Момичета, ние сме си направо за клуб "40+"
marsi, и аз съм същия случай, като теб. На 38 бях решила, че не ми е писано да имам семейство и деца и (уж) сложих точка... Да, но на 40 срещнах мъжа, с който живея сега. Чувствах се млада, здрава, жизнена и възрастта нямаше значение. Минаваше ми през ум, че може да е малко късно, но повече в емоционален аспект - ще бъда ли добра майка на 41-2? ще имам ли време за второ?, такива глупости... ИЯР, менопауза, тези неща никак не ме плашеха. Имам приятелки, родили на 43 и 45 години. Тогава гледах на тях като на стандарт. Едва по-късно осъзнах, че те всъщност са изключения.
И изгубих една ценна година, преди да стигна до клиника по стерилитет. Изгубих я точно със стимулации с клостилбегит, като
dantealigeri. Писала съм и друг път за това и не искам да се повтарам, но смятам, че клостил на нашата възраст е голяма грешка...
dantealigeri.1, не знам от кой град си и дали си се насочила към клиника. От клинката могат да ти помогнат (поне повечето го правят), да организирате подходяща диагноза, така, че да покриеш изискванията на Фонда и да кандидатстваш за финансиране. Това е много добра възможност, не се отказвай от нея. Освен това се чака доста и затова действай смело и упорито
За ограмотяването и аз мисля като вас. Защото всъщност информационната ни среда постига обратния ефект - създава илюзорна представа, че не е проблем да станеш майка, на каквато възраст пожелаеш. Всички звезди стават майки, защо ние да не можем?... Но никъде не се води статистика, през колко процедури ин витро са минали и то във водещи клиники, колко са с донорски яйцеклетки и т.н.
От една страна е добре, защото обществото свиква с мисълта, че на 40 жената не е престаряла, за да е майка. От друга, да ни рисуват прекалено розови облаци и то не е съвсем правилно.
Не знам дали ако знаех повече, бих променила нещо в живота си. Не съм сигурна
Но предпочитам по-рано да се бях освободила от излишни илюзии.