Момичета, от неделя сме си вече в къщи, но досега не съм имала възможност да вляза тук и да ви пиша. Малкия през повечето време яде и спи, лошото е единствено, че през нощта явно му е по-добре да спи и да суче едновременно. Тъй като засега не успявам да го науча да суче като лежа и се налага по-голямата част от нощта да прекарвам на фотьойла.
Надявам се постепенно да се приспособим един към друг и да успявам да си почина през нощта, че през деня рядко ми се удава такава възможност.
А иначе по вашата дискусия тук - донякъде разбирам това със смирението, да се оставиш в ръцете на по-висша сила и да разчиташ, че Господ си знае работата. При мен така се получи, че точно в момента, когато си казах "стига с меренето на температури и притесненията, ако се получи - добре" и то взе че се случи. Преди това просто бях едно кълбо от нерви, всеки месец очаквах с нетърпение дали ще ми дойде и ако се случеше и един ден да ми закъснее веднага тичах в аптеката за тестове. В месеца когато забременях просто бях спряла да меря температури, бях спряла да се притеснявам, дори не очаквах, че е възможно да се случи - по стечение на обстоятелствата имахме много малко сърчица през този месец. Дори бях забравила кога точно трябва да ми дойде и в един момент просто се усетих, че ми закъснява с два дни. Като направих теста просто не вярвах на очите си.
Далеч съм от мисълта, че при някой, който има по-сериозни здравословни проблеми би могло да се получи по този начин, но все пак донякъде и спокойствието е един вид предпоставка за успех - да се успокоите, че правите всичко възможно за сбъдването на мечтата ви и да се надявате на помощ от страна и на природата или Господ - който както иска да го нарече. Ако имах възможност да помогна на всички ви да сбъднете мечтата си вярвайте бих го направила с радост.
А колкото до притесненията на кандидат-таткото, че е на 47 мога да кажа само, че нашият татко е на 53, има мъже, които стават бащи и на доста по-напреднала възраст, така че това не би трябвало да го притеснява, но наистина би трябвало да си зададе въпроса дали само заради детето е с жената до себе си. Когато двама души се обичат и подкрепят тогава биха могли и да осиновят дете. Аз имам познато семейство, които осиновиха дете, а след това им се родиха и две собствени. Трудно е човек да се примири, че детето му няма да бъде част от него, но важното е не кой е физическият родител на детето, а кой го отглежда и възпитава.