Kamely, аз отдавна си мисля, че упорството по отношение на яйчниците на нашата (омразна за мен) възраст изобщо не се отплаща. Даже тъкмо обратното.
И аз си бях казала, че ще правя опити до последно, но започвам да се настройвам да приема първото голямо поражение в живота си.
От известно време съм се посветила на инвитро на естествен цикъл, което също е кошмар, защото поради ранната овулация, имам само 5 дни нормален живот в месеца. Въобразила съм си, че така поне не си изчерпвам излишно резерва и не си мъча организма.
От друга страна, и Бубе-то е права. Стерилитетът е проблем на младата възраст. При нас проблемът идва от качеството на яйцеклетките.

"аз отдавна си мисля, че упорството по отношение на яйчниците на нашата (омразна за мен) възраст изобщо не се отплаща. Даже тъкмо обратното.
И аз си бях казала, че ще правя опити до последно, но започвам да се настройвам да приема първото голямо поражение в живота си."

След една продължителна борба по различни клиники със сигурност всеки би изпаднал в отчайващо и депресиращо състояние,но ако искаме да постигнем това ,което желаем НЯМАМЕ право да се предаваме и да говорим за поражения.Категорично съм на мнение,че не трябва мисълта да имаме бебе на всяка цена да обсеби целия ни живот реалната преценка и ситуация са много важни,за себе си смея да твърдя ,че не успея ли по разни причини да си родя свое бебе не би бил никакъв проблем да си осиновя или да стана приемен родител там поне "Войната на Таралежите"ще е по конкретизирана и бюрократичните проблеми могат да се изчистят.Пожелавам както на себе си и на всички момичета под 40 и над 40+ да си имат свои бебчета,но не се съсипвайте психически и не обвинявайте възраста и себе си това не би ни помогнало а по скоро усложнява всичко останало.Трябва да вървим село напред независимо от всичко.Живота е един миг от вечността понякога надеждата ни крепи до последно от нас зависи в какво състояние ще изпаднем.Би било добре винаги да вярваме в  успеха независимо от моментното състояние.

Добре казано, bekii...
Точно в това е ползата от този форум!

Искам да добавя нешо към темата . Когато човек има някакъв проблем днес той има възможност да се интересува и да иска  да бъде в час с опастностите.
 Независимо че на теория  лекарите предупреждават за   подводните камъни на късното майчинство , самите те са изненадани от практическите резултати . Така че не бива да се губи  надежда , теория   и  практика  не  винаги  се  припокриват. Точна статистика няма, да не говорим че преди десетилетия изтърсачетата са били нешо обичайно.
 И.... вече  е  потвърдено  че   късното  майчинство  изключително  освежава  организма и дава сили  за де се  да се справи жената  с   предизвикателството.

И съм съгласна че животът е един подарък и е важно освен какво ни се случва  как го приемаме !

Привет на всички 40+. Включвам се и аз понеже съм в групата.
Много би било хубава да се роди на тази възраст ,наистина те подмладява.Пред мен са 2ва примера на мои приятелки коити родиха преди около15 г децата си а те бяха на 43г . Подмладиха се страшно много свалиха поне около10г от възраста си ,станаха жизнени енергични и с младежко мислене.
Това са така наречените изтърсачета ,защото това бяха вторите им деца . Нямаха тегки бремености ,и децата им са здрави без каквито и да е увреждания ,дори едната пушеше ,въпреки това детето е жизнено и здраво.

За надеждата ,тя определено си отива с възраста .Ако само преди 5 6г си бил по-амбициран то сега поне аз вече не съм защото реалноста е доста по-сурова от тази която е била само преди 2 или 3 г.Просто виждам как ден след ден тя изтича между пръстите ми и не ми остава друго освен да живея с мисълта че ще си останем сами с мъжът ми.
Все пак в Екип5 по БНТ лекарите казаха че бременностите на 40+ все пак са си рядкост а не често срещано явление от което ми идва на ум че за тези които до сега не са имали деца а аз съм една от тях си е чиста случайност или чудо ,което обаче поради редкия си характер не може да се случи на всекиго а ние всички го искаме.

Дано все пак се случи колкото може на повече или на всички .

разделих темата на две части - конкретните въпроси, свързани със забременяването над 40 г. остават в тази тема и форум, а дискусията за плюсовете и минусите на късното майчинство преместих във форума за емоционални проблеми и споделяне. ето линк към новата тема - http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=44994.0

Здравейте момичета. Аз съм почти на 40 и се опасявам,че май влизам в критическата възраст. Моля погледнете последната ми графика.Температурата не се покачва вече 60 дни.Веднъж ми показа положителен тест за овулация,но така и не се покачи температурата .Възможно ли е тестът да не е отчел правилно.Много съм притеснена. На някоя случвало ли и се е подобно нещо? Месечният ми цикъл не е от редовните така или иначе ,особенно през зимният период.Благодаря предварително .

