Сега прочетох всичко в темата и ме хвана яд...защо чак сега започнах да чета във форума? Има толкова като мен...
Отговорът е, че не можех. Преди просто не можех. Психически толкова се бях сринала, че се страхувах дори от постове на бременни. Гледах си само в календарчето...
Даже и това спрях в тоталния момент на отчаяние.
Някак при мен нещата дойдоха от големите очаквания. Бях чела , че след противозачатъчни много лесно се забременява.
Моя мъж започна да говори за дете още съвсем в началото на връзката ни. Аз първоначално се стреснах, толкова рано...Но после се съгласих, какво по хубаво
Познавахме се от 4 години,преди да се съберем.. толкова го обичах.
Той е с 10 години по-голям от мен, родителите му чакат внуче от много време..въобще тези очаквания ми се стовариха на главата.
Моя мине не мине време ми обясняваше как всичките му приятели имат деца...и т.н.
Е, спрях противозачатъчните. От всичко което бях чула/прочела си мислех, че едва ли не от първата вечер ще забременея.
Е, не стана точно така. Занизаха се месеци... лекари, процедури,изследвания,следене на овулация, хормони, инжекции и т.н.
Месеците минаваха ли минаваха...нищо не ставаше.
Започна да става някак напрегнато вкъщи. Сякаш на подсъзнателно ниво се обвинявахме, аз него, че не може да ми направи дете, че не ми помага по никакъв начин..нито ме подкрепя, едва го накарах след 10 месеца да си пусне спермограма и т.н. , а той мен, че не мога да му родя така.
Не знам, нищо не сме говорили...просто усещането стана такова. Студено едно.
Карахме се често, секс по график...
И в един момент всичко се срина.
Откриха ми хиперфункция на щитовидната жлеза, казаха ми, че 2 години ще се лекувам...и минимум 6 месеца да забравя за дете.
Е...това беше върха.
Не само че не се срещах с бременните/родилите ми приятелки , аз не исках изобщо да виждам бременна жена...малки деца и т.н. По пътя ми от работа към вкъщи всеки ден ревах, защото минавах през една детска градина...
На финала си смених маршрута.
При следващият въпрос, "кога ще ми родиш дете?"
направо ми се зави свят... казах - изобщо няма да е скоро! Близката година забрави!
Божа работа.
2 месеца след тези случки забременях случайно. 10 дни след предполагаемата ми овулация. От левият яйчник...
Като се има предвид, че лекарите ми бяха казали, в месеците с ову от ляво да се пазя...тъй като лявата ми тръба е повече от 2 пъти по-дълга от нормалното и възможността за извънматочна е много голяма.
Последното ми изцепление,
Моля се наистина да е последно!
беше на 8ми Февруари. Имах закъснение 8 - 10 дни ( не съм била никога с редовен и точен цикъл ...) . От тестове вече имах фобия и отказвах да си направя. Реших, че направо на преглед ще отида. Знаех, че съм бременна...усещах го...или адски силно го желаех, знам ли.
На прегледа, коремен ехограф, ми казаха, че няма нищо. Даже, че скоро ще ми дойде, защото матката ми била удебелена...
Излязох от кабинета, качих се в колата и тръгнах към вкъщи...скапана.
По пътя видях жена, да бута бебешка количка. Разревах се с глас...
Влязох в първата аптека, ревяща, да си купя тест.
Бях решила да го направя, да видя поредния отрицателен и да се напия здраво!
Направих го и го отворих веднага...бях сигурна че ще е отрицателен и не чаках минутите. Виждах как се оцветява лека полека втората черта. Започнах да рева още по-силно, защото реших, че до такава степен съм откачила, че халюцинирам...нищо не виждах, ръцете ми трепереха...тотално полудях.
Седнах, изпих една чаша вино, изпуших 2 цигари и 30 мин се мъчих да се успокоя, за да отида на втори преглед.
Лекарите до ден днешен не знаят как съм забременяла с тези нива на хормоните.
Идеята на романа , който написах е, че едно е да знаеш, друго е да разбереш!
Поне на 3 отчаяни жени съм обяснявала, че докато не се успокоят нищо не може да стане...няма да забременеят..
Понеже тялото им е под стрес, понеже деца се правят с любов, а не по график...понеже Бог решава кога да ни даде и т.н.
А когато аз бях в тази позиция, какво ти спокойствие?!?!
Да се успокоява някой друг. Аз просто не можех да спра да мисля...да се съжалявам, обвинявам и така нататък.
Спирам, че стана адски дълго
Всичко ще се подреди, просто иска време.