Момичета, така като си пишем тук и започвам да се успокоявам. В смисъл все се притеснявах дали аз нещо не правя като хората, дали аз не съм направила необходимите изследвания и не съм предприела действия, които трябва. А пък то - каквото и да правиш - там отгоре ако не са ти "разписали" и на челна стойка да застанеш нищо няма да се промени. В крайна сметка трябва да си гледаме живота, да се грижим за най-близките си (в унеса си за бъдещо бебе да не забравяме, около нас има и хора, които не бива да пренебрегваме), да сме всеотдайни към любимия, правим секс за удоволствие, а не само за "разплод". В някакви разумни граници да се стараем да се храним здравословно, да се движим също в разумни граници. Пък то каквото има да става - ще стане. Никой няма полза от това да си превръщаме мечтата във фиксидея. Сигурна съм че всяка залита или е залитала по-малко или повече, като и аз съм в това число. Очевидно това, което ни се случва е изпитание за нас самите и за връзките, които имаме. Като особено това последното важи в болезнена степен за мен, защото сега се сещам за миналата Коледа... Или по-точно малко след нея, когато мъжа ми ми каза, че трябвало да ускорим малко нещата (в смисъл забременяването). И че ако нещата не се случат до 6 месеца нямало смисъл вече (един вид по-добре след това да се разделим!!!!)... защото той ставал на 47 и за кога... Е, нещата се случиха през март (тогава беше второто ми забременяване), но се случиха и още мисед (през май), а след това още веднъж бременност и мисед... Е, ха кажете ми сега съдбата не си ли прави експерименти с нас!!! Още сме заедно, но не ми е казвал пак онези думи, които ще помня.... дълго. Така че - гледаме напред. И си се молим за това да се случи най-доброто за нас... и за вас 

healthy, възрастта не е порок. Мъжът ми става на 50 след няколко месеца. Доволни сме, че все пак успяхме да изпреварим внучетата, че най-голямото дете е на 26 и след около 2-3 години ще ни зарадва. 

Извинете за отклонението! Желая ви успех!

О, разбира се, че не е порок. Но моя мъж допреди няколко години докато разправяше как има време (а аз му напомнях внимателно, че наближавам 40 и че бебеправенето трябва да започне), изведнъж няколко години по-късно реши, че нещо много сме окъсняли!!! Я ти да видиш!

Важно е да правим каквото можем, но когато има независещи от нас неща и да се убием не можем да ги променим... Понякога мисля че най-доброто, което можем да направим е да си осиновим детенце, без да прекъсваме опитите с наши клетки, а когато свършат яйцеклетките да опитваме с донорски... но през това време да си ни е пълна къщата и да даваме любовта си на едно мъничко същество... Винаги съм мечтала за пълна къща с поне пет деца... После, че ако започнем веднага ще успеем поне две дечица да имаме... А сега... сега вече не знам... може би просто искам да знам, че съм направила всичко, което съм могла...
Иначе мъжете понякога се изказват много неподготвени и ни нараняват... но не ги мислят тия неща всъщност... Налага се да им прощаваме. Любовта повелява...

Ох, момичета...какво да ви кажа... И на мен ми е толкова болно, че...
След последното ми абразио (беше точно преди десет дни) свекърва ми ми каза нещо, което ме разтърси. "Вие трябва да решите - само заради това да имате деца ли сте се събрали или защото се обичате и защото искате да бъдете заедно?. Знам, че много ви е тежко, но децата не са всичко в едно семейство. Важно е за вас да имате деца, но те не са всичко." Буквално това й бяха думите на жената...Тя отдавна ми говори така и знам, че е права. Тогава обаче го осъзнах, че е така. В крайна сметка каквото дойде и каквато ни е съдбата. Ще направя всичко възможното, пък каквото Господ реши.
Говорили сме и да си осиновим детенце, но сякаш и двамата не сме узрели още да предприемем тази стъпка...
Мислила съм си и за вариант "донорска яйцеклетка". Там за мен лично нещата са по-сложни. Ако моя близка (сестра, но нямам, или братовчедка) се съгласи да ми дари  яйцеклетка - да, анонимно обаче за мен е неприемливо.