Марги, а консултация с доктор?? И то със специалист! Фоликулометрия, кисти, хормони... такива работи..? На тези години не ти е време да се занимаваш с домашни тестове и да се опитваш да гадаеш какво се случва.
Цикълът може да ти прави проблеми по сто различни причини. Не е непременно "критическа", не се вкарвай в разни филми. Обаче сама няма да отгатнеш, коя е от тези сто причини. И не очаквай тук някой да ти даде отговора. Трябва ти добър репродуктивен специалист. Не го отлагай!

Извинявай, че така директно, ама нали съм ти кака и съм минала по този път съвсем скоро, затова си го позволявам.

Скъпа plumeria няма за какво да се извиняваш,напротив много съм ти благодарна,че ми пишеш .Аз се намирам в Гърция и знаеш ли,тук освен това да те изпратят директно да правиш ин витро ,нищо друго не ти предлагат. Преди 3-2 години открихме,че имам запушени тръби и ми казаха точно това. В България ми казаха,че последното ,което трябва да направя е ин витро. Правих Лапароскопия и ме увериха,че ще забременея по нормален начин.Така и стана в края на 2009,но за съжаление изгубихме бебето .Единственното,в което ми казаха тук е, че ще се получи отново.Всички изследвания,които са ми правени ,са в рамките на нормалното. Както писах,цикълът ми не е редовен предимно зимните месеци,което е свързано с работата ми ,понеже работя на студено и съм постоянно в хладилниците и нося тежести .Работя във фирма,която се занимава с отглеждане и търговия на рози  и зимните месеци изготвяме поръчки ,така че мисля,че най-вече на това се дължи проблемът ми.Може би ставам досадна,но искам да знаеш,че не съм някоя безотговорна жена. Смятам също да си дойда в България ,където нашите лекари със сигурност ще ми обърнат повече внимание.Благодаря още веднъж за съветите и подкрепата. Много целувки

Марги, пусни си репродуктивните хормони 3-5 ден докато чакаш, резултатите могат да ти дадат някакви насоки. Можеш при обикновен гинеколог да видиш и брой антрални фоликули 2-4 ден, както и да направиш фоликуметрия. Тестовете за ову не са много надежден метод.
Успех!

Марго,
Ако тръбите са запушени има опастност от извънматочна бременност. Възможно е затова да си загубила бебето. Освен хормоните не пренебрегвай и това,щом работиш на студено са възможни хронични настинки и тазово-възпалителни проблеми. Може да се консултираш освен с РЕПРОДУКТИВЕН, не обикновен гинеколог  и с ендокринолог.
Успех, има начини, но първо щателно изследване .

Марги, ще споделя с теб , че съвсем наскоро от октомври до декември и при мен се проточи един такъв цикъл , бях предупредена, че може доста да се удължи, защото при преглед на 11 ден от цикъла липсваха каквито и да е било фоликули, т.е най-вероятно ще е ановулаторен и удължен.Получи се доста голямо закъснение / аз също позитивирах тест за овулация по-късно и то в продължение на няколко дни - от 20 до 24 ден и спрях да ги правя, но температурата така и не се покачи/.Отидох на преглед на 50 и някой си ден, и ми казаха , че позитивирането на теста за ову е от насищане на ЛХ , без естрадиол обаче / възможно е да не съм много точна в цитирането на лекарката или тя за да разбера така ми обясни , искам да кажа, че е възможно да позитивираш тест за ову и без растящи фоликули/. Имах много тънка лигавица и докторката се опасяваше, че само с дуфастон няма да предизикаме менструация при тая тънка лигавица. Изписа ми фемостон за два месеца , още на втората опаковка имах овулация и цикъл с нормална продължителност , в настоящия месец / един месец след края на фемостона/ също имам овулация и лигавица с добра дебелина .Споделям с теб това не за да подхвърлям идея за лекарства , а по две причини - да те посъветвам да посетиш гинеколог , за да ти изпишат евентуално лекарства за предизвикване на менструация и също така да те успокоя, че този дълъг цикъл съвсем не означава край на яйчниковата ти функция!Възможно е такива да са хормоните просто в този цикъл.Надявам се да съм разбрана правилно по отношение на подробностите, които описах като лекарства и преценка на лекаря за моя случай  - не за да направя някаква аналогия  , а за да те успокоя малко и да те посъветвам да отидеш на лекар.

Здравейте скъпи момичета. Много съм ви благодарна ,че отделяте от времето си за мен.Много ми е трудно в такива моменти и съм безкрайно щастлива,че съществуват тези форуми,че существувате и всички вие,за да помагате кой с каквото може.В този напрегнат и труден живот ,все пак са останали ХОРА. В понеделник ще ходя на лекар и дано да разбера най-сетне на какво се дължи всичко. Много се притеснявам ,но знам че ако не отида губя ценно време.Още веднъж благодаря за подкрепата . Много прегръдки на всички

Маргарита, звучиш ми като силен и оптимистично настроен човек. От сърце ти желая положителни резултати на прегледа и скорошно сбъдване на мечтата ви.
Прегръщам те!

