Ще си позволя да напиша малко повече неща, защото темата е много трудна. Лично за мен като лекар най-сериозният проблем на репродуктивната медицина е неизяснения стерилитет. Виждала съм в практиката си много тежки, драматични, непреодолими, но ЯСНИ проблеми и опитът ми показва, че с тях хората се справят значително по-лесно, както като пациенти, така и като специалисти. Когато не можем да намерим причината, тогава изпадаме в много неловката ситуация да вдигаме рамене и да нямаме отговори на въпросите, които нашите пациенти с право ни задават. И от друга страна, пациентите пък изпадат в несигурност, понякога им се разколебава вярата в лекаря, в медицината, в диагностичните процедури изобщо, тръгват да се ровят из купищата медицинска литература, която в огромната си част е написана на неразбираем език и объркването се задълбочава.
За да се излезе правилно и с най-малко загуби от ситуацията има само един правилен подход и той е да се направи екип. В този екип трябва да се включат специалисти от различни специалности, но водещ екипа трябва да бъде само един лекар и задължително в него да участват и пациентите. Ролята на водещия екипа е да направи алгоритъм на поведение. В конкретния случай, ако аз съм в тази роля, бих предложила /изброявам произволно/ посткоитален тест, HZA, индиректен MAR тест, цитогенетичен анализ и т.н. Д-р Александров е предложил инсеминации, нещо също много разумно от гледна точка на спестено време, ниска цена, неинвазивна процедура и т.н. предимства. Трети лекар би подходил по различен начин. Всички начини са в някакъв смисъл правилни и, това е трудното да се разбере от пациентите. В медицината, макар да е клише, в повечето ситуации има много и различни правилни подходи, които се обосновават с опита на лекаря.
Ролята на останалите специалисти от екипа е да дадат своя поглед върху ситуацията от гледна точка на тяхното поле на квалификация. Ролята па пациента е да вярва, че лекарят му прави всичко възможно за достигането на ОБЩАТА цел и да сътрудничи в активно в тази насока, вкл. и като се образова. Няма нищо лошо в самообразоването, разбира се /това ни е била и една от целите при създаването на Зачатие/. Да си образован обаче е тежко бреме, което не всеки може да понесе. Нали знаете, невежеството е блаженство. Понеже материята е трудносмилаема, нормалният подход е като се научи нещо, да се коментира с лекуващия лекар. Проблемът възниква в момента, в който пациентът решава сам да си назначава и интерпретира изследванията. Понякога това води до някакъв разумен изход, в огромната част от случаите обаче води само до объркване, самолечение, лутане по доктори и губене на време. Особено неправилно е да се правят изследвания само защото нещо при някого е излязло като проблем, както и обратното - някой потребител да повтаря като мантра неговите изследвания, изхождайки само от собствените си проблеми. Затова и години наред в подписа ми стоеше предупреждението "Уважаеми пациенти, моля не си обменяйте диагнозите!".
Освен това няма как да се направят всички възможни изследвания на света. Подреждането на изследванията по важност е може би една от основните задачи на лекуващия лекар. Спомням си още като студентка четох една много известна медицинска книга, в която се обясняваше какъв е начинът да се подредят по важност диагностичните методи. И даваха много впечатляващ пример. Попитали известен престъпник защо винаги обира банки и той отговорил "Защото там са парите." Опитният лекар трябва да знае къде са парите, т.е. кое изследване каква полза ще му донесе в сложния диагностичен алгоритъм и кое пред кое да постави. Също така трябва да умее да интерпретира лабораторните резултати правилно, т.е. доколко даден параметър, който е извън норма, има отношение към конкретния проблем.
Другият проблем, за който не се говори публично, защото е ерес, е доколко лекарят е самостоятелен във взимането на решение, доколко е участието на пациента в него и дали има елемент на насилие. С други думи, дали лекарят може да принуди пациента да направи дадена диагностична или лечебна процедура, независимо от нежеланието на човека и обратното, дали пациентът може да ни наложи да пренебрегнем правилата на добра медицинска практика и да назначим по негово желание някои изследвания или манипулации, макар те да не са необходими. Практиката показва, че и двете неща са възможни и реални. И тук от позицията на лекар е много важно да си даваме сметка дали сме готови да загубим пациента, като не се съгласим да ни диктува правилата или сме склонни да ги пренебрегнем само защото ще отиде в друга клиника, където няма да имат морални съображения и ще му вземат парите, за да търсят под вола теле. И понякога в желанието си да запазим пациента правим изследвания, които му вредят на джоба, губят му времето и отдалече е видно, че няма да му помогнат. Та в този смисъл пациентите понякога си помагат, когато четат и се образоват, но понякога си вредят. Помислете върху това.
