искам да кажа някои неща във връзка с дискусията за хапането, неандерталците и лошите условия.

първо, за хапането. при известен процент от малките деца, се наблюдава това явление. то в никакъв случай не е свързано с културно-образователното равнище на родителите или с възпитанието на детето. просто хапят, това е. после този период преминава. разправии с родители са излишни. но е права z22, че персоналът е трябвало да й съобщи за инцидента.

второ, за лошите условия и агресивните наборчета. вижте, няма пряка връзка между вида на собственост върху детското заведение (частно/държавно) и характеристиките на децата, които го посещават. битовите условия са едно, а взаимоотношенията между децата - съвсем друго. вярно, че в държавните градини учителите отговарят за по-голям брой деца и по презумпция са по-зле стимулирани да си вършат работата, но децата на "простакесите" ще са си все същите и в държавната, и в частната градина. а никой не е доказал още, че децата на бедните априори са лоши, прости и агресивни, докато децата на богатите, които могат да си позволят частни градини, са добрички и възпитани.

когато решавах дали да сменя градината на Марти и дълго разговарях с една детска учителка за различните фактори, тя ми каза следното - моли се децата в групата да се паднат добри. ако има агресивни деца, нищо не помага. разбирам какво има предвид. ще го разберете и вие, като му дойде времето.

Мда и ние се вървнахме тази седмица с надрано и нахапано краче, има една принцеска там дето всички наред "малтретира". Това го видях у дома и никой не ми беше съобщил. На другият ден казах и естествено лелите не били видели, но явно вече са взели по на сериозно ситуацията, защото много деца са се оплаквали от това дете. На следващият ден пак беше надран, но трети път нямаше.
Бях свидетел как обясняваха на майката и колко деца и техните родители са се оплаквали, а майката видимо възмутена се обясняваше как нейното дете никога не е правило така при нея и как за това поведение са виновни лелите. Вчера Тони като го изписваха от яслата, вече въпросната майка е подала жалба срещу лелите. Е кво да ви кажа, изглежда възпитана и интелигентна жена, но не иска да приеме че нейното гардже е диво и неконтролируемо в яслата.До сега не сме имали такива инциденти, а това момиченце е от сравнително новите.Самите лели ми обясняваха, че просто физически няма как да ги овардят и затова ги държели по изкъсо уж, но това не давало гаранции.
Моля се само в новата градина, да има по малко такива деца, че мойто първо тези неща усвоява и прилага,чак после виждам положителните неща.

jam, разбира се, че децата на простакесите ще са си все същите, независимо дали в частна или държавна. Просто исках да похваля държавната при нас и заедно с това споделих и за възпитателните методи на майките, които наричам "галено" "простакеси".
Не изключвам вероятността тези деца да идат и в частна. И разбира се, че финансовото състояние не определя възпитанието.
Абе с две думи се опитах да кажа, че се радвам, че имах възможността да си гледам Криси дълго време и се радвам, че все още има възможността да не ходи на детска и същевременно да получава рабообразие и т.н.
Що се отнася до хапането - не става въпрос да има разправии с родители и други груби прояви, но при системно такова поведение смятам, че е редно да се обърне внимание. Децата разбират и аз това не го подценявам. За себе си винаги съм знаела, че на детето си ще говоря като на голям човек и съм се убедила, че постъпвам правилно. Дори и да ме пренебрегва понякога Кристина, то е само привидно. На един по-късен етап повтаря мои думи и аз откривам неща, които съм и говорила, че не трябва да се правят или как да се правят, а когато съм ги казала, сякаш са минали покрай ушите й. Но не, явно е чула. 
Аз разбирам, че има такива периоди и че трябва да се подхожда с търпение, без да се обвинява детето, без да се отвръща на това с грубост, но все пак трябва да се говори, да му се обяснява.
За мене говоренето е много важно.
То си и личи, де 

Абе не става само с говорене, то всеки нормален родител /поне така си мисля/ говори и обяснява, но друго се получава на практика. Аз като обяснявам какво и защо не трябва да се прави и после в парка като повечето деца правят това в което аз убеждавам детето ми да не прави, как то да разбере, че това което казвам аз е правилно, а другите деца вършат нещо нередно например. Аз забелязвам засилено подражение на този етап от развитието си детето ми и да е запомнил това което му обяснявам и дори да го разбира това не му пречи, да прави точно обратното но това което съм обяснявала и уж разбрали.