Благодаря ти мила Serendipity .Наистина животът ме направи силна ,а и особенно за  тази тема,толкова болезнена за мен -връщане назад няма. Преди години имах дъщеричка,която почина на 5 годинки от заболяване.Поради факта,че заболяването беше наследственно от страна на съпругът ми,се разведохме.Не можех да понеса  вероятността да изгубя още едно дете. Не,че беше 100 процента сигурно ,че ще се роди  отново такова дете,но ми беше дошло твърде много. След това заминах за Гърция и тук се омъжих повторно. Срещнах прекрасен човек,но за съжаление не можем да си родим детенце-поне за сега. Продължението го написах преди. Знам,че смисълът на живота е ДА СЪЗДАДЕШ ЖИВОТ иначе  просто не е имало смисъл ,ако не оставиш нещо след себе си.Бих дала всичко на този свят,за да изживея отново щастието да бъда МАЙКА.

Маргарита, много съжалявам за загубата ти. Няма да казвам, че те разбирам, защото само жена, която е погребала детето си може да разбере през какво си преминала и какво продължаваш да преживяваш.
Не се отказвайте да се борите за мечтата си. Понякога пътят към майчинството е дълъг и труден, този форум го доказва. Но успехите на толкова много момичета, дошли след години на борба, ме изпълват с оптимизъм и вяра, че всяка от нас рано или късно ще сбъдне мечтата си!
Желая успех на всички и не се предавайте!

П.П. Сори, че все се намесвам в тази тема, но в "моята" никой не пише, а и ми харесват коментарите и позитивизмът ви.

Марги, това, че си в Гърция променя положението наистина, но може би не чак толкова... Ще си позволя да споделя моята история, не за да те агитирам, че инвитрото е 100% задължително. Просто мисля, че съветът на гръцките лекари не съвсем погрешен.

Когато заявих на гинеколога ми, че искам да имам дете, а не става, бях на 40г. - здрава, права, спортуваща и никой не вярваше, че съм на толкова (като в рекламата на онзи крем против бръчки ). Хормони, тръби, цикъл - всичко идеално. И защото уж всичко ми беше идеално, аз не исках да слушам за ин витро. Настоях "да пробваме, каквото можем". Той, човекът, всеки път ми казваше "Мисли и се стягай за ин витро! Не го отлагай! Всичко ти е наред, но възрастта не е. Нищо, че не ти личи, не я пренебрегвай...".
Но аз, с дебелата си глава, попилях почти година в залъгалки - фоликулометрии, проследяване на овулация, после няколко стимулирани цикъла. Всъщност съм търсила предтекст за отлагане, докато свикна с мисълта за ин витро и да преодолея страховете си. Сега безкрайно съжалявам за всеки един от тези месеци.

Когато влязох в клиниката (на 41г.) лекарката ми каза "Не е заради парите, повярвай ми, мога всякак да ти ги взема, но ти казвам директно - на твоята възраст само инвитро и то.. нали занеш какви са шансовете..". И така, всички лекари през които съм минала (а те не са малко )

Вярно е, че ти имаш бременност и раждане. Това прави положението по-различно. Аз имах само спонтанно забременяване с ранен аборт (смята се, че е характерно за възрастта )
Но за едно съм убедена - наближат ли 40-те е задължително да се потърси спешно репродуктивен специалист! Моят гинеколог е образцов и като човек, и като лекар (имах късмет с него). Със сегашните си познания мога да кажа, че е правил всичко по най-добрият начин... Но.. този "най-добър начин" е далече е от това, което се прави в една клиника. Погледът към проблема, изследванията, всичко е различно.

Нещата, които си изстрадала и си запазила борбения си дух, показват, че си много силен човек. Не те спират трудностите. Затова ти казвам направо - избери краткия път! Той по-труден, по-"стръмен", но по-сигурно води към успеха.
И също се присъединявам към това, което са ти писали по-горе момичетата. Идеите и съветите им са много добри. Знам, че ще ги вземеш под внимание. Защото ти имаш абсолютно всички шансове да успееш. Бори се за тях, не отлагай и дано да си сред първите успели в нашата групичка. 

Но за едно съм убедена - наближат ли 40-те е задължително да се потърси спешно репродуктивен специалист!

това е истината. не губете никакво време.

Момичета , някоя от вас има ли конкретно доказан проблем с тънка лигавица и има ли това връзка с прекрасната ни възраст?!? Ако пък сте постигнали и впечатляващи резултати по удебеляването и структурирането й - моля споделете!

Колко мм е измерена лигавицата и от колко време е диагностицирано това? В кой ден от цикъкълът ти е измервана. И как са ти  хормоните-естрогените.

Ако не си имала проблеми до сега възможно е и да е от възраста но да не бързаме толкова с това.