Сия, радвам се че малката е добре, за разстройството не се притеснявай, може и една седмица акото да й е по рядко, важното е броя на изхожданията да е в рамките на нормалното

А моето малкото диване хареса проходилката от бате Кольо и познайте, рахата свърши, обръща саксии, отваря шкафове, ходи из цялата къща, нищо не я спира

Сия, ние изкарахме през лятото този гаден вирус цялото семейство. Първо бях аз - повръщане, разстройство... На следващия ден не можех да стана от леглото и ми беше адски зле, но на 3 ден вече бях ок. Тогава дойде реда и на Криси. Той го изкара доста по-тежко. Първия ден повърна няколко пъти и през нощта започна и разстройството. Влачи ми се доста време след това с рядко аки, но за около 10-на дни беше вече ок. После се тръшнаха мъжът ми и баща ми, но те го изкараха за по 2 дни.
 За прохождането моят Криси проходи две седмици преди да стане на годинка, но той е страшно палав и това направо ме подлуди, защото тичаше още тогава навсякъде и пипаше навсякъде и съответно тичах и аз след него. Сега продължава да тича и не мога да го стигна , катери се по столовете по дивана, по облегалката на дивана, дърпа щорите, хвърля предмети навсякъде, дърпа ми цветята, лампиона(щеше да падне върху него), пуска компютъра, дърпа кабелите...

Подкрепям Джам, няма за къде да се бърза с прохождането. Аз сега се смея на излишните си притеснения по това време, а пък като се сетя за захранването  . За успокоение на притеснените Мишо проходи на 1г. и 2м., а Хриси на 1г. и 1м., е и? И двамата са здрави!

И аз се "родих" от както проходи Стилияна, защото иначе ми беше все в ръцете. Също проходи на пръсти, сега вече си ходи нормално.

Каси,
припомни ми и моите притеснения покрай захранването. Половин час се "подготвях" да дам първата лъжичка, а таткото стоеше до нас с фотоапарата  Голяма емоция беше.
Относно прохождането, стойките и т.н, питах Алексиев дали ще се отрази негативно на детето, ако прави по-раничко опити да стъпва и отговорът му беше, че след като самостоятелно го прави (без насилване), значи всичко е ОК.

Точно така е, на някой деца ставите съзряват по-рано, на други по-късно. Когато водихме Ели при д-р Алексиев на 5.5 м., защото й пукаше едната става, а и седеше, въпреки опитите ми да не я оставям седнала. Та, той каза, че ставите са й толкова зрели, че ако искала можела да тръгва да ходи. Така че всичко си е строго индивидуално, и това че някое дете е проходило на 9м. не значи, че ще му се прецакат костите и ставите или походката

Мини, сигурна съм, че не се фукаш. Дори не съм го и помислила.
Понеже стана дума за прохождането, реших и аз да споделя.

Аз пък искам да се оплача от баща ми. С майка ми са се развели, когато съм била много малка, и той изобщо не ме е гледал. Общо взето се сети, че има дете, когато бях на 16-17 год.Може би защото с втората му жена, така и не успяха да имат деца. И пак не беше кой знае какво. А сега непрекъснато виси у нас. Работата му е такава, че 2 дена работи, 2 почива. И в почивните дни е тук.В другите дни ми звъни по 2 пъти. Иска да гледа детето, все да е около него. Сигурно се опитва да компенсира нещо... не знам . А аз се чудя как да му обясня, че не съм свикнала да го виждам толкова често,и отвреме на време направо ми пречи
Сигурно аз нещо не съм наред, но преди го чувах най-много 1 път в месеца и то, ако аз му се обадя, и сега ми идва в повече.
Сори за дългия пост...

В къщи основно киселото мляко е домашно. Подквасвам с 4.5% "На баба" слагам по 2 лъжици на компотен буркан.

Здравейте. Някой да знае някакво хомеопатично средство за успокоение на свръхемоционално дете? Не мога да я издържам вече Мия. Напоследък пак се е превъзбудила и излизането за детската градина е невероятен кошмар. На всичкото отгоре се налага да се прибираме с градски транспорт, което също е някакво приключение. Тя прави сцени, не желае да се вози в рейса, отделно дето се прибираме в 8 и аз съм направо смазана. По този повод взехме решение за смяна на градината, защото това пътуване направо е невъзможно. От понеделник сме на нова, в квартала ни. Надявам се Мия лесно да приеме промяната. И на всичкото отгоре ще се наложи да работя всяка събота до Коледа, което ме подтиска още повече. Мисля, че работя на най-абсурдното място...

meshko, само исках да ти кажа, че искрено съчувствам и на теб, и на Миа. 

И на двете очевидно хич не ви е лесно сега. От личен горчив опит знам, че децата много попиват нашите емоции, но това знание не помага много, когато си изморен до припадък. Аз често спя около 4 часа на денонощие и съответно след 9 вечерта понякога съм много нетърпелива децата да лягат и ако може да си слушат приказката вместо да скачат по леглото, да мрънкат за вода и пиш през 5 мин и т.н. Ами това са ми най-тегавите приспивания. Когато аз имам повече сили и настроение, и те са много по-спокойни и сговорчиви. Ама като попаднеш в цикъл с взаимно лазене по нервите, излизането е трудно и има нужда от някой да даде едно рамо... Успех и спокойствие ви желая.

