Ами аз като все още НЕ-БАЩА (,но искащ) бих искал да задам следния въпрос: (изключвайки факта, че собственото дете е най-добрия избор)

 - какво е по добре да се бориш с медицината до край (вкючително инвитро), изтощавайки се емоционално, психически и т.н
 - или виждайли, че шансовете са МАЛКИ да се откажеш и да тръгнеш по другия път - ОСИНОВЯВАНЕТО???

Моля да сте откровени и искрени в отговорите и коментарите си.

.Ами аз бих се борила до като наистина всички възможности се изчерпят.Ако след всички опити не се получи,бих си осиновила дете без изобщо да му мисля.Осиновено или не,аз ще имам дете!!!!!Да вярно,че борбата е свързана с много нерви,сълзи,средства,но мисля ,че всичко това си заслужава.

това е много трудно решение! При положение, че медицината все пак дава някакви шансове, ще опитаме всичко възможно - все пак ще бъде много хубаво борбата ни да има успех! Ако след всичко това не стане - ще мислим!

много трудно е това като избор особенно когато единият от партньорите е напълно в ред...аз ако гледах само мене си бих осиновила ама за да усиновя ще предпочета всичко да сме пробвали и освен че сме пробвали ще поискам да се разведа чак тогава бих усиновила

Първо бих опитала всичко възможно и тогава със сигурност бих осиновила дете.

Мисля че, за да осинови едни семейство дете, трябва и двамата родители да са готови и да го искат.

Обачемалко ме натъжава мнението на L_R , че едва след развода ще се реши на подобна стъпка.

L_R , сложи си наново аватарчето! От профила ти във форума!

Мисля си,
какво ми пречи да продължа да изчерпвам всички възможности на медицината, докато първото ми /осиновено/ дете расте пред очите ми и ме държи здраво стъпила на земята?

Защото, момичета и момчета, проблемите ни толкова ни обсебват, че, каква файда да си родим дете, като няма да можем да му дадем спокойствие и щастливо детство, защото сме тотално изчерпани и преобразени от борбата? М?

Мисля си,
какво ми пречи да продължа да изчерпвам всички възможности на медицината, докато първото ми /осиновено/ дете расте пред очите ми и ме държи здраво стъпила на земята?

Защото, момичета и момчета, проблемите ни толкова ни обсебват, че, каква файда да си родим дете, като няма да можем да му дадем спокойствие и щастливо детство, защото сме тотално изчерпани и преобразени от борбата? М?

Мойте ПОЗДРАВЛЕНИЯ за това което си направила.
Аз лично смятам, си постъпила НАЙ-ДОБРЕ от всички, които са писали по-горе... ПОЗДРАВЛЕНИЯ за куража да го направите ТИ СЪПРУГА ти и ДЕТЕТО което расте около вас...

УСПЕХ....

Обсъждали сме това със съпруга ми и двамата сме на мнение, че ще опитаме и дадем всичко от нас за собствено детенце и едва, когато сме поставени пред 100% факт, че няма да стане ще осиновим. Но също така сме обсъждали и говорили, че дори и да имаме наше си дете ще осиновим(е за съжаление това зависи и от други фактори). Но някак ми се вижда нечестно да осиновим дете преди да сме изчерпали всички възможни варианти. Душичката ще има нужда от цялото ни внимание, обич и грижи.... А това  за съжаление е несъвместимо с борбата за собствено дете.  Ух, малко объркано стана      , но се надявам, разбрахте какво искам да кажа

Bigben,
Сигурно на всички тук ни е минал през ума и този вариант...
Аз също съм мислила по този въпрос, говорили сме със съпруга ми, но сме решили, че още е рано. И аз като останалите момичета смятам да пробваме докато се изчерпят възможностите ни - тези на медицината, финансовите ни и емоционални сили за опити за наше биологично дете и чак тогава да осиновим. Има някои моменти, които всички тук копнеем да преживеем - положителен тест за бременност, усещанията на растящия живот, ритането на бебето, раждането, кърменето ... Знам, че човек може да бъде родител и то достатъчно добър и на осиновено дете, да го обича като свое, но според мен за да отвориш една нова страница първоя трябва да затвориш старата. И двете процедури са еднакво стресиращи и емоционално обременяващи, че е почти невъзможно да се съвместят. Освен това за да осинови дете двойката трябва да е готова за това. Понякога за това е нужно време.

