционално натоварена, за да я нагнетяваме допълнително. Всеки има право на мнение и чувства и затова този форум е озаглавен - Емоционални проблеми, за да си споделяме емоциите.
Приятна вечер на всички!

съжалявам, че се намесвам, но

Raissa777, що не ползваш "РЕДАКТИРАЙ"???

също не ми се струва по темата, нито пък много адекватно. (никого не нападам, нито защитавам)
Сега по темата...
Много пъти съм чувала да се заклеймяват лекари, които казват : ние правим каквото можем, а останалото е Божа работа. Срещнах много жени, които смятат, че лекарите са богове и трябва да им се дава точен процент успевяемост за жалост колкото и да ми се иска не е така. Аз също смятам, че всичко е въпрос на шанс, късмет и съвпадение. Много често съм се питала къде съм съгрешила, защо се раждат толкова много непланувани и дори нежелани деца на хора, които според мен въобще не са способни да гледат себе си, камо ли дете... но...явно така трябва. От цялото това нещо се научих на едно- да съм над нещата, да си налагам спокойствие каквото и да ми коства това. Преди се тревожех за изпити, работа, кой ми какво ми казал.... вече не ми пука. Според мен... всичко става с времето си, ако не става- значи все още не му е дошло времето.

Eganeva, моля те, старай се по-меко да отправяш забележки!
Момичета, нека не си създаваме допълнителни проблеми и нерви, мисля, че тези, които вече имаме ни стигат

Ясно...

Възпитанието не ми позволява да изкажа истинският си тон. И това че се старая да внимавам какво казвам, за да не обидя дякого...особено в тази тема. Аз не съм сляпа нито глупава и сама мога да предценя дали нещо е агресивно или не, особено отправено към мен.
Аз не си позволявам да правя забележки, да казвам на кой тонът му е подходящ или "никак, ама никак не е подходящ! " ,да назидавам, да казвам на кой в коя тема да пише и какво, да пиша с главни букви...много препинателни знаци и т.н.
Според мен точно в този форум следва да има много толерантност, а всъщност има много агресия .
Което хем е много странно, хем нищо ново под слънцето.

  Темата се превръща в бойно поле  Депресията преминава гръмко в агресия  Ето как бихме могли, дори от този малък ... да кажем "инцидент", да направим простичък извод, какво се случа в живота ни "благодарение" на депресията и на обърканите ни чувства  Отчаяние, усещането че всеки се взира в нас, че някой умишлено ни кара да се чувстваме неприятно, грешно тълкуване на това, че бременната ни приятелка или тези с деца ни отбягват... А бе, накратко, че целият свят е срещу нас  И ето - ставаме жлъчни, критични, неделикатни и често груби  Не съм насочена конкретно и лично към някой, а към всяка една от нас  Момичета, съвсем скоро очаквам да ми се обадят за заповедта  Дано не прозвуча като егоист, но наистина разчитам на вас  Няма да мога без ваша помощ, да издрапам смело към новият опит  имам нужда от вас, имам нужда от вашият шут отзад, за да мога да направя решителната крачка напред, но нека този шут не бъде агресивен  Обичам ви!

Темата се превръща в бойно поле  Депресията преминава гръмко в агресия  Ето как бихме могли, дори от този малък ... да кажем "инцидент", да направим простичък извод, какво се случа в живота ни "благодарение" на депресията и на обърканите ни чувства  Отчаяние, усещането че всеки се взира в нас, че някой умишлено ни кара да се чувстваме неприятно, грешно тълкуване на това, че бременната ни приятелка или тези с деца ни отбягват... А бе, накратко, че целият свят е срещу нас  И ето - ставаме жлъчни, критични, неделикатни и често груби  Не съм насочена конкретно и лично към някой, а към всяка една от нас  Момичета, съвсем скоро очаквам да ми се обадят за заповедта  Дано не прозвуча като егоист, но наистина разчитам на вас  Няма да мога без ваша помощ, да издрапам смело към новият опит  имам нужда от вас, имам нужда от вашият шут отзад, за да мога да направя решителната крачка напред, но нека този шут не бъде агресивен  Обичам ви!

Няма нищо егоистично в поста ти, имаш най-големия шут отзад от мен и най-голямата доза позитивизъм, която мога да ти дам... успех и дано всичко е наред