Ann Marie , момичета, не оставяйте с убеждението, че като е с донорска яйцеклетка шанса за успех е по-голям.
Аз, както казах вече съм се примирала така да се каже с това, че няма да е с моя яйцеклетка.
Но, не мога да се примиря, че каквото и както ми е писано трябва да стане. Щом има възможност да "пребориш" така да се каже с природата, чрез тези донорства, значи няма такива неща, като така ми било писано. Нищо, не ние писано, ние си ковем живота.
Затова моля ви, не се отказвайте, трудно е, скъпо е, но това е нашата мечта и ние, ще я сбъднем, ще успеем, напук на природата

Е-хей!!! Това с преборването на природата не си го въобразявайте!
Да, не се отказвайте, но природата ако е решила, няма да ви разреши да я "преборите". Може да изчака да види колко много го искаме, и колко много неща правим за да сбъднем мечтата си, и тогава да се случи, но напук няма да е!!!
Мой приятел, който го имам за духовен "гуру" ми кзваше, че не на всеки е отредено да има деца или толкова, колкото иска. Може би имаме и други мисии, но само ние можем да разберем за тях. Аз както имах ранен брак и дете на съвсем млади години, може пък сега друго да ми е отредено, а не да правя опит след опит за бебе. Ама нали скъпия няма и ще опитваме докато можем. Нали... любовта повелява

Е-хей!!! Това с преборването на природата не си го въобразявайте!
Да, не се отказвайте, но природата ако е решила, няма да ви разреши да я "преборите". Може да изчака да види колко много го искаме, и колко много неща правим за да сбъднем мечтата си, и тогава да се случи, но напук няма да е!!!
Мой приятел, който го имам за духовен "гуру" ми кзваше, че не на всеки е отредено да има деца или толкова, колкото иска. Може би имаме и други мисии, но само ние можем да разберем за тях. Аз както имах ранен брак и дете на съвсем млади години, може пък сега друго да ми е отредено, а не да правя опит след опит за бебе. Ама нали скъпия няма и ще опитваме докато можем. Нали... любовта повелява

Оооох не не не!!!! Аз ... не мисля по този начин ... може и да греша, но кой човек не греши?!?
Не мога да се съглася, че гуру, бог или незнам си, кой/ какво ще ми отреждат, какво да имам или нямам
Нямам деца и няма да спра да опитвам, ако ще и да се разоря! Това  е смисъла на живота ми, без деца няма живот ... Може би, не съм "порастнала" достаъчно, че да приема, живота без деца ... Въпрос на личен избор ...

ЕЕЕе, не налагам мнение! Само подсещам, че не всичко е в нашите ръце и не единствено в нашите ръце В някакъв момент ни се напомня за това. По един или друг начин. Аз не съм нито религиозна, нито залитам в някакви течения подобни на секти.
Но и най-прагматичния психолог (който е далече от гурута) би ви посъветвал да погледнете нещата от различен ъгъл.
Когато мисленето ни е по-умерено, това е от полза за самите нас и нашата психика. А нали знаете, че когато нещо много се натиска, то просто се чупи.

ЕЕЕе, не налагам мнение! Само подсещам, че не всичко е в нашите ръце и не единствено в нашите ръце В някакъв момент ни се напомня за това. По един или друг начин. Аз не съм нито религиозна, нито залитам в някакви течения подобни на секти.
Но и най-прагматичния психолог (който е далече от гурута) би ви посъветвал да погледнете нещата от различен ъгъл.
Когато мисленето ни е по-умерено, това е от полза за самите нас и нашата психика. А нали знаете, че когато нещо много се натиска, то просто се чупи.

Оооо аз не съм казвала, че някой нещо налага някому  Просто... написах какво напира в душата ми/сърцето ми/ ...
Знам, че е така, знам как стоят нещата, но другото е по-силно от мен

Абе,то хубаво ,че се чупи,ама нека да се чупи от едно бебе!!! Още по-добре е от две.

Пожелавам го на всички !!!

Абе,то хубаво ,че се чупи,ама нека да се чупи от едно бебе!!! Още по-добре е от две.

Страхотно казано Дано!!!

Пожелавам го на всички !!!

Здравейте, момичета!

Отдавна не бях влизала във форума и виждам, че има хубави (и недотам хубави) новини и много интересни разговори.

Много се зарадвах за новородения син на tanita68. Аз си мислех, че е проектиран за Коледа, но то момчето побързало. Да е жив и здрав! Дай Боже повече такива новини тук!

Съжалявам за несполуките на момичетата със спонтанни аборти. Виждам обаче, че сте борбени и не се отказвате. Винаги така става - видим ли проблема по-внимателно, той вече не ни изглежда нерешим. И действаме стъпка по стъпка.

