Мила Чин, както ти е писала Евро, това не е депресия...
Това са емоции, при това твоите емоции, надявам се вече ги наблюдаваш от страни и си дала път на по-добрите мисли
На сто процента си представям как си се чувствала. Преди няколко седмици с огромно учудване усетих, че ме връхлитат същите вълнения ... защо ... не разбрах ... дори почувствах неприязън към самата себе си ... не можех да си представя, че мога да завиждам така.
Роди се много чакано бебе на най-близки наши хора. При съобщаването на новината, освен огромното щастие, което изпитах, усетих как усмивката ми започна да се стопява, а аз самата да се смалявам на кълбо и цяла вечер потънах в мълчание. Ужас, срамота, ами аз имам едно дете
Какво се случва в мен? Мисля че разбрах какво - в такъв момент с огромна сила усещам какво е щастието да се роди дете и в същия момент идва убийствения страх, че това може да не ми се случи. Тези мисли не ми помагат, но кой може да контролира мислите си? Те идват и си отиват... а ние трябва да продължим напред!
А за мъжете, оф, много мога да разказвам. Определено друг тип мислене, преживяване и т.н. Само два примера - Моичкият вика "Да разбира се, отиваме на лекар и виж там всичко квото трябва да направим - цветна снимка и т.н., ама да не ме карат пак там в някакви чашки..." . Когато ни съобщиха, че теста след инвитро е ------, седнахме в кафето срещу болницата, някои хора си купиха вестник и го изчетоха от-до, а аз се съдрах от рев...
Така че Чин, не подтискай емоциите си, изживявай ги, но не забравяй по какъв път си тръгнала, не се отклонявай и няма как да не стигнеш до края... Успех!