Тази година ми донесе една чисто нова страница в живота ми. И в личен и в професионален план.
След почти 10 годишна връзка, 7 годишен брак и 8 годишна борба за дете, официално се разведох с мъжа си, смених града, работата....Започнах един нов живот.
Това, което си пожелавам в личен план и това, в което се надявам, е че там някъде е моето щастие. И наистина имам нужда да го открия. А на мен ми трябва наистина мъничко....
Не знам дали е тук мястото, но искам да благодаря на момичетата, с които на шега се наричаме "ЧУМИ" или т.нар. "Бандата на Шаро" за това, че бяха с мен във всяка една моя стъпка. Бяха ми опора, даваха ми тласък да вървя дори когато исках да легна и да плача. Няма такова чувство просто да ти е тежко, да не виждаш смисъл да продължаваш и да има кой да стои с теб досред нощ, за да ти говори за хубавите неща, които те чакат от тук нататък. А аз не съм лесен характер. Осъзнавам го. Оценила съм и съм запомнила всяка една дума, всеки един жест, дори и да не съм го показвала. Във всяко нещастие има и нещо хубаво. Хубавото в моята 8 годишна безмилостна борба за свое дете ме доведе в Зачатие и ме срещна с най-близките хора, които съм имала през живота си. И когато един ден отново тръгна по този път, този път с подходящия човек - ще вървя по него без страх. Защото знам, че винаги ще има една групичка момичета, които с мощен шут в дупето ще ме тласкат напред (защото аз се отказвам при всяка трудност...) докато не сбъдна мечтата си!
Много ви обичам!
Пожелавам Дядо Коледа да донесе на всички толкова добри приятели като моите!
А на самите тях....пожелавам винаги да се държат заедно, за да продължаваме да изживяваме и хубаво и лошо заедно. И през новата 2010-та година комплектът с Шаровски бебета да се запълни!