...Но някак ми се вижда нечестно да осиновим дете преди да сме изчерпали всички възможни варианти. Душичката ще има нужда от цялото ни внимание, обич и грижи....

Дали се опитваш да кажеш, че би правила разлика ако да речем имаш първо осиновено и след това родено дете - и би правиюла разлика кое кое е???

ТРЯБВА ЛИ ДА ПОСТЪПВАМЕ ТАКА??????????

реалното казвам не тъгувайте за мене...така си е мъжа като е екстра и причината е само в мен даже и да усиновим след време ще съжалява че си няма негово дете от плът и кръв ...

реалното казвам не тъгувайте за мене...така си е мъжа като е екстра и причината е само в мен даже и да усиновим след време ще съжалява че си няма негово дете от плът и кръв ...

... ами да ти кажа честно аз като мъж ДА НАИСТИНА бих се почувствал така и бих искал да си имам МОЕ ДЕТЕ. Да не говорим, че това ако е в жената причината, че ще е винаги поне една от причините за поредната караница, НО АКО НАИСТИНА ОБИЧАМ ЖЕНА СИ НЯМА ДА ГО НАПРАВЯ НИКОГА

...Ти ако нямаше проблем,а проблема е в мъжа ти-ти би ли го изоставила?Аз мисля,че той ако те обича не би позволил това да ви раздели...

АЗ лично смятам, че ако двама се женят, то е защото ИСКАТ да са заедно, и е на заден план ДЕТЕТО, и ако се женят само заради детето, то тогава да не се женят май ще е по-добре.

Да не говорим, че наистина е възможно една здрава жена да нанесе такива психологически травми на мъжа си каквито ме можете да си представите.

ИЗПИТАЛ СЪМ ГО НА ГЪРБА СИ И ЗНАМ КАКВО Е. Резултата е, че повече и да искаш не можеш да правиш секс с нея, както и да се насилваш...

За себе си лично мога да кажа,че бих опитвала до край,че и след това.А ако все пак нищо не се получи,винаги може да се осинови дете и това е един прекрасен вариянт.Лощото обаче е,когато започнем да се самообвиняваме когатото вината е в нас.Това ни прави нервни,раздразнителни и много мнителни.И определено мисля,че травмира човека до нас.А щом той ни е избрал знаейки за проблема и ни обича и разбира-е,какво по-хубаво оттова:)Не е нужно да го отблъскваме,а да приемем протегнатата ръка и да продължим напред заедно в борбата:)

Цитат на: Venera26

...Но някак ми се вижда нечестно да осиновим дете преди да сме изчерпали всички възможни варианти. Душичката ще има нужда от цялото ни внимание, обич и грижи....

Дали се опитваш да кажеш, че би правила разлика ако да речем имаш първо осиновено и след това родено дете - и би правиюла разлика кое кое е???

ТРЯБВА ЛИ ДА ПОСТЪПВАМЕ ТАКА??????????

Дааааа - не си ме разбрал! То и постинга ми е доста объркан. Но да отговоря - НЕ няма да правя разлика между осиновеното и мое детенце. Точно в това е въпроса- искам да съм приключила напълно с опитите и да съм приела факта че няма да имаме наше биологично дете, преди да осиновим. Искам да му дам ЦЯЛАТА любов на света, а това ще стане трудно ако мисълта ми е обременена!!!!
Надявям се разбра какво искам да кажа този път!!!!

Дааааа - не си ме разбрал! То и постинга ми е доста объркан. Но да отговоря - НЕ няма да правя разлика между осиновеното и мое детенце. Точно в това е въпроса- искам да съм приключила напълно с опитите и да съм приела факта че няма да имаме наше биологично дете, преди да осиновим. Искам да му дам ЦЯЛАТА любов на света, а това ще стане трудно ако мисълта ми е обременена!!!!
Надявям се разбра какво искам да кажа този път!!!!

Да мерси за пояснението...