Винаги съм се дразнела, когато някой завърти изтърканата грамофонна плоча, как късното майчинство се дължало на кариеризъм... Това обяснение се ползва често, защото е много лесно и не изисква мисловно услилие.

Това с кариеризмът можеше да е вярно, ако живеехме в друга държава и в друг свят. Но в нашата мила Родина последните 20 години бяха постоянна борба за физическо оцеляване. Нашето поколение, това, което уж е правило кариера, всъщност преживяваше ден за ден и излизайки от една криза, влизаше в друга. Точно в най-мрачните и гладни години, когато семействата ни буквално гладуваха, ни бяхме във възрастта, когато се очаква, че човек създава свое семейство и деца. Тези, от моите връстници, които са имали късмета да нямат проблем със забременяването, обикновено имат само по едно дете, защото се страхуваха, че няма да имат средства да отгледат второ. А представете си на този фон жена, без постоянен партньор в живота, която не може да забременне спонтанно. Възможно ли е било да мисли въобще за АРТ? И въобще, откога съществува АРТ в България?
Иска ми се да обясня и на д-р Велев, как на 20-25 годишна възраст попадах в ръцете на некадърните му и абсолютно незаинтересовани колеги по разни държавни, районни и работнически поликлиники (да, едно време беше така, щастливци са тези, които не помнят това време

) и как само случайността ме е спасила, да не ме осакатят, без да имам абсолютно никакъв проблем, точно заради този предразсъдък, че всяка млада жена непременно страда от венерически болести... Сигурна съм, че гинеколкожката, от която ме е спасил само някакъв инстинкт за самосъхранение, също горещо споделя теорията на д-р Велев за промискуитета...
