Здравейте, момичета!
Отдавна не бях влизала във форума и виждам, че има хубави (и недотам хубави) новини и много интересни разговори.
Много се зарадвах за новородения син на tanita68. Аз си мислех, че е проектиран за Коледа, но то момчето побързало. Да е жив и здрав! Дай Боже повече такива новини тук!
Съжалявам за несполуките на момичетата със спонтанни аборти. Виждам обаче, че сте борбени и не се отказвате. Винаги така става - видим ли проблема по-внимателно, той вече не ни изглежда нерешим. И действаме стъпка по стъпка.
Провокира ме обаче разговорът ви за борбата. Ние често си казваме тук, че се борим за сбъдването на нашата мечта - да имаме дете. Аз лично не възприемам това като война с природата, несправедливата съдба, волята Божия или някаква външна сила, която - видите ли - е недобронамерена към нас. И аз като вас съм упорита и не се отказвам, но покрай проблемите със забременяването (и други житейски проблеми) осъзнавам, че това не е само въпрос на упорство и силна воля. Това, което ние можем да направим, е да действаме по най-добрия възможен (ни) начин. Останалото не е в нашите ръце. Аз съм вярваща и знам, че това, което зависи от мен, ще го направя, но Бог е този, който ще благослови. Дори и да не си вярващ, виждаш от опит, че има неща, които не можеш да промениш. Тогава защо да разбиваш стената с глава! Опитай се да я заобиколиш
Според мен разковничето е в смиранието - да приемем, че доста много неща не зависят от нас и да правим най-доброто за онези, които са изцяло наша отговорност. Съдбата помага на подготвените, така че да я улесним