Лейди, извинявай, ама говориш глупости. Ти можеш ли да гарантираш 100%, че твоя 2 годишен син няма да ухапе никого /виждайки например, че другите го правят в ДГ/, след като мама му му го е забранила Мислиш ли, че има родители, които подтикват целенасочено децата си да хпят
Такива са нещата при груповото съжителство. В къщи няма от кого да гледа, ако баба не го хапе.

Ами има родители - справка множество теми в бг мама, които подсрикават децата си при поредната градинка, удар или бутане да отговарят със същото. За мен това е възпитание по правилата "Законът на джунглата". Не знам как е в германско и на тамошната почва дали това са глупости, но тук това е реалността.
Да, има процент деца които хапят. Самата аз съм хапела безобразно като малка /без да съм посещавала ДГ/ и след отхапване на мръвка месо от плешката на братовчетка ми при къпане - тя и до сега си носи белега.  Случи се така, че да забравя хапането за вбъдеще от този момент.
Принципно Нина ме е разбрала какво исках да кажа. Никъде не твърдя, че трябва да се разправя с родителите, както е приела Джам. Просто бих потърсила конкат с тях, бих ги уведомила за случката, защото лично аз не  бих разчитала на такова уведомяване от страна на педагог или лелка от ДГ/ДЯ. Точно защото живея на много близко разстояние от ОДЗ-то , в което кандидастваме и виждам, и чувам.
По въпроса за частните  и държавни ДГ/ДЯ - в момента разликата между двете, с малки изключения няма.
 

първо, за хапането. при известен процент от малките деца, се наблюдава това явление. то в никакъв случай не е свързано с културно-образователното равнище на родителите или с възпитанието на детето. просто хапят, това е. после този период преминава. разправии с родители са излишни. но е права z22, че персоналът е трябвало да й съобщи за инцидента.

Точно това имах предвид. Явно не съм се изразила точно.
Благодатя Джам!


Нина,
Мислиш ли, че ние поощряваме детето си да хапе, д се бие... и т. н. Естествено, е се опотвам да и говоря, да обяснявам, да повтарям и потретям, кое е лошо да се прави и защо.
Ти като обясняваш на детето и, че не трябва да се катери, че не трябва да къса книги, че не трябва да стъпва в локвите...... То моментално казва да мамо, разбрах, няма да правя повече така . Явно е много послушна и умна дъщерята ти.
За бога, говорим за деца между 1 и 3 години, които посещават ДЯ,  Пак повтярям, ние родителите говорим, обясняваме, кое е правилко и кое не, това не значи, че детето ми няма да го направи. Мисля, че по-простичко  и достъпно няма как да обясня.
Хапането, предполагам при повечето от вас, се е появило малко след навършване на 1 год. Много преди детето да е тръгнало на ДЯ.  Децата хапят родителите си /някой от вас да е показвал на детето си такова нещо?/, явно е някакъв подсъзнателен инстинкт, останал от прародителите ни.
В този дух Нина, смятам, че ние сме интелигентно семейство, непоощряващо детето си да ХАПЕ, дори обратно, но въпреки това не мога да дам гаранция, че тя няма да го направи.
Трябва ли да ми се лепне етикета неандерталец????? Да драматизираме за глупости????

Албена, смятам, че драматизираш. Никой точно теб не е нарекъл неандерталец. А и в началния си пост по темата беше пропуснала да напишеш за това, че на детето е важно да се говори, а аз просто довърших в тази посока. Значи сме на едно мнение - децата проявяват типични за възрастта си действия, някои от които обаче ние родителите трябва да се опитаме чрез общуване с детето си да ограничим по възможно най-деликатния начин. 

