Чудя се влияят ли наистина страховете ни и мислите на бременността ? След 1-2 неуспешни бременности, как успявате да гледате оптимистично при следващата?
Можете ли уверено да си кажете "този път ще успея" , или страха да не се повтори отново ви обзема до такава степен, че не смеете да си помислите за появата на бебето като реалност?...Имате ли си някакви трикове за справяне с 4ерните мисли?

Иска ми се да не мисля изобщо за това, но няма как да стане. От сутринта започвам да смятам, кое кога трябва да пия/бия...кога какви изследвания трябва да правя...

Аз поне си казвах, че ве мога да съм такъв карък и давах смело напред.
В началото ме беше страх, много ме беше страх. Въпреки радостта от новата бременност. С всеки нов кръвоизлив губих надежда.
Към средата на бременностга вече се поотпуснах и даже се престраших да почна с покупките за бебето. Въпреки че ме беше страх да не предизвикам лошия си късмет отново.
И естествено, бях взела всички възможни мерки - изследвания, прегледи, лекарства, специалисти!

да, и аз се чувствам точно така, - ту имам някакво чувство, че този път ще успеем, ту пък ме е страх да си го помисля, да не би да стане обратното...
Опитвам се да мисля, че каквото е писано то ще си стане, и по-добре да не мисля за това... Друг път пък се опитвам да си представя поредния неуспех, и как бих се чувствала..сякаш за да смекча болката.. някак си..предварително... Не знам... но със сигурност ме е страх да си кажа "уверена съм, че ще стане"... А нали казат, че трябва да сме позитивни и да мислим само положително...И дори, че ..както си мислим, така ще стане. Това обаче защо не важи в случаите, когато сме мислили изцяло позитивно, и дори за миг не сме допускали, че нещо ще се обърка...Къде е тогава ролята на позитивната нагласа?..

Това обаче защо не важи в случаите, когато сме мислили изцяло позитивно, и дори за миг не сме допускали, че нещо ще се обърка...Къде е тогава ролята на позитивната нагласа?..

Ето това и аз не мога да си обясня  с тази си бременност бях напълно уверена, че всичко ще е наред и за миг не съм допускала, че отново няма да гушна бебето си.Предишните ми спонтанни аборти бяха в 5-6 седмица и след като мина този период вярвах на 100% в успешния финал, но уви.....в 18-та седмица сърцето на бебчето ми спря  хем нямам търпение да мине време и да опитаме отново, хем изпитвам невъобразим ужас и страх от нова бременност.
missshe от сърце ти желая този път всичко да завърши успешно и да гушнеш съкровището си живо и здраво.

Denisa, много съжалявам! Това трябва скоро да е станало...
Кураж и горе главата! И непременно потърси причината!

Denisa, много ми е мъчно, че така е станало при теб. Поставям се на твое място..
И предния път все чаках уж да мина тази 12та седмица, все едно е някаква гаранция. Като чета тук, виждам колко много момичета имат загуби след първото тримесечие. Вече не си мисля, че след 12та седмица е безопасно... и... изобщо май каквото и да си мислим, хубаво или лошо..май няма никакво значение. Ако беше иначе, някой нямаше да раждат по 8-10 деца ..без да ги желаят. Когато при миналата бременност отидох за абразиото, имаше една циганка, която щеше май да ражда. И мрънкаше, че това и е осмо и не го иска..какво щяла да го прави... А ние тук се скъсваме от изследвания, вяра и надежди, треперене и страх, разочарования..и отново пак и пак не се отказваме...При мен освен износването и забременяването ми е трудно заради хормоните, които не мога да вкарам в норма.
И като някой ти каже "вярвай, че ще стане и то ще стане"..как да повярваш?

А ти правила ли си изследване за тромбофилия? Беше ли на някаква терапия през бременността?

А ти правила ли си изследване за тромбофилия? Беше ли на някаква терапия през бременността?

Ами не сега ще ги правя, бях на терапия с аспирин протект.При мен имаше особеност на пъпната връв на бебето вместо три имаше два кръвоносни съда,а дали това е причината за смъртта на бебето или просто лоша случайност не знам.Надявам се хистологията на плода да покаже нещо.Пратихме и част от пъпната връв за генетичен анализ и няма данни за ген.увреждания.

Дениса много съжалявам за станалото.Разбирам,че е много трудно да се решиш отново да пробвате,защото и аз си мислех,че сас всеки следващ опит ще е по лесно,но не е.Преследваме ужаса,че може опита пак да е неуспешен,но не мисля да се отказвам.Така че горе главите.Заедно можем всичко и съм сигурна,че и в нашите домове ще ема бебешки плач.

