Здравейте, момичета! Колебаех се дали да се включа в темата, но реших, че достатъчно съм чела и най-неблагодарно съм черпила от вашия опит и ентусиазъм. Крайно време е и аз да споделя нещо, все на някого ще му бъде от полза. А на мен - със сигурност.
Вярно, че сезонът не предполага бурна кореспонденция, но виждам, че има две бъдещи мамчета в тази близка на сърцето ми тема, а това вече си е достатъчен стимул за писане. Лека бременност и нормално раждане на Танитите!
Да се представя. Отдавна съм подходяща за групата, на 46 години съм. За седем месеца направих три опита ин витро. Основният ми проблем е ИЯР. Още преди да направим първия си опит, докторът предложи донорска яйцеклетка, само на базата на изследавнията. Явно проблемът е доста очевиден. Аз все още не съм готова за този вариант. Резултатът дотук: първи опит със силна стимулация, 2 оплодени яйцеклетки, които не се развиха до фаза бластоцист. Вторият опит го прекратихме поради липса на реакция - нито един фоликул. Третият опит на спонтанен цикъл, 1 оплодена яйцеклетка, върната на втори ден, отрицателен тест за бременност. Най-вероятната причина за третия неуспех е, че ембрионът не се е развил.
Това е сухата статистика. Емоциите ги познавате не по-зле от мен. Междувпрочем, свърших доста работа и в това отношение - да преодолея собствените си представи за своето тяло и неговите възможности, да се отнасям трезво към фактите, без да се отчайвам, да преглъщам поредния неуспех и да продължа нататък. Все още съм на етапа "и една читава яйцеклетка да имам, ще я намеря и ще я изведа до успешно раждане". Но сега имам месец и половина да си почина от темата за ин витро и на есен с по-свеж акъл да мисля какво да правя.
Та така. Дори и да не съм избрала подходящия момент да се запиша в темата, имах желание и го последвах.
Здравейте!