Гледам, че коментирате прохождането...Ние сме далече от това, но мен ме притеснява, че вече на 7,5 месеца нашето диване почти не иска да стои седнало, за права да не говорим! Гледам да я слагам по-често седнала, но стои 2-3 минути и се килва на една страна. Скоро започна да се обръща от корем по гръб и сега поне малко от малко съм рахат, щото иначе беше голям зор. Така търкаляйки се успява да се придвижва и да стигне до съответната цел - играчка, книжка или нещо друго Опитва се и да пълзи но нещо не я слушат краката и прави нещо като приплъзване по корем. Аз го отдавам и на това, че е доста слабичка /на последната консултация беше 6,800 кг./, но все си мисля, че вече трябва да седи самостоятелно, макар че според педиатърът й било рано още. Иначе и аз съм проходила на 10 месеца, но не мисля, че е наследствено това...

Сия, радвам се че Алекс вече е по-добре! Дано не се повтаря!

nunu, Стефан седна стабилно някъде на 8 месеца, мисля че и с Ели беше така, може би при нея малко по-рано. А за пълзенето, Стефан и той почна така с приплъзване по корем като войник, сега вече пълзи нормално и няма спирка. Елена първо се научи да ходи, не е пълзяла.

meshko, дано Мия приеме лесно промяната и да се успокоят нещата.

Каси,
припомни ми и моите притеснения покрай захранването. Половин час се "подготвях" да дам първата лъжичка, а таткото стоеше до нас с фотоапарата  Голяма емоция беше.

Хихи, и ние имаме такива снимки. А детето едно ококорено гледа и ни се чуди: Тия па кво се радват
Бях изчела всички теми. Отделно в чужди сайтове, правихме таблици част от Красноселската група, че нали са наборчета децата. Сега ми е смешно, а тогава ми се виждаше, че за държавен изпит се стягам.

Sia, радвам се, че Алекс е  вече добре!

Когато аз имам повече сили и настроение, и те са много по-спокойни и сговорчиви.

това е много вярно наблюдение. и аз съм установила същото.

а за захранването, кво да ви кажа - четях, четях, четях... и имах чувството, че тая сложна материя никога няма да я усвоя.

За прохождането: всяко дете си има темпо на развитие и не бива да се притесняваме, си мисля аз. Нашата Емма е на 1г.3м. и ходи по метър, два само вкъщи, но, като се усети, че ходи, се паникьосва, и сяда на дупето. Навън не съм я пробвала. Аз съм проходила на година точно, а при нея слагам и четири месеца обездвижване заради каишите, та темпото и ми се вижда нормално. В яслата и обаче казват, че ходела и щели да я местят в групата на ходещите мъници.

За настинките от предната тема: свикнах вече и гледам процедурно на тях. Те наистина нямат край и се редуват в неочаквана последователност;и аз си мисля, че голяма част от нещицата си ги носи от яслата. Покрай нея и аз изкарах толкова разновидни вируси, които не съм  имала преди. Последно тази седмица ме удари в гърлото и два дена нямах глас, за радост на всички вкъщи.

За наблюдението на мармотчето: да, когато нямах глас тези два дена, между Емма и баща и цареше като че ли още по-голяма хармония и разбирателство, защото бяха оставени сами на себе си;това самоуправление обаче не може да продължава вечно, то се знае.

Пазете се от настинките, ако можете!
За свинския грип не споменавам, защото май ще се окаже поредния надут истеричен мехур! Но може и да не е така!

Цитат на: marmotche в Ноември 27, 2009, 11:33:33 am

Когато аз имам повече сили и настроение, и те са много по-спокойни и сговорчиви.

това е много вярно наблюдение. и оз съм установила същото.

И да довърша: Когато съм смазана и пребита имам чувството, че всячески се опитват с баща и да ме довършат  .

Когато имам време, ще ви изчета.
Сега само да пожелая на болните да оздравяват и да не се разболяват, а на здравите да се наслаждават на ноемврийските слънчеви разходки  

Ние сме добре. Аз работя, тати работи, малката ходи на градина. Вчера госпожата ми каза, че са я избрали за водеща на тържеството на първи април. Била най- отракана.
Не знам да се радвам или да се притеснявам. Няма три- водеща, а на 13 какво ще правим  . Почнахме с паролите и създадох нов юзер акаунд на компютъра. Тя вече започна и настройките да разучава. Музика, снимки и игри не ни влекат вече.
Имаме проблем и с подреждането. Като кажа подреди играчките, тя ги реди на дивана да спят. Като и кажа, не така, отговора е: На мен така ми харесва.
В магазина си слага в кошницата каквото и се яде. Но не нахалства. Забележка не се е налагало да правя. Взима си две три неща, солетки примерно.
Научи се да опонира стабилно. С две думи плаша се, какво ще е след 5-10 години, живи и здрави да са ни.

Мони мисля към 10 месеца проходи, но тя си беше шило от бебе. Племенника проходи на година и три месеца. Мисля, че е нормално и няма никакво значение. Когато са готови, не когато ние искаме 

И ние имаме проблем с подреждането, но за сега го приемам за нормално... обяснявам, показвам и т.н. Но снощи се опита да ме метне - казах и че е много разхвърляно и трябва да си прибере играчките, а тя ме изгледа и каза:"Хайде да играем - аз съм майката, а ти детето." след което последва:"Дете, веднага си прибери играчките!" 
Мешко, моя позната дава Дормикинд - доволна е, но аз не посмях да го давам - просто ще и търпя периодите...