Провокира ме обаче разговорът ви за борбата. Ние често си казваме тук, че се борим за сбъдването на нашата мечта - да имаме дете. Аз лично не възприемам това като война с природата, несправедливата съдба, волята Божия или някаква външна сила, която - видите ли - е недобронамерена към нас. И аз като вас съм упорита и не се отказвам, но покрай проблемите със забременяването (и други житейски проблеми) осъзнавам, че това не е само въпрос на упорство и силна воля. Това, което ние можем да направим, е да действаме по най-добрия възможен (ни) начин. Останалото не е в нашите ръце. Аз съм вярваща и знам, че това, което зависи от мен, ще го направя, но Бог е този, който ще благослови. Дори и да не си вярващ, виждаш от опит, че има неща, които не можеш да промениш. Тогава защо да разбиваш стената с глава! Опитай се да я заобиколиш Според мен разковничето е в смиранието - да приемем, че доста много неща не зависят от нас и да правим най-доброто за онези, които са изцяло наша отговорност. Съдбата помага на подготвените, така че да я улесним

Здравейте, никога не съм писала тук. Чета ви от време навреме поради факта че съм на 38 и имам желание за 2 дете.
Сега реших да пиша прочела постовете за борбата ви. Всеки може да се бори и да се опитава да направи и невъзможното но има някой или нещо което не зависи от нас. Това е природата. Няма как да я преборим...а да съсипем психиката си в една такава борба аз лично мисля че е немислимо. Да аз имам едно станало естествено след 6 месеца опити - в тези 6 месеца мисълта ми бе само в това. Сега от позицията на времето считам ако не стане по добре да осиновим отколкото да се боря с години...а щастието да минава около мен.
Някой беше написал че децата не са всичко в едно семейство аз бих казала - че те са всичко в семейството и няма нищо по смислено...въпроса е обаче на каква цена го получаваме....стискам палци и желая успех на всички:))))

Според мен разковничето е в смиранието - да приемем, че доста много неща не зависят от нас и да правим най-доброто за онези, които са изцяло наша отговорност. Съдбата помага на подготвените, така че да я улесним

beata, много хубав постинг! 

аз от една година се опитвам да го постигна това смирение, но още не мога да кажа, че съм успяла...

Да, от години си мисля, че истинското смирение е ключа към успеха. Но трудно ми се получава на практика. На моменти -да, но в други такова недоволство към тази липса на всякаква логика и справедливост ме залива... Пък и ако  искрено си смирил си представям, че си се оставил на течението на съдбата и не се бориш, не правиш процедури.

jam, от една година? По-вироглавичките (към които причислявам и себе си) учат по-бавно и по-трудно Повечко ги пляскат през пръстите.

Faith., смирението не означава да не правиш нищо и да се оставиш на течението. Точно обратното, помага да не се отчайваш, а да търсиш нови начини да успееш. Но понякога неистово блъскаме и ритаме по отключена врата, вместо просто да натиснем дръжката.

Сещам се за една история от книгите на Хорхе Букай (мисля, че беше в "Трите въпроса"), в която се разказваше за един човек, тръгнал да покорява висок връх. Катерил се той, катерил, преодолявал височини, скали, студ. Упорито напредвал нагоре, подсигурявал се с въжето и се катерел към върха. Изведнъж излязла буря, той се подхлъзнал и със сетни сили се хванал за въжето. Бурята не спирала и ръцете му умалявали, но той стискал до кръв. В този момент чул глас: "Пусни се!". Но той си казал: "О, не искам да умра, няма да се предам!" и продължил да стиска въжето. На сутринта, когато бурята отминала, дошли спасителни екипи и го намерили да виси на въжето на метър от земята.

Много хубава история, Беата. Аз не съм по визуализациите, но от една йога практика помня едно хубаво повторение от инструкторката: Отпусни, отпусни, отпусни...
Трудно е обаче с желанието за контрол над ситуацията,  и с доверието в Гласа (от историята ти) също, все се тревожим кое, как, кога, какво може да се пропусне, как могат да се объркат нещата без "безценната ни намеса"..., пък то може да сме само на метър над земята.

Момичета, здравейте!  
Днес си взех епикризата след абразиото и моля за помощ в разчитането на хистологичния резултат. Някой има ли представа какво може да означава "децидуа с възпаление; хориални въси"?
На преглед съм след няколко дни и тогава ще питам и лекаря,разбира се, но все пак ако някоя от вас знае какво означават тези термини, ще й бъда много благодарна  
Прегръдки на всички!!!