Делфинче, аз също напълнявах докато опитвах, но предполагам, че по-скоро от дуфастона след овулация. Сигурно и на теб са ти изписали дуфастон или утрогестан.
А за депресията.... Ами изпадала съм в крайни форми на отчаяние. Блъскала съм си главата в пода докато се задъхвах от рев /била съм сама в къщи/, говорех си на глас с ..Господ. Питах, крещях напосоки защо аз, с какво съм се провинила че съм така наказана. Вървях по улиците, плачех и си говорех почти на глас. Чувствах се лоша, когато страдах след всяка следваща новина за нечия бременност. Една година се оказа, че докато регистрирам неуспех след неуспех около мен - приятелки, колежки, роднини, близки или познати общо 30 жени чакаха 34 бебета в рамките на 4-5 месеца разстояние. Това ме съсипваще емоционално. Където и да отидех около мен все бременни с които няма начин трябваше да контактувам и хем им се радвах, хем плачех, виех от болка когато останех сама. И за себе си открих че единственото лекарство /пак казвам лично за мен/ е да действам. В момента в който започвах да планирам следващи процедури или изследвания си стъпвах на краката и макар че продължавах да плача /често в мига в който напуснех сградата очите ми започваха да плачат, въпреки че им забранявах/ се измъквах от състоянието на депресия и отчаяние, което обаче се завръщаше след поредния неуспех и така до моите две чертички. Тогава депресията се смени със страх-ОГРОМЕН.Ще задържа ли бременността,бебето добре ли ще е,а когато прокървих за една нощ свалих 2 кг. от ужас че всичко свърши и може никога да нямам втори шанс. Сега също имам много поводи за страх и притеснение, но е друго, защото всеки ден до моето сърце тупка едно мъничко. И знам, със сърцето си знам че всички които сега отчаяно мислите че това няма да ви се случи, ще гушкате по едно или повече малки човечета,но няма как да ви убедя в това докато не се случи. Но ще се случи. Вярвайте и нито за миг не позволявайте отчаянието да застане между вас и борбата за вашата мечта. Сега когато имам дете и от този ъгъл поглеждам назад към извървения път установявам, че тази борба ми е дала повече от колкото ми е взела. Срещнах невероятни жени във форумите в които четях и пишех. Някои от тях са понастоящем моите приятелки, защото тези които имах преди стерилитета не можаха да ме разберат и вече сме просто добри познати. Стерилитета ме направи борбена и уверена, че аз мога да се боря и мога да побеждавам. Станах по-смела и пряма в контактите си с хората. И не ми пука кой какво щял да каже не зависимо за какво. Докато се борех криех проблема си, а сега сякаш си търся поводи да разказвам за своята борба и чрез моята история малко да ограмотявам околните.