Много ти благодаря, missshe, че си започнала тази тема. Аз задавам същия въпрос в различни форуми, защото имам нужда от помощ. Наистина, черните мисли са по-силни от мен. Когато човек лежи вкъщи за задържане е съвсем сам. Бъдещият баща със сигурност не може да помогне, но и не вярва, че има нещо страшно, просто не може да разбере страховете на жената. Нашите майки са още по-неподготвени, защото тяхното поколение е раждало на по 20 години и за тях проблемното задържане е съвсем непознато.
Как да се помогне на жената, която вече е бременна и се страхува?
Мисля, че sia е права - постоянно си напомняй, че си взела всички възможни мерки и ползваш съветите на най-добрите специалисти. Когато аз отново забременея, мисля че бих започнала да уча нещо, което да обсебва мислите ми по няколко часа на ден - например да уча английски, или да работя с Фотошоп... Бих започнала да превеждам някаква книга (защото съм филолог), например някакъв текст, полезен за сайта zachatie.org. Ако съм бременна и се страхувам много, бих поканила вкъщи психолог или психотерапевт на частна консултация. Защото имам право на всякаква помощ от всякакви специалисти.
Аз зададох в бг-мамма почти същия въпрос: "Как да се справя със страха от спонтанен аборт". А психологът, който отговаря на въпросите, ми е препоръчал да потърся лична консултация със специалист ... тоест, страхът е голяма сила и трябва да му се даде много сериозен отпор с помощта на специалисти...
И все пак ... колкото и да ме е страх, бих предпочела вече да бях бременна, защото всеки ден щеше ме доближава до целта.
Дано повече жени да се включат в тази тема, защото страхът е ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ, наистина.

Абсолютно вярно - страхът е голям проблем и голям наш враг. Не мисля,че е възможно да се справим с него ,само можем да го подтискаме от време на време ,като си отвличаме мислите с разни приятни за нас неща.Най-трудно е хем да мислиш позитивно ,че ще стане , хем пък да не се навиваш излишно ,защото колкото повече вярваш и се надяваш ,толкова повече боли после.
Напоследък все повече си мисля,че нещата,които ни се случват изобщо не зависят от нас. Просто някой отгоре раздава горчивите и сладките хапове. Обаче човека е много силно същество и някакси винаги намира ,за какво да се хване и да продължи. Лично аз ,когато най-много ме е страх си казвам ,че каквото има да става ,така или инъче ще стане и че има хора ,на които може би нещо много по-лошо им се случва в момента.
В разни книги пише как ако нещо наистина много го желаем трябва да си по представяме,че вече е факт и така предизвиквайки положителните мисли,то по лесно ще се случи,но незнам как да си представя ,че съм бременна или майка ,незнам какво се чувства 

В разни книги пише как ако нещо наистина много го желаем трябва да си по представяме,че вече е факт и така предизвиквайки положителните мисли,то по лесно ще се случи,но незнам как да си представя ,че съм бременна или майка ,незнам какво се чувства

Ами аз си повтарям отвреме-навреме: "Аз съм в страхотно здраве, матката ми е в много добро състояние след процедурите, които правя. Моят организъм е в изключително добра форма за износване на бебе ...". Обаче, нали става ясно от по-горните ми оплаквания, че има някаква "сила" вътре в мен, която ми излъчва посланието, че съм пълен провал, че съм увредена, че нещо страшно и независещо от мен контролира живота ми...
Обаче е вярно това, което е писала wish - неща изобщо не зависят от нас. И щом досега сме получавали горчиви хапове, време е да ни раздадат и от сладките )         

Мисля , че няма точен отговор, не е въпрос на късмет , а по-скоро на подходящи професионалисти , и най-вече 7-то чувство-да се вслушваш във вътрешния си глас ,но важното в случая е и да мислиш позитивно. Преди десет години родих мъртви близнаци в деветия месец , бях в болницата за планувано секцио , но се оказа ,че не съм попаднала на точните професионалисти, на никой не пожелавам лош край , защото след това се въоръжих с търпение и три години по-късно си родих живо и здраво детенце,  моята радост и смисъла на живота ми. На всички пожелавам да се преборят със страха от неуспех да мислят позитивно и да се радват на живи и здрави рожби.

аз съм на този хал, макар, че ми е първи опит. от една страна много искаш да стане, да забременееш, а от друга си казвам, че трябва да съм подготвена, че всъщност вероятността да не стане е много по-голяма. когато чета, информацията ми помага, но в същото време ужасно ме плаши, партньорът ми казва, че това ме подлудява и аз само си измислям проблеми и създавам "лоша атмосфера за бебе", което може и така да е, обаче как да не се тревожиш. чудя се дали хоби и занимавки помагат, то ти е непрекъснато в ума, хващам се, че мисля насън, не че сънувам, а че мисля за процедурите и възможните грешки, усложнения....