Ти като обясняваш на детето и, че не трябва да се катери, че не трябва да къса книги, че не трябва да стъпва в локвите...... То моментално казва да мамо, разбрах, няма да правя повече така
Явно е много послушна и умна

Да, при това изключително умна и  не изключително, но доста послушна и разбрана. Все пак си е моето дете  

Това дали прави и слуша винаги когато и обяснявам е без значение. Аз съм длъжна да го правя. Това искам да кажа.

Успешна неделя на всички!

Не бива да забравяме, че децата се раждат като представители на животински вид със заложени много инстинки за оцеляване, голяма част от тях закърнели през хилядолетията еволюция на човешкия вид. Те хапят, ритат...и всичко, което правят майунките например.

Многото "не"-та на обществото това и целят да подтиснат първичното и инстинките на природата ни. Този дълъг и мъчителен процес започва в семейството под формата на правила и дисциплина, много съпротива и много набиване по канчето и т.н. позволени средства. Някои деца се съпротивяват по-дълго, други се поддават на обработката, пропагандата и  манипулацията на социума по-лесно, но в края на краищата всички са в състояние да усвоят играта и социалните си роли.

И няма значение дали децата ни са "най-умните" и "най-талантливите" за мама и тате. А и въобще за възраст до 4, 5 години според мен може да се говори за по-ускорено развитие, но не и за онази гениалност, за която все мечтаят някои супер амбициозни родители;но това е друг много интересен въпрос.

Аз пък помня как обичах да бия момчетата на улицата. Вкъщи и на мен винаги са ми повтаряли кое е лошо и кое добро, но нямаше нищо по-тържествуващо и утвърждаващо самочувствието ми от това да хвана за ръката Заро-Кифлата (слабичък набор) и да го завъртя по улицата. Децата са жестоки и това е заложено в животинската им природа и в инстинктите им за оцеляване.

А социализацията е дълъг и изморителен процес с много победи и още повече загуби.

Лека неделя!

До тук четох как трябва да възпитаваме децата да НЕ хапят, бият и т.н. а какво трябва да ги учим да правят след като другите ги бият, хапят ..... Защото моята дъщеря вкъщи провява характер постоянно, но като е навън с децата е най-доброто същество и всички я "тероризират" - взимат й очилата, взимат й играчките, удрят я, дърпят я за косата а тя само седи или дойде при мен и ме гледа недоумяващо. Е, в такъв случай аз трябва да обикалям градинката и да се обяснявам с децата и майките им ли, или имате И друга идея?
Под друга идея имам в предвид - не да сменя градинката или местата където ходим, а нещо наистина имащо ефект!

Мари, честно да ти кажа за мен най-добрия вариант е да си вдигна чукалата. Като гледам последно време как невинни тинейджъри има пострадали при меле, как се афектират при спорове и прочие кавги и често обикновено скарване прераства в побоища, мисля да я уча при такива случки да си тръгва моментално и да не отвръща. Вече не е типично само за момчетата да са по-палави, ами и момичетата стават все по-агресивни. ПО-добре ми се струва да се научи да се предпазва изобщо от такива ситуации, отколкото да се налага да се защитава.
 

Аз пък сега ще ви разкажа какво чудо бях като малка. Бях побойничка и като цяло агресивно дете някъде до към четвъртата - петата си година.

А веднъж ухапах един наш близък, докато човекът си спеше. Спомням си го - имам силни спомени от ранното си детство. Та значи, чичо Васко беше няколко месеца на път и аз го очаквах с нетърпение да се върне. Ето, че най-после чичо Васко си дойде! Но аз исках да си играем заедно. А той, моля ви се, взе, че легна да спи посред бял ден. И аз тогава, малката гадинка, отидох и го захапах по бузата до кръв! Първо, исках да го събудя и второ, беше ме яд на него, че вместо да обръща внимание на моя милост, си позволи лукса да спи. Горкият чичо Васко.

На ясла не съм ходила, но в градината биех децата. А и не само там, на плажа - също. Ако някое дете вземе моя играчка, аз съвсем тихомълком, без изобщо да се разправям, отивам, удрям го по главата с друга играчка, той започва да реве, а аз победоносно си прибирам моите си играчки.

Ужас! Дано детето ми да не прилича на мен.