на мен ми помага когато имам с кого да поговоря. някой, който първо да ми изтърпи сълзите, после да може да помисли с мен, че то не е толкова ужасно и може и да стане. Но не мисля, че позитивността може да "цъфти" ако черните мисли са заметени под чергата, те имат лошия навик да изпълзяват постоянно.

хубаво е, че го има форума и вас

Бях сигурна, бях убедена, че ако първият ми опит е неуспешен ще полудея. Бях сигурна, че след ЗЕТ, ако пак видя грозните тлъсти нули на кръвния ще е краят на психическия ми мир. Какво се оказа... Силна съм. Много по-силна от колкото съм предполагала. Боли брутално жестоко, но продължавам. Междувременно се случиха хиляди неща в живота ми... в най-важният момент си изгубих работата, със съпругът ми бяхме на ръба на раздялата... и още и още.. Но, аз съм силна. Да, в това няма спор. И благодаря на тази моя вътрешна сила, че ме доведе до тук, до днешният ден в който осъзнавам, че всичко си има причина. Започнах работа на позиция, която винаги съм мислила, че ще достигна, НО след 10-тина години, а не толкова млада. Това ме прави щастлива - една постигната цел. Сдобих се с жилище - е мъничко 31 кв., но е лично мое - още една сбъдната мечта. Бях на концерт на Рамщайн - още една сбъдната мечта  ... И всичко това в момент на вътрешен необуздан хаос от мисли, чувства, планове, стимулации, хапчоляци и прочее. Тежко ми беше. Но не полудях. Справих се. Защото съм силна. И сега когато гледам напред, знам че ще постигна още, още много. Защото съм силна. Сега повече от всякога съм готова да БЪДА МАЙКА, защото съм силна. И знам, че този момент наближава, защото ВЕЧЕ съм готова и защото съм силна.
Момичета, бъдете силни!!!

Приевет и от мен! Последните 3 години мислите ми са съсредоточени единствено и само върху желанието ми и ние най-накрая да си родим бебо! :)Не съм ходила на психолог,въпреки ,че съм си го мислила много пъти когато съм била пред лудост от притеснения,мъки,болки Честно казано не са много хората около мен ,на които мога да се доверя напълно-съпруга ми и майка ми.Колко пъти съм и ревала по тел.-живеем доста далече една от друга.намирам отнякъде сили и пак напред,и пак и пак...сигурно на моя док му е било много странно,когато след лапарото като ми обясняваше какво е правил,сълзите ми течаха по бузите,без стон,без звук... Не можете да си представите колко сте ценни за мен всички вие момичета- :bighug:ви всичките и ви благодаря за подкрепата.Сега смело гледам напред и не се страхувам,за всяка от нас ще настъпи жадуваният миг,вярвам в това. Нали това,което не ни убива ,ни прави по-силни!

Как да се справим със страха от пореден неуспех..?

Аз се справих с вземането на решение. Реших че това ще е третия ми последен стимулиран опит, ако не успеем - продължаваме на ЕЦ докъто успеем!

Опитах се да мисля позитивно, спрях да търся знаци от съдбата, бях умерен песимист! Молех се Богу! Доверих се...

Борете се момичета! Не спирайте! Вярвайте!

Ами здравейте и от мен. Аз не съм имала опити ин витро или инсеминации, но много искам да споделя каръшките ми два месеца поред. Според вас какво, ако не лош късмет е това, че точно в месеца, в който започнах клостилбегита имах цистит, а втория месец - гъбички и то по време на овулация....Нямам думи просто. И всеки път си казвам - нищо, има друг месец или така е трябвало или нещо от сорта. Ама много ми е тъжно, че точно когато имаш предпоставики да се надяваш и се случи нещо дето те порязва. Не знам. И като чета този форум и си мисля само - Вие сте изключителни жени. Аз съм сигурна, че ще сбъднете мечтите си. Искам и аз да сбъдна моята. Много искам. Ето, сега втори месец на клостил, вече 2 по 1 и след няколко дни трябва да очаквма менструация и ме изнервя това, че дори чувствителност на гърдите нямам. Нали знаете, че човек все се надява до последно, дори и да е сигурен, че не е станало. Тъпо ми е.

Вчера отивам да решим по какъв протокол ще ме стимулират  Няма такъв шок  Честит ми чисто нов хидросалпингс на останалата куца тръба  Ще ходя да махам и нея преди следващият опит. Наревах се.Преживях го. Дано това да е била причината за предният ми неуспех и следващият път да се справя.
Незнам още колко гадости мога да понеса. Но ще се правя ... и с това ще се справя! Аз съм силна! Пожелайте ми късмет ... и здарве  !

Ифи, представи си, че бяхте започнали опита без да знаете, че има хидросалпингс. Да, ще се забавиш, знам какво е да броиш минутите до следващия опит... Несправедливо е и е тъжно, но ти ще се справиш!
Стискам палци операцията да мине добре и следващия опит да бъде успешен!